автор: Галина Котова
Пресвета Богородица е най-почитаната жена в историята на човечеството, както от вярващи, така и от езичници. Тя е Царица на небето и земята и със своите молитви е най-силна застъпница и ходатайка пред своя Син и наш Господ Иисус Христос. Към нея се отправят горещи молитви за спасение и помощ, като към закрилница на целия човешки род. В целия християнски свят на нея се посввещават много литургически, панагерически и иконографски творби. Тя се слави като “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”.
Богородичният акатист е шедьовър на ранната византийска химнография. Той е единствения кондак запазен в неговата цялост в нашите църковнобогослужебни книги. Този акатист се изпълнява вече петнадесет века.
Богородичният акатист е кондак с три преамбюла, 24 икоси и молитва в крайния икос. Два от трите преамбюла са вписани в славянското последование на този химн в съвременния триод. От тях “Повеленное тайное” е най-древния и първичен преамбюл, който резюмира съдържанието на икосите, а “Возбранное воеводе” е написан вероятно, за да свърже стария кондак с историческите събития от 626 г. – чудесното избавление на Цариград от варварите. Двадесет и четирите икоси са изградени в азбучен акростих – от алфа до омега.
Богородичният акатист е създаден по повод празник Благовещение. Написването на акатиста се приписва на различни автори. Разпространено е мнението, че принадлежи на перото на св. Роман Сладкопевец. Влиза в състава на Постния триод и е преведен на старобългарски език в края на 9-ти век.
Богородичният акатист е песнопение, което се изпълнява по време на Великия пост. През първите четири седмици се изпълнява по една статия, а в петък вечер на петата седмица – целия. Акатист от гръцки означава неседящ.
В сравнение с обикновените кондаци Богородичният акатист прави две значителни отклонения. Икосите, които в редуването си заемат нечетно място /3, 5 и т.н. / са по-големи от ония, които заемат четно /2, 4 и т.н./. Това е така, защото след петия стих в тях се прибавят шест двойни стиха, които чрез обръщението “радуйся” развиват прекрасни определения за св. Богородица. Трябва да се отбележи и това, че симетричното оформяне е необичайно за кондака. Именно затова Богородичният акатист е уникален и с това, че е единствения кондак, чиито строфи нямат еднакво число стихове. В него нечетните икоси следват ритмиката на първия икос “Ангел предстател”, а четните ритмиката на втория икос “Виждайки светата”, който в нашите богослужебни книги се нарича “кондак”. В акатиста кратки са кондаците, а дългите са икосите. Рефрените на кондаците са “Алелуя”, а за икосите “Радуйся, Невесто, неневестная”.
В самото изложение на кондака се вижда, че едни от икосите имат христологичен характер /1, 7-16, 20, 22 /, а други мариологичен / 2-6,17, 19, 21, 23-24 /.
Трябва да се отбележи, че в живота на древната Църква символите имат изключително важно значение. Установява се една християнска символика, въз основа, на която се тълкуват и преосмислят някои старозаветни образи като се изхожда от идеята за Божия промисъл. В този смисъл в Богородичния акатист се използват символи – пророчества за пресвета Богородица.
Пресввета Богородица е представена като Царев престол, защото престолът е знак за власт и авторитет. В случая тя се явява престол, трон на Богочовека.
В християнството Бог е Творец на всичко видимо и невидимо, което включва небесните светила. Самите лъчи са символ на божественост и великолепие. Поради това и авторът нарича св. Богородица “звезда, която явява Слънцето”, “Майка на незалязващата Звезда”, зора, лъч, светило. Тези символи оказват връзката й с Бога и чистотата на нейния живот. Същевременно авторът изтъква, че тя е мълния и гръм. В Старият Завет мълнията и гърмът са свръхестествени явления и се възприемат като “небесен огън”. В случая те символизират подобието на Бога, това че Божията майка се е богоуподобила, за което свидетелства нейния свят живот.
