автор: Галина Котова
За да разберем Реформацията трябва да разберем на първо място причините, довели до нейното възникване. При какви условия и обстоятелства се заражда и развива това ново за времето си учение ще бъде предмет на тази тема. Новите географски открития значително оказват влияние в целия начин на живот. Самата политическа обстановка в различните монархии също съдействат за промяна на статуквото в римокатолицизма. Развитието на образованието и науката води до желанието да се реформира застоя в Римската курия. Намесата на папите в живота на кралствата и желанието да се властва не само в духовната сфера, а и в политиката води до сериозен отпор от страна на средновековните владетели в Западна Европа. Силното разложение на нравите от страна на духовенството, симонията и несправянето с обгрижването на миряните, водят до необходимост от промяна. Самите реформатори искат реформи, а не унищожавана на Римската църква.
В началото на XVI в. започва епохата на протестантизма. Преди да изясним причините довели до Реформацията ще изясним какво означава самата дума реформация. В етимологичен смисъл понятието „реформация” има латински произход. Латинската дума „refermatie” на български се превежда като „преображение”, „преобразуване”, „възвръщане”, „възстановяване”. В този смисъл „реформаторът” е „преобразовател”[1].
В най- западните части на Европа в края на XV в. се оформят три големи кралства – Англия, Испания и Франция.
В делото на реформирането на Римската църква много активна роля играе Испания и църквата в Испания. Това е така, защото национализмът и религията се опитват да се обединят и консолидират испанската държава след изгонването на маврите и евреите. Испания се опитва да осъществи на практика платформата на Свещената римска империя в средновековния католически модел под патронажа на Хабсбургската династия /1493-1791/ в нейното испанско разклонение. От самото начало на XVI в. кралство Испания владее не само почти целия Пиринейски полуостров, а и голяма част от Италия. Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски са изключително религиозни и убедени в учението на Римската църква. Те са верни на Рим. За справяне с еретиците през 1480 г. в Испания се въвежда инквизицията. Нейната цел е изтребване на еретиците. В случая дори няма опит за обръщането или вразумяването им. Карл I Хабсбург /1519-1556/, внукът на Фернандо и Изабела, управлява като император на Свещената римска империя на германската нация. Той наследява Кастилия и Арагон след смъртта на крал Фернандо /1479-1516/ и покорява Нидерландия, херцогство Люксембург, някои територии на Италия, Тунис. Кралство Испания не само става едно от най-мощните кралства в Европа, но слага ръка и върху Мексико, Перу, Чили и Колумбия и върху земите на инките в Южна Америка. Може да се каже, че през XVI в. Испания е най-агресивната държава в Европа. До началото на XVII в. тя управлява Средиземноморския басейн и Атлантическия океан „като велика морска сила и е най-голямата колониална империя”[2].
Англия е друга водеща държава в света, която се налага на историческата сцена. Управлява се от династията на Тюдорите /1485-1603/, чието начало поставя крал Хенри VII /1485-1509/, който дава тласък на търговията и корабоплаването. През XVI в. Англия се стреми да извоюва самостоятелността си спрямо папството и постепенно да се утвърди като суверенно кралство в центъра на Новия свят и на Атлантическия океан. Хенри VIII /1509-1547/ поставя началото на Реформацията в Англия. Развива се манифактурата, процъфтява външната търговия. Създават се различни търговски компании, които оживяват икономическите взаимоотношения и връзки.
Франция при управлението на крал Шарл VIII /1483-1498/ завършва процеса на обединяването си и се превръща в една от най-мощните централизирани държави. Крал Шарл VIII притежава единствената в Европа редовна армия. През 1491 г. той се възползва от вътрешната нестабилност на Италия и навлиза в нейните земи. Съпротивата в Неапол го принуждава да се оттегли. Франция води четири войни с Карл V, но безуспешни. Така след 1498 г. Френското кралство постепенно се налага като противник на Свещената империя и на Испания. Френските земи са най-богатите в Европа.
През този период особено важно е, че западноевропейските царе и императори, виждат в папството свой исторически враг. Те започват много силно да чувстват опекунството на папите, които „безцеремонно се месят в техния политически, семеен и личен живот”[3].
Жаждата за бързо забогатяване кара много моряци и търговци от западна Европа да предприемат рисковани пътешествия по крайбрежието на Африка. Първенци в надпреварата са португалците, които през 1460 г. се добират с корабите си до Гвинейския залив. Между 1471 и 1473 г. те изграждат търговска фактория на Златния бряг в Гвинея. През 1487-1488 г. друг португалски мореплавател – Бартоломеу Диаш /1450-1500/ изучава западния край на Африка и на връщане в родината си открива нос Добра Надежда.
Колумб /1451-1506/ открива Бахамския архипелаг, Куба, Хаити, бреговете на Централна и Южна Америка. Проникването в новите земи осигурява мисията на Римската църква, чиито поддръжници са Франция и Португалия.
Сериозна роля за революцията в Европа през XV-XVI в. изиграва книгопечатането, което се свързва с италианските хуманисти. Въвеждането на „евтина хартиена продукция и на наборните букви довежда до революция в предаването, запазването и събирането на информация”[4]. Производството на книги става до 40 пъти по-бързо, а цената на книгите пада главоломно. Повечето от първите отпечатани книги са Библии, църковни требници, псалтири, коментари на църковни отци и учители на църквата, класически автори от античността. Към 1500 г. вече книгата се превръща в основен източник на информация. Това от своя страна благоприятства създаването на големи лични библиотеки. Например библиотеката на Еразъм Ротердамски в Базел съдържа около 5000 тома. Сериозно навлизат в употреба книгите „октаво” или т.нар. джобен формат. Книгите внасят сериозни промени в образованието, администрацията и воденето на архиви.
Папската институция в края на средновековието е изключително ярък пример за максимата, че „абсолютната власт покварява абсолютното”[5]. През XV-XVI в. папският произвол става единствения критерий на всяко право и справедливост в църковните и гражданските дела. Проблемите обаче нарастват лавинообразно. Гласовете за гибелната насока на папството обаче са единични. Обаче в XIV и XV в. тези гласове стават много мощни. Причина за това е, че към XIV в. западноевропейското общество отива твърде много напред в развитието на своето политическо и църковно съзнание. На това в голяма степен съдействат училищата и университетите, чрез които се създават условия за по-добре образовано духовенство. В XIV-XV в. се забелязва едно общо недоволство от Римската църква. Хората на науката виждат в папството главна пречка за всяко свободно изследване и затова се опълчват против него. Главните епископи на местните църкви също чувстват всичката тежест на папския гнет. Папският абсолютизъм убива у тях всяка самостойност и ги превръща в прости изпълнители на папската воля. Симонията /продажба на санове/ се засилва неимоверно много, което отблъсква вярващите. Църковните бенефиции се продават дори на светски лица, които злоупотребяват с тях. Самите духовници много често отсъстват от енорията и епархията си, като занемаряват грижата за душите на вярващите. У миряните все по-силно се развива недоволството от Рим. Религиозното чувство на светското общество не е удовлетворено. Богослужението, извършвано на непонятен латински език, не може да задоволи религиозното чувство. Четенето на Библията не само на роден, но и на латински език е забранено на миряните. Проповедничеството е слабо развито. Низшето духовенство, което е безбрачно дава със своето поведение пример за най-голяма съблазън. А мнозинството от висшето духовенство се интересува повече от светски работи и на своето духовно служение гледа като на тежест. Папите щедро раздават кардиналски постове на своите близки, за да стабилизират положението си. Това обаче са неквалифицирани за тези постове лица. Това кара много християни да негодуват. Същевременно простолюдието очаква много повече от Църквата, отколкото тя може да му предложи. Възражда се интересът към класическото минало, наричано „хуманизъм”. Погледът е „назад към изворите”[6]: Библията на гръцки и староеврейски и трудовете на отците на раннохристиянската Църква. Хуманистите подлагат на ожесточена критика много от страните на църковния живот. Те осъждат посещенията при реликви и по свети места. Същевременно пазарът на реликви толкова се разширява, че започва масовото им производство, а духовниците се оплакват, че нямат средства за живеене.
Започнатият в Рим градеж на катедралата „Св. Петър” през 1502 г. води до серийно раздаване на индулгенции. Продажбата им е изключително доходоносна. Стига се до там, че папите продават индулгенции на живите роднини на покойници, желаещи да им опростят греховете.
В XIV в. самите папи са принудени да свикват събори, които да се занимават с църковните преобразувания. Такива са Пизанския събор /1409 г./, Констанцкият /1414 г./ и Базелският /1431 г./. Папите не могат да насочат реформите в правилната посока. Църквата е в уязвимо положение: притежава огромно богатство, но й липсват нравствените качества, които да оправдаят привилегиите й в очите на вярващите.
В опит да си възвърне позициите на Римската църква, папа Павел III се опира на инквизицията. Идеята за нея той взема от Испания. Испания осигурява методиката, която се използва за затягане на позицията на Римската църква, за възвръщане на загубените територии.
Най-силното оръжие в пропагандата на Римската църква е йезуитският орден. В основата му стой много сериозна подготовка, която им дава възможност да проповядват, дебатират и демонстрират своето превъзходство над останалите.
От всичко казано по-горе може да се обобщи, че Реформацията не е само учение за преустройството и усъвършенстването на Римокатолическата църква, колкото комплексно социално-религиозно движение, засягащо цялостния обществено-политически, икономически и духовен живот на обществото. Причините за нейното възникване се коренят в изменената политическа обстановка през XV-XVI в. Книгопечатането, развитието на образованието и университетите, новите географски открития съдействат за коренна промяна на мисленето. Самото състояние на папството и неговите язви допринасят за искане на реформи и промени. Реформацията извършва дълбок прелом в мисленето на хората от Европа и останалите континенти, поставя началото на нов светоглед, на нови религиозни идеи и идеали. Неприемането на учението за реформи от страна на Римската курия води до това, че недоволните се отделят от нея и образуват нови църковни организации. Така искането за преустройство придобива антицърковен и антикатолически характер. Така се поставя началото на създаването на протестантските деномицации, които в днешно време достигат до над 2600.
1 Виж Николов, Йордан. История на средновековния свят. Късно средновековие. София: проф. Марин Дринов. 1999, с. 138.
2 Тодоров, Калин. Хронологична енциклопедия на света. Т. 4. Велико Търново:Елпис. с. 27.
3 Малицки, Петър. История на християнската църква. Т. 3. София: ГАЛ-ИКО, 1994, с. 264.
4 Виж. Тодоров, Калин. Цит съч., с. 28.
5 Лейн, Тони. Християнската мисъл през вековете. София: Нов човек. 1999, с. 154.
6 Виж Малицки, Петър. Цит съч., с. 265.
сряда, 18 май 2011 г.
понеделник, 2 май 2011 г.
Ню Ейдж
автор: Галина Котова
Ню Ейдж се счита за сравнително нов култ, за когото може много да се пише. Те нямат претенции да бъдат регилиозна организация, въпреки че, ако човек вникне в идеологоята и вярванията им ще види, че това не е съвсем вярно. Ню Ейдж представлява смесица от идеи и вярвания, които нямат нищо общо с християнството и Библията. Основната им цел е натрупването на капитали и промяна на съзнанието на хората, за да придобият контрол в световен мащаб. Много точно Лафаиет Хъбард през 1949 г. на конференция на автори на научно-фантастични книги в Ню Джърси заявява: “Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.”[1]
За да разберем пагубната роля, която Ню Ейдж играят в света, трябва на първо място да проследим историята на това явление. Едни считат, че то води началото си от средата на ХIХ в. с раждането на трансцендентализма и се популяризира ор Ралф Уолдо Емерсън /1803-1882 г./. Независимо от това, че е богослов от Харвард, той се отказва от традиционното се унитарианско образование и се отдава на изследване на научните философии, които променят сериозно неговия светоглед. Неговата теория е, че съществува универсален дух, който обхваща цялата вселена и човекът само, когато е в хармония с този дух, е в своето най-добро състояние. Но може да се каже, че началото е още по-далеч в I в., когато се появява гностицизма.
Гледането на маса на сестрите Фокс /САЩ, средата на ХIХ в./ е друг фактор, който допринася за навлизането на източните вярвания. В резултат на това, окултизмът става приемлив за обществото и много хора започват да се занимават с него под името спиритизъм. Хиляди са въвлечени в участието на спиритически сеанси, гледане на карти Таро, взиране в кристали, гледане на листата на чай и други. Главна заслуга за популяризирането на тези практики има Елена Блаватска. Тя е родена през 1831 г. в Екатеринослав /Русия/. През 70-те години на ХIХ в. в Ню Йорк, тя заедно с полковник Хенри Олкът основава Теософско общество. Целта му е да изгради световно братство, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се занимават с изследване на световните религии и по-основно с будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните изповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина.
През 1971 г. източните религии и трансперсоналната психология започват да се радват на особено внимание в САЩ. Постепенно тази страна се превръща в “меката” на Ню Ейдж. Няма обществени прослойки, в които да липсват представители на новото движение: в научните кръгове това е Фритьов Капра
/физик, който започва да описва лабораторните си методи с Ню Ейдж термини/; в артистичните среди – актрисата Шърли Маклейн, чиито три книги на тази тема стават особено популярни. Едната от тях служи за основата на филм, чиято цел е повече хора да бъдат привлечени към тези идеи.
Филмовата индустрия спомага за широкото пропагандиране на Ню Ейдж. Чрез филмите широко се афишира медитацията, гаданията, вълшебствата, магиите, героите, комуникиращи с по-висши учители на мъдростта, прокламиращи мистично-пантеистичен светоглед, че всичко е едно. Вечната борба между доброто и злото се представя чрез филисофията на Ню Ейдж във филми като “Тъмният кристал”, “Да достигнеш плода”, “Властелинът на пръстените” и много други.
Ню Ейдж се популяризира и чрез пресата. В САЩ във всеки голям град се издава собствен Ню Ейдж вестник. Тези вестници са изпълнени със статии, рекламиращи техниките на различните групи, които са в непрекъсната конкуренция една с друга. Но независимо от разликите в техниките си, всички тези групи имат единство в целта си – промяна в съзнанието на хората и елиминиране на християнството.
Самите Ню Ейдж непрекъснато говорят за Новата епоха като за “ново съзнание”, “дух”, “надежда” и други подобни понятия. Всички тези групи, независимо от различните си техники и учения, се обединяват около видението за настъпващата Нова епоха. Те търсят лична и обществена промяна, която със своят радикализъм да доведе до новия старт на човечеството - Новата епоха. Самото понятие Нова епоха се въвежада от Алис Бейли, която е спиритически медиум и ръководителка на Теософско дружество. Както обикновено в подобни случаи, тя има тибетски духовен водач, който й дава така наречения велик “План” въз основа, на който се разработва в голяма степен учението на Новата епоха. По-подробните културни анализи свеждат Ню Ейдж до категорията на така наречения “ревайвал” или “движението за пробуждане”. Това е добре познато на тези, които се занимават с изучаване на религиите и особено в англо-американските среди. Много интересен е фактът, че независимо, че последователите на това ново явление остро се атакуват от петдесятниците, има и учени, които считат, че има сходство между тези две движения. Неоспорим факт е, че и двете се зараждат като “движения за пробуждане” и според някои – в християнска Европа.
Независимо от лозунгите за мир, любов, равенство, радост, братство и реализация, всъщност всичко опира до “нов обществен ред” с едно ново световно правителство, една световна икономика и една обща световна окултна религия. Ню Ейдж прилича на огромна паяжина, в която няма водачи, но има сили и цели да действа за радикална промяна в света. И днес можем да видим резултатите – настъпващата глобализация, обхващаща всички сфери на обществото и икономиката. Тази промяна цели коренна промяна на съзнанието на толкова много хора, така че те да донесат промяна в обществото. Така чрез лозунги за добри и хубави неща, но изпразнени от съдържание, те поглъщат в мрежата си и променят съзнанието на всеки, които се докосне до тях. Техните идеи са силна отрова, която парализира жертвите и когато те вече разбрерат какво става вече са с толкова променено съзнание, че не могат да се откъснат и по навик продължават напред по течението.
За да разберем по-добре Ню Ейдж е необходимо да разгледаме по-подробно техните характерни черти, маскирани под изобилна псевдонаучна терминология. Това им дава възможност да проникнат във всички сфери на обществото. Ню Ейдж са убедени в идването на Новата ера – ерата на Водолея, отличаваща се от предишната с радикални и качествени промени във всички сектори на човешкия живот. Чрез един “доминиращ ефект”, научните промени биха могли да провокират постоянно действаща верига от глобални промени, които никоя човешка дейност не може да спре. Тези промени могат да бъдат във всички сфери на човешкото общество – политически, културни, артистични, философски и религиозни. Идейте на ерата на Водолея се базират върху теорията, че на всеки 2016 г. Земята преминава от един зоадикален знак в друг. Но и тази идея не е оригинално хрумване на Ню Ейдж. Тя се корени още от времето на Питагор и от там се плагиадства и популяризира днес. Това се осъществява чрез отпечатването на книгата “Ерата на Водолея. Тайните за зодиака и бъдещето на човечеството” през 1937 г. За тях епохата на Рибите, която същевременно е и епоха на християнството вече приключва и е била изпълнена с много страдание и насилие. Темата за ерата на Водолея става особено популярна сред младежките среди от цял свят с разпространението на музикалната комедия “Коса” /1968 г./, както и с песните, възпяващи тази Нова ера. В България певицата Диана Дафова изпълнява песни, популяризиращи Ню Ейдж.
Ню Ейдж развиват теория за така нареченото “промени на парадигмата”. Според тях тази теория се базира на еволюционното развитие на човечеството, което в своето развитие – духовно и психическо, преминава от една фаза в друга. Те считат, че в момента човечеството живее на по-ниско ниво на съзнанието. Въз основа на личното си самомнение, гордост и прелест смятат, че дават на хората възможност за пробуждане на по-висшето им себесъзнание да разширят неговия обсег и да променят начина си на живот. Тук под “съзнание” се разбира начинът на мислене и възприемане на действителността. Начините за постигане на тази промяна са например йога, трансцендентална медитация, приемане на психотропни вещества, методът Силва и много други сходни практики. Всички те боравят с понятията “себереализация”, ”самоусъвършенстване”, “здравословен начин на живот”, “холистична медицина”, “овладяване на съзнанието”, “творчески интелект”, “развиване на творческия потенциал” и други подобни [2].
Характерни за Ню Ейдж са хуманизмът – вярата, че човек в основата си е добър, свободен да действа, както желае, стига да не вреди на никого и да е господар на собствената си съдба, както и мистицизмът – вярата, че съществува един друг “духовен свят”, населен с духовни същества, които желаят да общуват с нас и да ни водят.
Но още веднъж трябва да подчертаем, че целта на всичко това е цялостна и необратима промяна на съзнанието на хората, така че да бъде постигнат контрол над тях.