С голямо майстоство авторът изобразява св. Богородица и като “стълба небесна:, “огнен стълб”, “стълб на девството”. Преообраз на тази символика е стълбата в съня на Иаков /Бт.28:12/. Подчертава се посредничеството й между земята и небето.
Използвайки като предобраз пророчеството на проп. Иезекиил, авторът използва за Божията майка символите двери, двор. С това се подчертава и догматът за непорочното зачатие. В своята утроба тя е приела Обновителя на света и го отключва за света. Затова и обръщенията към нея са: ключ, основа, висота, глъбина, нива неразорана, жилище, начало, основа.
Други символи на св. Богородица в Богородичния акатист са: клонче на неувяхващата Младочка, цвете, венец, светло плодовито дърво, добросенчесто дърво, драгоценен венец. Тези символи имат за първооснова дървото в рая от книга Битие.
Пречистата Владицица е наречена и обетована земя. Както от девствената земя, без да бъде засявана поникват цветя с райска красота, така и Дева Мария безсеменно ражда Спасителя.
Св. Богородица е наречена и планина, т.к. от нея извират ручеи с благодатта на Св. Дух. Тя е висока планина, заради високото й достойнство да стане Божия майка.
Тя е и “Невеста неневестная”, защото не е влязла в брачни връзки. Тя е “невеста” по отношение на Св. Дух, а “неневестная” се сочи на хората, че е останала небрачна. Тя е и девица, защото единствена между майките остава девствена, бидейки едновременно и майка и дева. Тя остава и запечатана книга, подобно на пропочеството на прор. Исаия. Нейното зачатие не може да се разбере чрез естествените човешки природни закони.
Раждайки Богочовека св. Богородица ни дава “небесния хляб”. Затова и символите, които се използват за родилата Бога в плът са: храна, заменила маната, чаша, живот, кърмачка, одежда, покров. Тя е и вместилище на Бога – съкровищница, ковчеже, скиния, трапеза, жилище. Тук Ноевият ковчег е предобраз. Чрез св. Богородица получават вечно спасение всички, които слушат гласа на Божията благодат. Тя се явява и антитеза на Ева, която е олицетворение на греха, а св. Богородица е олицетворение на смирението, опрощението и издигането на човека.
Разбира се много и неизчерпаеми са обръщенията към Пресвета Богородица, но човешкият език е ограничен и не може в пълнота да изрази нейното величие. Човешкият език е беден и може само ограничено да опише блясъка и духовната красота на Всецарицата. Но нека не забравяме, че Богородичният акатист е едно човешко възпяване на св. Богородица, което отразява благодарността на целия човешки род за нейната помощ и застъпничество.
вторник, 15 март 2011 г.
вторник, 8 март 2011 г.
Размисли за Великия пост
автор: Галина Котова
Настъпи времето за Великия пост, време благодатно всеки да се вгледа навътре в себе си и размисли за собствените си дела. Много хора не зачитат постите, считат че те са ненужни. Но същевременно мнозина спазват диети по различни причини: по лекарско предписание или пък за отслабване. Суетата да изглеждаш перфектно, образите по списанията, в които всичко е фалш, кара мнозина да се подлагат на множество неприятни ограничения и дори на гладуване. Но всичко това не води до никъде, защото не е свързано с очистването на душата, не е свързано с общението с Бога.
Хората се страхуват от дългия период на пост като казват, че няма да могат да издържат. Но Църквата не иска от всеки да започне да пости веднага по 40 дни. Затова и светите отци и учители на Църквата са приели да се пости в сряда и петък. Така, когато човек постепенно свикне на въздържание по два дни седмично, то същият по-лесно ще понесе и по-големия пост.
Постът означава цялостно въздържание. Но той не е въздържание само от определени храни, както считат мнозина. Да, наистина въздържанието от определени храни е видимата страна на поста, но не е единствена. Постът има и невидима страна, която е свързана с духовното очистване, с въздигането на душата към нашия Творец и Създател – към Бога.