За по-добро разбиране на Ню Ейдж е необходимо да насочим вниманието си и да разгледаме техните вярвания. За промяната на съзнанието, на “Аза” и отношението към живота, Ню Ейдж използва разнообразни техники. Някои използват езотерични методи за медитация, мълчалива молитва, ясновидство, спиритизъм и пеене в унисон. Други екзотерични групи използват взирането в кристали, хомеопатична медицина, скъпоценни камъни, пирамиди, магически пръчки и религиозни артефакти. Самите последователи на Ню Ейдж вярват, че чрез тези техники могат да се усъвършенстват, като по този начин те отхвърлят истинския Бог и се покланят на бесовете. Защото единствено чрез вярата си в Иисус Христос човек може да се богоуподоби и достигне целта на своя живот – “да стане бог по благодат”[3]. Затова и Иисус Христос се въплъти и прие цялата човешка природа, за да може да ни изкупи от греха и ни даде сили да се борим с него. Истина е, че вън от истинския, жив Бог човек не може да стане съвършен, защото поклонението пред тварното не може по никакъв начин да направи човека съвършен. Много показателни в това отношение са телевизионните реклами. Всички те използват Ню Ейдж методи и ни обещават съвършенство, младост, щастие, красота, показват ни щастливи и усмихнати хора. Но всички тези продукти не могат да направят човека съвършен, защото са материални. А историята доказва, че материята не може да даде на човека истинските, ценностни неща, защото те са дар единствено и само от Бога. Напротив, поклонението пред тварното води до идолопоклонство, което като най-тежък грях се наказва най-тежко – Бог ги предава в ръцете на враговете им и язва поразява душите им. Но самите последователи на Ню Ейдж не си признават, че тези техники не струват. За тях много важни са преживяванията, които стават единствен източник на истина в Ню Ейдж мисленето. Голяма част от хората, които ги следват имат своя любима техника, а някои използват и комбинация от няколко.
Важен е фактът, че Ню Ейдж религиите нямат писмено доктринално становище. Те проповядват абсолютна свобода на всички визии в света. Единственото, което те не приемат и единодушно отхвърлят е християнството. За тях християнската вяра е тесногръда, авторитарна и догматична. И как биха могли да харесват християнството, след като същото ги изобличава. Те отричат Светата Троица – не разбират и не приемат, че Бог е един с три Лица. Те отричат, че Иисус е единственият Бог, приел човешката форма, както и, че Светия Дух е третото лице на Светата Троица. Ню Ейдж отричат кръвното изкупление на Иисус Христос за нашето спасение, както и спасението чрез вяра и благодат в Него. За тях Библейската доктрина за рая и ада е лъжлива и невярна. И независимо от това, че последователите на Ню Ейдж използват понятието Христос, то те влагат в Него съдържание, което няма нищо общо с християнството. Според тях Христос е някакъв космичен дух или принцип, Който може да обитава в различни хора. За тях всички религии сочат една и съща посока и са еднакво валидни според учението на Ню Ейдж [4]. Единствената религия, която е неприемлива е християнството, което следва истинския, живия Бог.
Отхвърляйки догматите на християнството Ню Ейдж поддържат всеобщо три вярвания:
1. Всичко е едно. Всичко е Бог – става въпрос за монизъм и пантеизъм.
2. Бог е безличностен и няма нравствени характеристики.
3. Светът е недействителен, той е илюзия.
Изобщо централни идеи в светогледа на Ню Ейдж са монизмът и пантеизмът. Според монизмът всичко е едно и има само видима разлика между това, което възприемаме с очите си , и това, което в действителност е. Единствената разлика между материалния и нематериалния свят е нашето възприятие.
Според пантеизмът, като религия на Ню Ейдж вярата е, че Бог е съвкупност от всичко, което съществува. Според пантеизмът няма отделен, личностен Бог, а вместо това според тях Бог е жизнена сила, духовно единство във всички неща. Бог е всичко и тази енергия произтича през всички живи същества. Много ясно Ню Ейдж авторът Бенджамин Крийм разкрива пантеистичния светоглед: “Ти си Бог, аз съм Бог, този микрофон е Бог. Тази маса е Бог. Всичко е Бог.”[5] От това следва , че ние трябва да сме богове или най-малко част от Бога. Това е и основната причина Ню Ейдж да поддържат идеята за едно световно управление, понеже световното единство е от съществено значение за правилното протичане на божията сила. Тогава човечеството ще извърши “квантов скок” към по-високо равнище на съществуване. Голямата заблуда е, че всички хора ще могат да правят неща, които преди това не са могли. А това ще е резултат от мистичните сили, които ще получат. В това се изразява Ню Ейдж просветлението – Новият Световен Ред. Но този Нов Световен Ред не е нищо друго освен обезличаване и обезценяване на личността, както и нейнато окончателно заробване. Думите “свобода, равенство, братство” между хората, когато са извън Бога, независимо, че са повтаряни много пъти, не са донесли нищо добро на човечеството. Пример за това е Френската революция, чието мото са те и донесе на френския народ бедност, съсипано благополучие и унищожаване на личната свобода. А покоряването на всички страни може да стане и се постигне по финансов и икономически път. Важно е силата на всички правителства в света да намалее до такава степен, че навсякъде да настъпят икономически кризи, унищожения и гибел. Това от своя страна трябва да докара до пълна духовна деморализация и обществена корупция, безнравственост и безпътица в живота на управляващите кръгове и културния елит на нациите. Днес ние сме свидетели на световна финансова криза и предложението да се създаде Световен финансов съвет, който да осъществява контрол върху световните финансови пазари. Всичко това предполага предварително планиране, за да се достигне заветната цел – контрол в световен мащаб.
За Ню Ейдж мисленето Бог е безличностен и няма нравствени характеристики. Бог се разглежда само като универсален дух, независимо от факта, че последователите на Ню Ейдж често приписват личностни характеристики на своята идея за Бога. Но как Ню Ейдж казват “Бог е любов” след като се знае, че безличностното не може да твори, обича, да дава живот или да общува? В резултат, твърденията на един от водещите представители на
Ню Ейдж, противоречат на други негови твърдения за Бога: “В някакъв смисъл не съществува такова нещо като Бог, Бог не съществува. В друг смисъл не съществува нищо освен Бог – само Бог съществува... Всичко е Бог и понеже всичко е Бог, няма Бог”[6]. Това твърдение е показателно за обърканите мисли и променено съзнание на Ню Ейдж последователите. Това е резултатът от идолопоклонничеството, водещо до променено съзнание и отхвърляне на живия Бог.
Но монизмът на Ню Ейдж грубо противоречи на християнството и Библията. Библията казва, че Бог е вечен и несътворен: ”Нима не знаеш? Нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се изморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим” /Ис. 40-28/. Книга Битие 1:1 показва, че Бог е вечен и несътворен. Това се потвърждава и от посланието на св. ап. Павел до Колосяните. Но, когато човек е с променено съзнание, то неговите собствени безумства стават “истина”, а не достоверността на Библията.
Библейското учение е, че Бог е личност. Според всякакви други учения любовта не би имала смисъл. Библията учи, че Бог е един с три лица – Бог Отец /Гал. 1:3/, Бог Син /Йн. 1:1/ и Бог Дух Свети /Деян. 5:3-4/. В Библията ясно и категорично се подчертава, че има само един единствен Бог /Второзак. 6:4; Ис. 43:10/, Който е триличностен /Ис. 48:16; Мат. 28:19/.
Както в Стария Завет, така и в Новия Завет се подчертава, че Бог е нравствено същество. В Него не се намира лъжа /Числ.23:19/ и е невъзможно Бог да лъже /Евр. 6:18/. Много ясно св. ап. Павел подчертава и показва нравствената същност на Иисус Христос: “Защото ние имаме не такъв първосвещеник, Който да не би могъл да ни съчувства, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен греха /Евр. 4:15/.
Хората се поддават на тези лъжливи учения, за да избягат от отговорност и подчинение на истинския, по-висш авторитет – Творецът на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Според Ню Ейдж мисленето човек няма отговорност пред един персонален Бог. А от това следва, че човек може да прави всичко – не е отговорен за своите действия и постъпки. Това от своя страна води до пълна деградация във всички сфери на обществения, политически, културен и религиозен живот, води до нравствен упадък. А историята свидетелства, че най-големите империи са рухвали не пореди липсата на икономическа мощ, а поради крайното нравствено разложение и липса на всякакъв морал. Постепенно човек деградира и достига до състояние на оскотяване.
Много важно е да се обърне внимание на факта, че много хора не правят разлика между пантеизма и окултизма. Това е резултат от неразбирането на думите “мистичен” и “ мистицизъм”. Ню Ейдж използват тези понятия като
взимно заменяеми и като синоними. Но една от дефинициите на думата “мистичен” е окултен. Това от своя страна показва, че мистицизмът е по-мек и по-предпазлив начин за назоваване на окултизма. В днешно време да бъдеш последовател на Ню Ейдж и да бъдеш мистик и окултист е едно и също нещо.
Но хората трябва да знаят, че е изключително опасно изпадането в променено съзнание. Разбира се, в случайте на променено съзнание, демоните казват на хората това, което те искат да чуят и, което са склонни да приемат. Така хората, отричайки се от Бога стават лесна плячка за демоните, които объркват живота им.
Но голяма част от последователите на Ню Ейдж нямат представа в какво са въвлечени. Хората се нуждаят от общуване. Те се свързват с движението, защото споделят вярвания и практики като сливане с природата, световен мир, холистично здраве, йога или други форми на окултна медитация.