Невидимата страна на поста е по-важната. Тя е свързана с покаянието, осъзнаването на собствената ни нищета и греховност. Бог иска нашето сърце. То трябва да е чисто от грях и лукавство и от всякакви скверни неща. Затова в Псалом 50 се молим: “Сърце чисто създай в мене, Боже” . Това е истински важното – чистото сърце, отдадено на Бога.
Много хора след като са кръстени наричат себе си християни. Но те не разбират, че с кръщението те се “кръщават и обличат во Христа”, очистват се от първородния грях. С кръщението се дават благодатни сили и възможност на човека да стане християнин, а това ще рече Христоносец. Защото да бъдеш християнин е процес на израстване – това е целта на нашия живот. Да си християнин означава да се богоуподобиш, да “станеш бог по благодат”. А първите стъпки за този процес сле кръщението са постът и молитвата. Истината е, че е много трудно в нашето забързано ежедневие човек да ги обеме в пълнота. А и не на всеки е дадено, тъй като Бог на всекиго дава според мярата на Светия Дух. Но най-важно е човек да има стремеж към тях, да не се огъва пред трудностите, а да се бори. Тогава и Бог ще му въздаде наяве.
Постът не трябва да бъде показен – да показваме колко много и дълго време не консумираме определени храни. Той трябва да е скрит, за да не изкушаваме брата си, както казва и св. ап. Павел. Не трябва да съдим този, който не пости, защото само Бог знае какво е в човешкото сърце. А и ние виждаме само външното, не знаем състоянието на конкретния човек. Разабира се, постът трябва да е свързан с молитвата и поканието. То ва се налага от факта, че когато плътта е немощна духът бодърства. А целта на поста е да се издигнем към Бога, да се прилепим към Него.
Самият пост ни подготвя за най-важния празник – Пасха, Празникът на празниците. Възкресение Христово е най-прекрасният от всички празници, очакван с нетърпение и стоплящ сърцата на хората. Но преди това трябва да се очистим от греха чрез покаяние и пост. Покаянието е много важна, същностна част от поста, защото ни освобождава от оковите на греха. Без покаяние, без съзнаване за цялата ни сквернота на плътта и духа, без сълзи за осъзнаване на своята нищожност, постът ще бъде само спазване на една диета. А това от своя страна не приближава човека до Бога. Бог иска нас, иска всеки да се спаси. Затова Той пожертва Единородния Си Син – за нашето спасение. И от нас се иска да се прилепим към Бога, да осъзнаем греховността си и да желаем с цялото си сърце да спрем да грешим, да се очистим и се уповаваме на Бога. Без Бог ние сме само обикновена кал, независимо от общественото си и социално положение, която след смъртта ще се върне там, от където е взета. А човекът е сътворен за безсмъртие. И Пасха ни дава възможността да бъдем живи во Христа. Богочовекът, разпнат на кръста за нас е нашия живот и то не само в този, но и в бъдещия век. Но човек трябва сам да избере живот или смърт.
В обобщение можем да кажем, че постът е преди всичко духовно пътуване, чиято цел е Пасха. Той е необходима подготовка за осъществяването на Пасха, за истинското откровение, за началото на новия живот в Богочовека Иисус Христос.
Настъпи времето за Великия пост, време благодатно всеки да се вгледа навътре в себе си и размисли за собствените си дела. Много хора не зачитат постите, считат че те са ненужни. Но същевременно мнозина спазват диети по различни причини: по лекарско предписание или пък за отслабване. Суетата да изглеждаш перфектно, образите по списанията, в които всичко е фалш, кара мнозина да се подлагат на множество неприятни ограничения и дори на гладуване. Но всичко това не води до никъде, защото не е свързано с очистването на душата, не е свързано с общението с Бога.