Ясно и категорично Е. Блаватска обобщава мисленето на лидерите на окултното като цитира “Изгубеният рай” на Милтън във връзка с “падналият” ангел или сатаната в своята книга “Тайното учение”: “По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая”. Този цитат е показателен за кого се покланят лидерите на Ню Ейдж – на сатаната, който им дава власт и им помага в начинанията против християнството.
Ню Ейдж поддържа идеята на монистичния и пантеистичен светоглед, че светът не е реален. Сам по себе си той е една илюзия, която индуизмът нарича “майа”. Материята е реална, но тя ще изчезне , когато всичко стане едно. Болшинството от последователите на Ню Ейдж считат, че Бог е създал света от себе си, като част от своята същност. И това също е в противоречие с християнството, където Божията същност е недостъпна и непознаваема за нас, но ни се разкрива чрез Божиите енергии. Библията ясно прави разграничение между Бог и материятая, която срещаме във физическия свят: “в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха” /Евр. 1:10-12; Пс.101: 26-28/.
Св. ап. Павел свидетелства, че Иисус Христос създаде всички неща на небето и земята, видими и невидими /Кол. 1:16-17/. От това следва, че след като Той ги е създал, те не могат да бъдат част от Него. Важно е да бъде осъзнато, че Духът не е невидимия аспект на материята, както и, че материята не е видимата страна на Духа. Абсолютно всичко, което е сътворено, както видимо, така и невидимо е създадено от Иисус Христос. Следователно Той не може и няма как да бъде част от сътворената материя.
Източникът за авторитет на последователите на Ню Ейдж са субективни преживявания на “аза”. Според тях, “Ако вие сте го преживели, тогава то е истинско”. Но обективното изпитване на своите опитности Ню Ейдж учителите не предприемат и избягват. Те наричат резултатът от всяко Ню Ейдж преживяване истина. Но “истината” за тях има различни значения. За Ню Ейдж не съществуват абсолютни истини. Но това не е нещо ново, защото относителността е древна, както и философията. Специфичното в Ню Ейдж е това, че всеки може свободно да създаде свои свят и всеки един свят ще има своя истина.
Но освен това Ню Ейдж учителите убеждават своите последователи, че те са божествени или, че Бог е вътре в тях. Тяхното заключение е, че “твойте преживявания не могат да бъдат лъжливи, тъй като ти си бог”. Актрисата Шърли Маклейн пише в подкрепа на твърдението, че преживяването е нечия истина: “Моите собствени преживявания извън тялото...послужиха като отговори на много въпроси – най-сигурното знание се извлича от преживяването”[7] Може би това е причината днес с главоломна сила да нарастват психичните преживявания. Но как ще отговорят Ню Ейдж дали и те са истина? Дали всеки болен или изпаднал в прелест мозък е носител на истината? И поради тази “истина” много хора бягат от действителността и живеят в свой измислен свят.
Учението, че истината е вътре в нас не осигурява обективност и достоверност на техните “истини”. Бог общува с човека според това, което четем в Библията. Всички чудеса в Библията са обективни събития, даващи възможност за изпитване и са се случили пред очите на свидетели – те са действителни и могат да бъдат потвърдени от исторически доказателства. Това потвърждава и св. ап. Петър: “Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие” /2Петр. 1:16/. Истината защитава смело и св. ап. Павел, който казва, че Бог не използва субективност на свидетелствата за възкресението, а исторически условия, които могат да бъдат изпитани и доказани. Той смело свидетелства пред цар Агрипа, че всички тези неща не са се случили “в някой кът” /Деян. 26:26/, а са ставали открито и пред много свидетели.
Всички Ню Ейдж групи поддържат общо три точки относно природата на човека. На първо място Ню Ейдж отхвърлят лошата природа на човечеството и твърдят, че в своята същност човекът е добър. На това твърдение противоречи Библията. От историята е видно, че след грехопадението човекът по същността си остава лош и досега няма подобрение. Но важно е да се подчертае, че добротата е морално понятие. Ню Ейдж отхвърлят понятието за грях и го заместват с това на болест. Това е относителна духовност, която се предлага от Ню Ейдж като алтернатива на материалността и представлява коктейл от синкретизъм и относителност. Това от своя страна са характерните, доминиращи черти на модерната религиозност.
Учението на Библията е, че след грехопадението човекът е грешник по природа. Св. ап. Павел категорично заявява, че “всички са под грях...” /Рим.3:9/. Греховността на човека прозира в целия Стар Завет, в Псалтира, както и в Новия Завет. Подобно на св. ап. Павел и св. ев. Йоан казва: “Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” /1Йн. 1:8/.
Ню Ейдж представителите вярват, че човекът има божествена природа. Това не е оригинална тяхна мисъл, а е заемка от източните религиозни култове: ”Аз не съм това тяло”. Когато представител на Ню Ейдж говори за духовната природа на човека, той има предвид нейното съществуване като част от Бога. Това се подкрепя от твърденията: “ти си бог”, “ти имаш божествена природа”. Това твърдение също противоречи на Библията и по-точно с книга Битие 1-3 глава, където последователно се описват шесте творчески дни. Бог твори от нищото, само със Своята воля, изразена в словото “да бъде” готов материал. Началото на света е една нова реалност, която е от Бога и е в съгласие с Неговия план за домостроителство.
В шестия ден, след като вече е сътворил видимия и невидим свят, всичко необходимо за живот, Бог сътворява човека. “След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” /Бт. 1:26/. Този стих показва, че сътворението на човека като венец на творението е непосредствен Божи акт, който съдържа сътворението и го съдържа в себе си. Това е съществена разлика от сътворението на останалия свят, при което Божията повеля и овластяване /на земята и водата/ води до възникване на останалите същества.
На базата на твърдението, че човек има божествена природа и в същността си е добър, представителите на Ню Ейдж заключават, че всеки човек си създава свое собствено съществуване. В случая се има предвид, че ти си си причинил и можеш да причиниш събития, които да се случат в живота ти чрез волята ти. Това означава да бъдеш в състояние да създаваш неща и обстоятелства. Според Бенджамин Крийм ние трябва “да се молим на бога вътре в нас. Ти не се молиш на него, а на бога вътре в теб, който също е вътре и в него”.[8] Всички тези твърдения са небиблейски и противоречат на християнството и Библията. Ню Ейдж отрича божествеността на Иисус, фактът, че Той единствен е Бог и, че никой друг човек не може да бъде Бог. И както казва Еклисиаст “Няма нищо ново под слънцето” /Екл. 1:9/. Ню Ейдж използват учението на гностиците от І в. Като разделяят Иисус от Христос. Според тях Иисус не е бил Христос, или Месия, или не е бил по един по- различен начин от Буда и който и да било друг, способен да влезе в контакт с божествената искра, която носи в себе си. Според Ню Ейдж Христос е възвисен учител, духовно същество, което е обитавало в човека Иисус, докато той е живял на земята. Сега той е готов да се завърне отново, за да ни въведе в Новата епоха. Това доказва, че религията, която е основен елемент, общ за всички течения в Ню Ейдж е този, че тя е заменена с една относителна духовност. Необходимо е да се подчертае, че голяма част от последователите на Ню Ейдж не правят разлика между Христос и която и да било друга “регилиозна фигура”. Ню Ейдж отрича и целта на Христос да умре на кръста за греховете на света, защото поучава, че човекът вече е бог и е добър в същността си.
Ню Ейдж отхвърлят греха и злото, като приемат източните философии и закона за кармата и прераждането. Много от тях вярват, че прераждането става от по-ниска към по-висока форма на живот и обратно. За тях кармата е определящ фактор за състоянието на съществуване на душата. Ако човек е неудачник, то той сам си е виновен, според стореното в предишните животи: карма. Преуспелият човек не е задължен на никого, тъй като сам е сътворил собствената си съдба по време на предишните животи. Шърли Маклейн казва на своите читатели: “Ако ти си добър и последователен в борбата си през този живот, следващият ще бъда по-лесен.” [9] Подкрепя я и Ню Ейдж авторката Алис Бейли, според която: “Безсмъртието на човешката душа и вътрешната способност на духовното дават възможност на човек да изработи своето спасение според Закона за прераждането, след което в отговор на Закона за причината и следствието, се появяват всички основни фактори, управляващи човешкото поведение и човешките желания.” [10]
Това Ню Ейдж учение за кармата придава фатализъм по отношение на живота. Всичко е предопределено и за него може да се научи посредством астрологията и подобните методи за разбиране на съдбата и бъдещето.
Самите членове на Ню Ейдж вярват, че са преживели множество животи и смърти, така наречените трансмиграция или инкарнация на душите. Според тях човек ще живее и умира во веки веков. От този непрекъснат кръговрат човек може да се измъкне само чрез добра карма. Но трябва да се знае, че и добрата карма не води до спасение, защото всяка карма привързва човека към колелото на прераждането. Единственият път извън този кръговрат е йога, който заличава всяка карма. Изобщо техниките за постигане на спасение са най-различни и се наричат Божие озарение, сливане с едното, себереализация, персонална промяна и други.
Вярването в прераждането от Ню Ейдж последователите е небиблейско по своята същност. Разказът за Лазар и богаташа категорично говори за ада /Лк. 16:19-31/. На молбата на богаташа Авраам да изпрати Лазар обратно, за да предупреди неговите петима братя за вечните мъки, които го очакват /Лк. 16:28/ му се отказва. По безпорен начин отговорът на Авраам показва, че имаме само един живот на земята “Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” /Лк. 16:31/. Този разказ е в пълно противоречие с твърденията на представителите на Ню Ейдж, че те навлизат и се връщат от отвъдното във всеки момент, когато решат. Разказът за Лазар и богаташа показва, че Бог не разреши Лазар да се върне при богаташките братя и следователно никои не може да се върне чрез прераждане. Единствената истина е, че всички ние имаме “Моисея и пророците” /Лк. 16:29/ и никой няма да се завърне от мъртвите. Сам Иисус Христос категорично опровергава учението за прераждането като казва: “Вие сте от долните. Аз Съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не Съм от тоя свят” /Йн. 8:23/. Тези думи дават ясно да се разбере, че Той е единственият слязъл от небето и не е от тоя свят. Ние обаче сме от тоя свят.
Библията учи, че на човек е съдено да умре веднъж, а не много пъти, както учи Ню Ейдж за прераждането. Св. ап. Павел свидетелства, че след смъртта на човека, която е еднократно събитие, настава съд: “и както на човеците е отредено да умрат един път, а след това съд” /Евр. 9:27/. Той ни казва, че първо идва плътското тяло и след това духовното тяло, което според християнството е възкресно тяло: “Но първом не иде духовното, а душевното, а после духовното” /1Кор. 15:46/. Този текст опровергава учението на Ню Ейдж, че първо е духовното тяло, а след това плътското.
За разлика от Ню Ейдж, които вярват, че чрез прераждане много пъти и добрата карма могат да изработят своето спасение, за християните единственото спасение е в Иисус Христос чрез Светия Дух, за да станем участници в Царството Божие. Изкуплението на Иисус Христос е принесено веднъж за греховете на всички нас. Това потвърждава и св. ап. Павел: “ Тъй и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение” /Евр. 9:28/. Иисус Христос чрез скъпоценната Си кръв ни изкупи от греха и ни и ни даде възможност за вечен живот: “ Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос” /1Петр. 1:18-19/.
Прераждането цинично отхвърля същинската цел на идването на Иисус Христос на земята, а именно изкуплението и спасението на човешкия род. Ние не можем да се спасим чрез цикли на раждане, смърт и прераждане. Затова и св. Йоан Богослов обобщава по безпорен начин мисията на Иисус Христос на земята: “ И Му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са записани в книгата на живота при агнеца, заклан от създание –мира” /Откр. 13:8/. Възкресението на Иисус Христос със същото тяло, с което бе погребан, както и бъдещото ни възкресение, ни показват, че учението на Ню Ейдж за прераждането е груба лъжа. За християните е ясно, че при бъдещото възкресение ние ще получим същите тела, които сме имали на земята. Това е така, защото човек като психофизично същество греши и с тялото си. Св. ап. Павел описва телесното възкресение на Иисус Христос и бъдещото ни възкресение /1Кор. 15 гл./ и показва, че доктрината за прераждането на Ню Ейдж е сатанинско лъжеучение, което цели да отблъсне хората от Този, чрез Който е нашето спасение – Иисус Христос.
Планът за спасение на Ню Ейдж, наречен себереализация и себеактуализация се опровергава и от св. Йоан Богослов. Той много ясно подчертава, че учението на Библията за спасението е вярата в Иисус Христос: “Всякои, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не бива съден, а който не вярва е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий” /Йн. 3:15-18/. Това показва, че в Библията понятието за себереализация, което е плод на човешката гордост, не е позната. Напротив, единствената реализация в Библията е познаването на истинския, живия Бог и Единородния Му Син – Иисус Христос. Няма друго име под небето, чрез което да можем да се спасим, освен чрез Иисус Христос, Който “пренебрегнат от ва с зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение”/ Деян. 4:11/. Това доказва, че никой гуру или друг религиозен водач, Ню Ейдж техника или нещо друго може да ни помогне. Единственото име, дадено под небето за спасението на хората е Иисус Христос /1Йн. 5:13/. И това по безпорен и категоричен начин се доказва от Библията. Защото единствено Христос проповядва не от чуждо име, а като имащ власт.
От всичко по-горе изложено за Ню Ейдж се вижда, че това е едно сатанинско движение, което се стреми да привлече по един или друг начин повече хора. Използвайки лозунги за хубави и добри неща, но изпразнени от съдържание, те приличат на огромен капан, целящ да улови човешките души. Голямата сплотеност на всички Ню Ейдж групи против християнството и отричането му, показва, че това движение води единствено към погибел. А, за да можем да им се противопоставим трябва много добре да познаваме догматите на собствената си вяра.
1. Ангелов, Б. Религиите и сектите в България, с. 356
2. Ненов,З., Кампен,П. Сектите и как да ги разпознаем, с. 99
3. Светоотеческа формула, приписване на св. Ириней Лионски
4. Ненов,З., Кампен,П. Сектите и как да ги разпознаем, с. 98
5. The reappearance of Christ and the Masters of Wisdom, London, Tara Press, 1980, p.116
6. Ibid, p.110
7. Ibid. p.35
8. The Reappearance of Christ, p. 135
9. Out on a Limb, p. 45
10. The Reappearance of Christ, New York; Lucis publishing Co., 1948, p. 147
Използвана литература:
1.Асенов, Б. Религиите и сектите в България. С. 1998
2.Ненов, З., Кампен, П. Сектите и как да ги разпознаем. С. 1994
3.Баркър, А. Новите религиозни движения – практическо въведение. С. 1997
4. Кота, Ж., Мартен, П. Тайните на сектите. С. 1993
5.Макдауъл, Дж., Стюарт, Д. Заблудата. С. 1993
6.Православно издателство”Св. Евстатий Плакида”. Нехристиянски религии и учения. С. 2001
Ню Ейдж се счита за сравнително нов култ, за когото може много да се пише. Те нямат претенции да бъдат регилиозна организация, въпреки че, ако човек вникне в идеологоята и вярванията им ще види, че това не е съвсем вярно. Ню Ейдж представлява смесица от идеи и вярвания, които нямат нищо общо с християнството и Библията. Основната им цел е натрупването на капитали и промяна на съзнанието на хората, за да придобият контрол в световен мащаб. Много точно Лафаиет Хъбард през 1949 г. на конференция на автори на научно-фантастични книги в Ню Джърси заявява: “Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.”[1]
За да разберем пагубната роля, която Ню Ейдж играят в света, трябва на първо място да проследим историята на това явление. Едни считат, че то води началото си от средата на ХIХ в. с раждането на трансцендентализма и се популяризира ор Ралф Уолдо Емерсън /1803-1882 г./. Независимо от това, че е богослов от Харвард, той се отказва от традиционното се унитарианско образование и се отдава на изследване на научните философии, които променят сериозно неговия светоглед. Неговата теория е, че съществува универсален дух, който обхваща цялата вселена и човекът само, когато е в хармония с този дух, е в своето най-добро състояние. Но може да се каже, че началото е още по-далеч в I в., когато се появява гностицизма.
Гледането на маса на сестрите Фокс /САЩ, средата на ХIХ в./ е друг фактор, който допринася за навлизането на източните вярвания. В резултат на това, окултизмът става приемлив за обществото и много хора започват да се занимават с него под името спиритизъм. Хиляди са въвлечени в участието на спиритически сеанси, гледане на карти Таро, взиране в кристали, гледане на листата на чай и други. Главна заслуга за популяризирането на тези практики има Елена Блаватска. Тя е родена през 1831 г. в Екатеринослав /Русия/. През 70-те години на ХIХ в. в Ню Йорк, тя заедно с полковник Хенри Олкът основава Теософско общество. Целта му е да изгради световно братство, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се занимават с изследване на световните религии и по-основно с будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните изповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина.
През 1971 г. източните религии и трансперсоналната психология започват да се радват на особено внимание в САЩ. Постепенно тази страна се превръща в “меката” на Ню Ейдж. Няма обществени прослойки, в които да липсват представители на новото движение: в научните кръгове това е Фритьов Капра
/физик, който започва да описва лабораторните си методи с Ню Ейдж термини/; в артистичните среди – актрисата Шърли Маклейн, чиито три книги на тази тема стават особено популярни. Едната от тях служи за основата на филм, чиято цел е повече хора да бъдат привлечени към тези идеи.
Филмовата индустрия спомага за широкото пропагандиране на Ню Ейдж. Чрез филмите широко се афишира медитацията, гаданията, вълшебствата, магиите, героите, комуникиращи с по-висши учители на мъдростта, прокламиращи мистично-пантеистичен светоглед, че всичко е едно. Вечната борба между доброто и злото се представя чрез филисофията на Ню Ейдж във филми като “Тъмният кристал”, “Да достигнеш плода”, “Властелинът на пръстените” и много други.
Ню Ейдж се популяризира и чрез пресата. В САЩ във всеки голям град се издава собствен Ню Ейдж вестник. Тези вестници са изпълнени със статии, рекламиращи техниките на различните групи, които са в непрекъсната конкуренция една с друга. Но независимо от разликите в техниките си, всички тези групи имат единство в целта си – промяна в съзнанието на хората и елиминиране на християнството.
Самите Ню Ейдж непрекъснато говорят за Новата епоха като за “ново съзнание”, “дух”, “надежда” и други подобни понятия. Всички тези групи, независимо от различните си техники и учения, се обединяват около видението за настъпващата Нова епоха. Те търсят лична и обществена промяна, която със своят радикализъм да доведе до новия старт на човечеството - Новата епоха. Самото понятие Нова епоха се въвежада от Алис Бейли, която е спиритически медиум и ръководителка на Теософско дружество. Както обикновено в подобни случаи, тя има тибетски духовен водач, който й дава така наречения велик “План” въз основа, на който се разработва в голяма степен учението на Новата епоха. По-подробните културни анализи свеждат Ню Ейдж до категорията на така наречения “ревайвал” или “движението за пробуждане”. Това е добре познато на тези, които се занимават с изучаване на религиите и особено в англо-американските среди. Много интересен е фактът, че независимо, че последователите на това ново явление остро се атакуват от петдесятниците, има и учени, които считат, че има сходство между тези две движения. Неоспорим факт е, че и двете се зараждат като “движения за пробуждане” и според някои – в християнска Европа.