Хората се страхуват от дългия период на пост като казват, че няма да могат да издържат. Но Църквата не иска от всеки да започне да пости веднага по 40 дни. Затова и светите отци и учители на Църквата са приели да се пости в сряда и петък. Така, когато човек постепенно свикне на въздържание по два дни седмично, то същият по-лесно ще понесе и по-големия пост.
Постът означава цялостно въздържание. Но той не е въздържание само от определени храни, както считат мнозина. Да, наистина въздържанието от определени храни е видимата страна на поста, но не е единствена. Постът има и невидима страна, която е свързана с духовното очистване, с въздигането на душата към нашия Творец и Създател – към Бога.
Невидимата страна на поста е по-важната. Тя е свързана с покаянието, осъзнаването на собствената ни нищета и греховност. Бог иска нашето сърце. То трябва да е чисто от грях и лукавство и от всякакви скверни неща. Затова в Псалом 50 се молим: “Сърце чисто създай в мене, Боже” . Това е истински важното – чистото сърце, отдадено на Бога.
Много хора след като са кръстени наричат себе си християни. Но те не разбират, че с кръщението те се “кръщават и обличат во Христа”, очистват се от първородния грях. С кръщението се дават благодатни сили и възможност на човека да стане християнин, а това ще рече Христоносец. Защото да бъдеш християнин е процес на израстване – това е целта на нашия живот. Да си християнин означава да се богоуподобиш, да “станеш бог по благодат”. А първите стъпки за този процес сле кръщението са постът и молитвата. Истината е, че е много трудно в нашето забързано ежедневие човек да ги обеме в пълнота. А и не на всеки е дадено, тъй като Бог на всекиго дава според мярата на Светия Дух. Но най-важно е човек да има стремеж към тях, да не се огъва пред трудностите, а да се бори. Тогава и Бог ще му въздаде наяве.
Постът не трябва да бъде показен – да показваме колко много и дълго време не консумираме определени храни. Той трябва да е скрит, за да не изкушаваме брата си, както казва и св. ап. Павел. Не трябва да съдим този, който не пости, защото само Бог знае какво е в човешкото сърце. А и ние виждаме само външното, не знаем състоянието на конкретния човек. Разабира се, постът трябва да е свързан с молитвата и поканието. То ва се налага от факта, че когато плътта е немощна духът бодърства. А целта на поста е да се издигнем към Бога, да се прилепим към Него.
Самият пост ни подготвя за най-важния празник – Пасха, Празникът на празниците. Възкресение Христово е най-прекрасният от всички празници, очакван с нетърпение и стоплящ сърцата на хората. Но преди това трябва да се очистим от греха чрез покаяние и пост. Покаянието е много важна, същностна част от поста, защото ни освобождава от оковите на греха. Без покаяние, без съзнаване за цялата ни сквернота на плътта и духа, без сълзи за осъзнаване на своята нищожност, постът ще бъде само спазване на една диета. А това от своя страна не приближава човека до Бога. Бог иска нас, иска всеки да се спаси. Затова Той пожертва Единородния Си Син – за нашето спасение. И от нас се иска да се прилепим към Бога, да осъзнаем греховността си и да желаем с цялото си сърце да спрем да грешим, да се очистим и се уповаваме на Бога. Без Бог ние сме само обикновена кал, независимо от общественото си и социално положение, която след смъртта ще се върне там, от където е взета. А човекът е сътворен за безсмъртие. И Пасха ни дава възможността да бъдем живи во Христа. Богочовекът, разпнат на кръста за нас е нашия живот и то не само в този, но и в бъдещия век. Но човек трябва сам да избере живот или смърт.
В обобщение можем да кажем, че постът е преди всичко духовно пътуване, чиято цел е Пасха. Той е необходима подготовка за осъществяването на Пасха, за истинското откровение, за началото на новия живот в Богочовека Иисус Христос.
Абонамент за:
Публикации (Atom)