Независимо от лозунгите за мир, любов, равенство, радост, братство и реализация, всъщност всичко опира до “нов обществен ред” с едно ново световно правителство, една световна икономика и една обща световна окултна религия. Ню Ейдж прилича на огромна паяжина, в която няма водачи, но има сили и цели да действа за радикална промяна в света. И днес можем да видим резултатите – настъпващата глобализация, обхващаща всички сфери на обществото и икономиката. Тази промяна цели коренна промяна на съзнанието на толкова много хора, така че те да донесат промяна в обществото. Така чрез лозунги за добри и хубави неща, но изпразнени от съдържание, те поглъщат в мрежата си и променят съзнанието на всеки, които се докосне до тях. Техните идеи са силна отрова, която парализира жертвите и когато те вече разбрерат какво става вече са с толкова променено съзнание, че не могат да се откъснат и по навик продължават напред по течението.
За да разберем по-добре Ню Ейдж е необходимо да разгледаме по-подробно техните характерни черти, маскирани под изобилна псевдонаучна терминология. Това им дава възможност да проникнат във всички сфери на обществото. Ню Ейдж са убедени в идването на Новата ера – ерата на Водолея, отличаваща се от предишната с радикални и качествени промени във всички сектори на човешкия живот. Чрез един “доминиращ ефект”, научните промени биха могли да провокират постоянно действаща верига от глобални промени, които никоя човешка дейност не може да спре. Тези промени могат да бъдат във всички сфери на човешкото общество – политически, културни, артистични, философски и религиозни. Идейте на ерата на Водолея се базират върху теорията, че на всеки 2016 г. Земята преминава от един зоадикален знак в друг. Но и тази идея не е оригинално хрумване на Ню Ейдж. Тя се корени още от времето на Питагор и от там се плагиадства и популяризира днес. Това се осъществява чрез отпечатването на книгата “Ерата на Водолея. Тайните за зодиака и бъдещето на човечеството” през 1937 г. За тях епохата на Рибите, която същевременно е и епоха на християнството вече приключва и е била изпълнена с много страдание и насилие. Темата за ерата на Водолея става особено популярна сред младежките среди от цял свят с разпространението на музикалната комедия “Коса” /1968 г./, както и с песните, възпяващи тази Нова ера. В България певицата Диана Дафова изпълнява песни, популяризиращи Ню Ейдж.
Ню Ейдж развиват теория за така нареченото “промени на парадигмата”. Според тях тази теория се базира на еволюционното развитие на човечеството, което в своето развитие – духовно и психическо, преминава от една фаза в друга. Те считат, че в момента човечеството живее на по-ниско ниво на съзнанието. Въз основа на личното си самомнение, гордост и прелест смятат, че дават на хората възможност за пробуждане на по-висшето им себесъзнание да разширят неговия обсег и да променят начина си на живот. Тук под “съзнание” се разбира начинът на мислене и възприемане на действителността. Начините за постигане на тази промяна са например йога, трансцендентална медитация, приемане на психотропни вещества, методът Силва и много други сходни практики. Всички те боравят с понятията “себереализация”, ”самоусъвършенстване”, “здравословен начин на живот”, “холистична медицина”, “овладяване на съзнанието”, “творчески интелект”, “развиване на творческия потенциал” и други подобни [2].
Характерни за Ню Ейдж са хуманизмът – вярата, че човек в основата си е добър, свободен да действа, както желае, стига да не вреди на никого и да е господар на собствената си съдба, както и мистицизмът – вярата, че съществува един друг “духовен свят”, населен с духовни същества, които желаят да общуват с нас и да ни водят.
Но още веднъж трябва да подчертаем, че целта на всичко това е цялостна и необратима промяна на съзнанието на хората, така че да бъде постигнат контрол над тях.
За по-добро разбиране на Ню Ейдж е необходимо да насочим вниманието си и да разгледаме техните вярвания. За промяната на съзнанието, на “Аза” и отношението към живота, Ню Ейдж използва разнообразни техники. Някои използват езотерични методи за медитация, мълчалива молитва, ясновидство, спиритизъм и пеене в унисон. Други екзотерични групи използват взирането в кристали, хомеопатична медицина, скъпоценни камъни, пирамиди, магически пръчки и религиозни артефакти. Самите последователи на Ню Ейдж вярват, че чрез тези техники могат да се усъвършенстват, като по този начин те отхвърлят истинския Бог и се покланят на бесовете. Защото единствено чрез вярата си в Иисус Христос човек може да се богоуподоби и достигне целта на своя живот – “да стане бог по благодат”[3]. Затова и Иисус Христос се въплъти и прие цялата човешка природа, за да може да ни изкупи от греха и ни даде сили да се борим с него. Истина е, че вън от истинския, жив Бог човек не може да стане съвършен, защото поклонението пред тварното не може по никакъв начин да направи човека съвършен. Много показателни в това отношение са телевизионните реклами. Всички те използват Ню Ейдж методи и ни обещават съвършенство, младост, щастие, красота, показват ни щастливи и усмихнати хора. Но всички тези продукти не могат да направят човека съвършен, защото са материални. А историята доказва, че материята не може да даде на човека истинските, ценностни неща, защото те са дар единствено и само от Бога. Напротив, поклонението пред тварното води до идолопоклонство, което като най-тежък грях се наказва най-тежко – Бог ги предава в ръцете на враговете им и язва поразява душите им. Но самите последователи на Ню Ейдж не си признават, че тези техники не струват. За тях много важни са преживяванията, които стават единствен източник на истина в Ню Ейдж мисленето. Голяма част от хората, които ги следват имат своя любима техника, а някои използват и комбинация от няколко.
Важен е фактът, че Ню Ейдж религиите нямат писмено доктринално становище. Те проповядват абсолютна свобода на всички визии в света. Единственото, което те не приемат и единодушно отхвърлят е християнството. За тях християнската вяра е тесногръда, авторитарна и догматична. И как биха могли да харесват християнството, след като същото ги изобличава. Те отричат Светата Троица – не разбират и не приемат, че Бог е един с три Лица. Те отричат, че Иисус е единственият Бог, приел човешката форма, както и, че Светия Дух е третото лице на Светата Троица. Ню Ейдж отричат кръвното изкупление на Иисус Христос за нашето спасение, както и спасението чрез вяра и благодат в Него. За тях Библейската доктрина за рая и ада е лъжлива и невярна. И независимо от това, че последователите на Ню Ейдж използват понятието Христос, то те влагат в Него съдържание, което няма нищо общо с християнството. Според тях Христос е някакъв космичен дух или принцип, Който може да обитава в различни хора. За тях всички религии сочат една и съща посока и са еднакво валидни според учението на Ню Ейдж [4]. Единствената религия, която е неприемлива е християнството, което следва истинския, живия Бог.
Отхвърляйки догматите на християнството Ню Ейдж поддържат всеобщо три вярвания:
1. Всичко е едно. Всичко е Бог – става въпрос за монизъм и пантеизъм.
2. Бог е безличностен и няма нравствени характеристики.
3. Светът е недействителен, той е илюзия.
Изобщо централни идеи в светогледа на Ню Ейдж са монизмът и пантеизмът. Според монизмът всичко е едно и има само видима разлика между това, което възприемаме с очите си , и това, което в действителност е. Единствената разлика между материалния и нематериалния свят е нашето възприятие.
Според пантеизмът, като религия на Ню Ейдж вярата е, че Бог е съвкупност от всичко, което съществува. Според пантеизмът няма отделен, личностен Бог, а вместо това според тях Бог е жизнена сила, духовно единство във всички неща. Бог е всичко и тази енергия произтича през всички живи същества. Много ясно Ню Ейдж авторът Бенджамин Крийм разкрива пантеистичния светоглед: “Ти си Бог, аз съм Бог, този микрофон е Бог. Тази маса е Бог. Всичко е Бог.”[5] От това следва , че ние трябва да сме богове или най-малко част от Бога. Това е и основната причина Ню Ейдж да поддържат идеята за едно световно управление, понеже световното единство е от съществено значение за правилното протичане на божията сила. Тогава човечеството ще извърши “квантов скок” към по-високо равнище на съществуване. Голямата заблуда е, че всички хора ще могат да правят неща, които преди това не са могли. А това ще е резултат от мистичните сили, които ще получат. В това се изразява Ню Ейдж просветлението – Новият Световен Ред. Но този Нов Световен Ред не е нищо друго освен обезличаване и обезценяване на личността, както и нейнато окончателно заробване. Думите “свобода, равенство, братство” между хората, когато са извън Бога, независимо, че са повтаряни много пъти, не са донесли нищо добро на човечеството. Пример за това е Френската революция, чието мото са те и донесе на френския народ бедност, съсипано благополучие и унищожаване на личната свобода. А покоряването на всички страни може да стане и се постигне по финансов и икономически път. Важно е силата на всички правителства в света да намалее до такава степен, че навсякъде да настъпят икономически кризи, унищожения и гибел. Това от своя страна трябва да докара до пълна духовна деморализация и обществена корупция, безнравственост и безпътица в живота на управляващите кръгове и културния елит на нациите. Днес ние сме свидетели на световна финансова криза и предложението да се създаде Световен финансов съвет, който да осъществява контрол върху световните финансови пазари. Всичко това предполага предварително планиране, за да се достигне заветната цел – контрол в световен мащаб.
За Ню Ейдж мисленето Бог е безличностен и няма нравствени характеристики. Бог се разглежда само като универсален дух, независимо от факта, че последователите на Ню Ейдж често приписват личностни характеристики на своята идея за Бога. Но как Ню Ейдж казват “Бог е любов” след като се знае, че безличностното не може да твори, обича, да дава живот или да общува? В резултат, твърденията на един от водещите представители на
Ню Ейдж, противоречат на други негови твърдения за Бога: “В някакъв смисъл не съществува такова нещо като Бог, Бог не съществува. В друг смисъл не съществува нищо освен Бог – само Бог съществува... Всичко е Бог и понеже всичко е Бог, няма Бог”[6]. Това твърдение е показателно за обърканите мисли и променено съзнание на Ню Ейдж последователите. Това е резултатът от идолопоклонничеството, водещо до променено съзнание и отхвърляне на живия Бог.
Но монизмът на Ню Ейдж грубо противоречи на християнството и Библията. Библията казва, че Бог е вечен и несътворен: ”Нима не знаеш? Нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се изморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим” /Ис. 40-28/. Книга Битие 1:1 показва, че Бог е вечен и несътворен. Това се потвърждава и от посланието на св. ап. Павел до Колосяните. Но, когато човек е с променено съзнание, то неговите собствени безумства стават “истина”, а не достоверността на Библията.
Библейското учение е, че Бог е личност. Според всякакви други учения любовта не би имала смисъл. Библията учи, че Бог е един с три лица – Бог Отец /Гал. 1:3/, Бог Син /Йн. 1:1/ и Бог Дух Свети /Деян. 5:3-4/. В Библията ясно и категорично се подчертава, че има само един единствен Бог /Второзак. 6:4; Ис. 43:10/, Който е триличностен /Ис. 48:16; Мат. 28:19/.
Както в Стария Завет, така и в Новия Завет се подчертава, че Бог е нравствено същество. В Него не се намира лъжа /Числ.23:19/ и е невъзможно Бог да лъже /Евр. 6:18/. Много ясно св. ап. Павел подчертава и показва нравствената същност на Иисус Христос: “Защото ние имаме не такъв първосвещеник, Който да не би могъл да ни съчувства, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен греха /Евр. 4:15/.
Хората се поддават на тези лъжливи учения, за да избягат от отговорност и подчинение на истинския, по-висш авторитет – Творецът на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Според Ню Ейдж мисленето човек няма отговорност пред един персонален Бог. А от това следва, че човек може да прави всичко – не е отговорен за своите действия и постъпки. Това от своя страна води до пълна деградация във всички сфери на обществения, политически, културен и религиозен живот, води до нравствен упадък. А историята свидетелства, че най-големите империи са рухвали не пореди липсата на икономическа мощ, а поради крайното нравствено разложение и липса на всякакъв морал. Постепенно човек деградира и достига до състояние на оскотяване.
Много важно е да се обърне внимание на факта, че много хора не правят разлика между пантеизма и окултизма. Това е резултат от неразбирането на думите “мистичен” и “ мистицизъм”. Ню Ейдж използват тези понятия като
взимно заменяеми и като синоними. Но една от дефинициите на думата “мистичен” е окултен. Това от своя страна показва, че мистицизмът е по-мек и по-предпазлив начин за назоваване на окултизма. В днешно време да бъдеш последовател на Ню Ейдж и да бъдеш мистик и окултист е едно и също нещо.
Но хората трябва да знаят, че е изключително опасно изпадането в променено съзнание. Разбира се, в случайте на променено съзнание, демоните казват на хората това, което те искат да чуят и, което са склонни да приемат. Така хората, отричайки се от Бога стават лесна плячка за демоните, които объркват живота им.
Но голяма част от последователите на Ню Ейдж нямат представа в какво са въвлечени. Хората се нуждаят от общуване. Те се свързват с движението, защото споделят вярвания и практики като сливане с природата, световен мир, холистично здраве, йога или други форми на окултна медитация.
Ясно и категорично Е. Блаватска обобщава мисленето на лидерите на окултното като цитира “Изгубеният рай” на Милтън във връзка с “падналият” ангел или сатаната в своята книга “Тайното учение”: “По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая”. Този цитат е показателен за кого се покланят лидерите на Ню Ейдж – на сатаната, който им дава власт и им помага в начинанията против християнството.
Ню Ейдж поддържа идеята на монистичния и пантеистичен светоглед, че светът не е реален. Сам по себе си той е една илюзия, която индуизмът нарича “майа”. Материята е реална, но тя ще изчезне , когато всичко стане едно. Болшинството от последователите на Ню Ейдж считат, че Бог е създал света от себе си, като част от своята същност. И това също е в противоречие с християнството, където Божията същност е недостъпна и непознаваема за нас, но ни се разкрива чрез Божиите енергии. Библията ясно прави разграничение между Бог и материятая, която срещаме във физическия свят: “в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха” /Евр. 1:10-12; Пс.101: 26-28/.
Св. ап. Павел свидетелства, че Иисус Христос създаде всички неща на небето и земята, видими и невидими /Кол. 1:16-17/. От това следва, че след като Той ги е създал, те не могат да бъдат част от Него. Важно е да бъде осъзнато, че Духът не е невидимия аспект на материята, както и, че материята не е видимата страна на Духа. Абсолютно всичко, което е сътворено, както видимо, така и невидимо е създадено от Иисус Христос. Следователно Той не може и няма как да бъде част от сътворената материя.
Източникът за авторитет на последователите на Ню Ейдж са субективни преживявания на “аза”. Според тях, “Ако вие сте го преживели, тогава то е истинско”. Но обективното изпитване на своите опитности Ню Ейдж учителите не предприемат и избягват. Те наричат резултатът от всяко Ню Ейдж преживяване истина. Но “истината” за тях има различни значения. За Ню Ейдж не съществуват абсолютни истини. Но това не е нещо ново, защото относителността е древна, както и философията. Специфичното в Ню Ейдж е това, че всеки може свободно да създаде свои свят и всеки един свят ще има своя истина.
Но освен това Ню Ейдж учителите убеждават своите последователи, че те са божествени или, че Бог е вътре в тях. Тяхното заключение е, че “твойте преживявания не могат да бъдат лъжливи, тъй като ти си бог”. Актрисата Шърли Маклейн пише в подкрепа на твърдението, че преживяването е нечия истина: “Моите собствени преживявания извън тялото...послужиха като отговори на много въпроси – най-сигурното знание се извлича от преживяването”[7] Може би това е причината днес с главоломна сила да нарастват психичните преживявания. Но как ще отговорят Ню Ейдж дали и те са истина? Дали всеки болен или изпаднал в прелест мозък е носител на истината? И поради тази “истина” много хора бягат от действителността и живеят в свой измислен свят.
Учението, че истината е вътре в нас не осигурява обективност и достоверност на техните “истини”. Бог общува с човека според това, което четем в Библията. Всички чудеса в Библията са обективни събития, даващи възможност за изпитване и са се случили пред очите на свидетели – те са действителни и могат да бъдат потвърдени от исторически доказателства. Това потвърждава и св. ап. Петър: “Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие” /2Петр. 1:16/. Истината защитава смело и св. ап. Павел, който казва, че Бог не използва субективност на свидетелствата за възкресението, а исторически условия, които могат да бъдат изпитани и доказани. Той смело свидетелства пред цар Агрипа, че всички тези неща не са се случили “в някой кът” /Деян. 26:26/, а са ставали открито и пред много свидетели.
Всички Ню Ейдж групи поддържат общо три точки относно природата на човека. На първо място Ню Ейдж отхвърлят лошата природа на човечеството и твърдят, че в своята същност човекът е добър. На това твърдение противоречи Библията. От историята е видно, че след грехопадението човекът по същността си остава лош и досега няма подобрение. Но важно е да се подчертае, че добротата е морално понятие. Ню Ейдж отхвърлят понятието за грях и го заместват с това на болест. Това е относителна духовност, която се предлага от Ню Ейдж като алтернатива на материалността и представлява коктейл от синкретизъм и относителност. Това от своя страна са характерните, доминиращи черти на модерната религиозност.
Учението на Библията е, че след грехопадението човекът е грешник по природа. Св. ап. Павел категорично заявява, че “всички са под грях...” /Рим.3:9/. Греховността на човека прозира в целия Стар Завет, в Псалтира, както и в Новия Завет. Подобно на св. ап. Павел и св. ев. Йоан казва: “Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” /1Йн. 1:8/.
Ню Ейдж представителите вярват, че човекът има божествена природа. Това не е оригинална тяхна мисъл, а е заемка от източните религиозни култове: ”Аз не съм това тяло”. Когато представител на Ню Ейдж говори за духовната природа на човека, той има предвид нейното съществуване като част от Бога. Това се подкрепя от твърденията: “ти си бог”, “ти имаш божествена природа”. Това твърдение също противоречи на Библията и по-точно с книга Битие 1-3 глава, където последователно се описват шесте творчески дни. Бог твори от нищото, само със Своята воля, изразена в словото “да бъде” готов материал. Началото на света е една нова реалност, която е от Бога и е в съгласие с Неговия план за домостроителство.
В шестия ден, след като вече е сътворил видимия и невидим свят, всичко необходимо за живот, Бог сътворява човека. “След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” /Бт. 1:26/. Този стих показва, че сътворението на човека като венец на творението е непосредствен Божи акт, който съдържа сътворението и го съдържа в себе си. Това е съществена разлика от сътворението на останалия свят, при което Божията повеля и овластяване /на земята и водата/ води до възникване на останалите същества.
На базата на твърдението, че човек има божествена природа и в същността си е добър, представителите на Ню Ейдж заключават, че всеки човек си създава свое собствено съществуване. В случая се има предвид, че ти си си причинил и можеш да причиниш събития, които да се случат в живота ти чрез волята ти. Това означава да бъдеш в състояние да създаваш неща и обстоятелства. Според Бенджамин Крийм ние трябва “да се молим на бога вътре в нас. Ти не се молиш на него, а на бога вътре в теб, който също е вътре и в него”.[8] Всички тези твърдения са небиблейски и противоречат на християнството и Библията. Ню Ейдж отрича божествеността на Иисус, фактът, че Той единствен е Бог и, че никой друг човек не може да бъде Бог. И както казва Еклисиаст “Няма нищо ново под слънцето” /Екл. 1:9/. Ню Ейдж използват учението на гностиците от І в. Като разделяят Иисус от Христос. Според тях Иисус не е бил Христос, или Месия, или не е бил по един по- различен начин от Буда и който и да било друг, способен да влезе в контакт с божествената искра, която носи в себе си. Според Ню Ейдж Христос е възвисен учител, духовно същество, което е обитавало в човека Иисус, докато той е живял на земята. Сега той е готов да се завърне отново, за да ни въведе в Новата епоха. Това доказва, че религията, която е основен елемент, общ за всички течения в Ню Ейдж е този, че тя е заменена с една относителна духовност. Необходимо е да се подчертае, че голяма част от последователите на Ню Ейдж не правят разлика между Христос и която и да било друга “регилиозна фигура”. Ню Ейдж отрича и целта на Христос да умре на кръста за греховете на света, защото поучава, че човекът вече е бог и е добър в същността си.
Ню Ейдж отхвърлят греха и злото, като приемат източните философии и закона за кармата и прераждането. Много от тях вярват, че прераждането става от по-ниска към по-висока форма на живот и обратно. За тях кармата е определящ фактор за състоянието на съществуване на душата. Ако човек е неудачник, то той сам си е виновен, според стореното в предишните животи: карма. Преуспелият човек не е задължен на никого, тъй като сам е сътворил собствената си съдба по време на предишните животи. Шърли Маклейн казва на своите читатели: “Ако ти си добър и последователен в борбата си през този живот, следващият ще бъда по-лесен.” [9] Подкрепя я и Ню Ейдж авторката Алис Бейли, според която: “Безсмъртието на човешката душа и вътрешната способност на духовното дават възможност на човек да изработи своето спасение според Закона за прераждането, след което в отговор на Закона за причината и следствието, се появяват всички основни фактори, управляващи човешкото поведение и човешките желания.” [10]
Това Ню Ейдж учение за кармата придава фатализъм по отношение на живота. Всичко е предопределено и за него може да се научи посредством астрологията и подобните методи за разбиране на съдбата и бъдещето.
Самите членове на Ню Ейдж вярват, че са преживели множество животи и смърти, така наречените трансмиграция или инкарнация на душите. Според тях човек ще живее и умира во веки веков. От този непрекъснат кръговрат човек може да се измъкне само чрез добра карма. Но трябва да се знае, че и добрата карма не води до спасение, защото всяка карма привързва човека към колелото на прераждането. Единственият път извън този кръговрат е йога, който заличава всяка карма. Изобщо техниките за постигане на спасение са най-различни и се наричат Божие озарение, сливане с едното, себереализация, персонална промяна и други.
Вярването в прераждането от Ню Ейдж последователите е небиблейско по своята същност. Разказът за Лазар и богаташа категорично говори за ада /Лк. 16:19-31/. На молбата на богаташа Авраам да изпрати Лазар обратно, за да предупреди неговите петима братя за вечните мъки, които го очакват /Лк. 16:28/ му се отказва. По безпорен начин отговорът на Авраам показва, че имаме само един живот на земята “Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” /Лк. 16:31/. Този разказ е в пълно противоречие с твърденията на представителите на Ню Ейдж, че те навлизат и се връщат от отвъдното във всеки момент, когато решат. Разказът за Лазар и богаташа показва, че Бог не разреши Лазар да се върне при богаташките братя и следователно никои не може да се върне чрез прераждане. Единствената истина е, че всички ние имаме “Моисея и пророците” /Лк. 16:29/ и никой няма да се завърне от мъртвите. Сам Иисус Христос категорично опровергава учението за прераждането като казва: “Вие сте от долните. Аз Съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не Съм от тоя свят” /Йн. 8:23/. Тези думи дават ясно да се разбере, че Той е единственият слязъл от небето и не е от тоя свят. Ние обаче сме от тоя свят.
Библията учи, че на човек е съдено да умре веднъж, а не много пъти, както учи Ню Ейдж за прераждането. Св. ап. Павел свидетелства, че след смъртта на човека, която е еднократно събитие, настава съд: “и както на човеците е отредено да умрат един път, а след това съд” /Евр. 9:27/. Той ни казва, че първо идва плътското тяло и след това духовното тяло, което според християнството е възкресно тяло: “Но първом не иде духовното, а душевното, а после духовното” /1Кор. 15:46/. Този текст опровергава учението на Ню Ейдж, че първо е духовното тяло, а след това плътското.
За разлика от Ню Ейдж, които вярват, че чрез прераждане много пъти и добрата карма могат да изработят своето спасение, за християните единственото спасение е в Иисус Христос чрез Светия Дух, за да станем участници в Царството Божие. Изкуплението на Иисус Христос е принесено веднъж за греховете на всички нас. Това потвърждава и св. ап. Павел: “ Тъй и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение” /Евр. 9:28/. Иисус Христос чрез скъпоценната Си кръв ни изкупи от греха и ни и ни даде възможност за вечен живот: “ Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос” /1Петр. 1:18-19/.
Прераждането цинично отхвърля същинската цел на идването на Иисус Христос на земята, а именно изкуплението и спасението на човешкия род. Ние не можем да се спасим чрез цикли на раждане, смърт и прераждане. Затова и св. Йоан Богослов обобщава по безпорен начин мисията на Иисус Христос на земята: “ И Му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са записани в книгата на живота при агнеца, заклан от създание –мира” /Откр. 13:8/. Възкресението на Иисус Христос със същото тяло, с което бе погребан, както и бъдещото ни възкресение, ни показват, че учението на Ню Ейдж за прераждането е груба лъжа. За християните е ясно, че при бъдещото възкресение ние ще получим същите тела, които сме имали на земята. Това е така, защото човек като психофизично същество греши и с тялото си. Св. ап. Павел описва телесното възкресение на Иисус Христос и бъдещото ни възкресение /1Кор. 15 гл./ и показва, че доктрината за прераждането на Ню Ейдж е сатанинско лъжеучение, което цели да отблъсне хората от Този, чрез Който е нашето спасение – Иисус Христос.
Планът за спасение на Ню Ейдж, наречен себереализация и себеактуализация се опровергава и от св. Йоан Богослов. Той много ясно подчертава, че учението на Библията за спасението е вярата в Иисус Христос: “Всякои, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не бива съден, а който не вярва е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий” /Йн. 3:15-18/. Това показва, че в Библията понятието за себереализация, което е плод на човешката гордост, не е позната. Напротив, единствената реализация в Библията е познаването на истинския, живия Бог и Единородния Му Син – Иисус Христос. Няма друго име под небето, чрез което да можем да се спасим, освен чрез Иисус Христос, Който “пренебрегнат от ва с зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение”/ Деян. 4:11/. Това доказва, че никой гуру или друг религиозен водач, Ню Ейдж техника или нещо друго може да ни помогне. Единственото име, дадено под небето за спасението на хората е Иисус Христос /1Йн. 5:13/. И това по безпорен и категоричен начин се доказва от Библията. Защото единствено Христос проповядва не от чуждо име, а като имащ власт.
От всичко по-горе изложено за Ню Ейдж се вижда, че това е едно сатанинско движение, което се стреми да привлече по един или друг начин повече хора. Използвайки лозунги за хубави и добри неща, но изпразнени от съдържание, те приличат на огромен капан, целящ да улови човешките души. Голямата сплотеност на всички Ню Ейдж групи против християнството и отричането му, показва, че това движение води единствено към погибел. А, за да можем да им се противопоставим трябва много добре да познаваме догматите на собствената си вяра.
1. Ангелов, Б. Религиите и сектите в България, с. 356
2. Ненов,З., Кампен,П. Сектите и как да ги разпознаем, с. 99
3. Светоотеческа формула, приписване на св. Ириней Лионски
4. Ненов,З., Кампен,П. Сектите и как да ги разпознаем, с. 98
5. The reappearance of Christ and the Masters of Wisdom, London, Tara Press, 1980, p.116
6. Ibid, p.110
7. Ibid. p.35
8. The Reappearance of Christ, p. 135
9. Out on a Limb, p. 45
10. The Reappearance of Christ, New York; Lucis publishing Co., 1948, p. 147
Използвана литература:
1.Асенов, Б. Религиите и сектите в България. С. 1998
2.Ненов, З., Кампен, П. Сектите и как да ги разпознаем. С. 1994
3.Баркър, А. Новите религиозни движения – практическо въведение. С. 1997
4. Кота, Ж., Мартен, П. Тайните на сектите. С. 1993
5.Макдауъл, Дж., Стюарт, Д. Заблудата. С. 1993
6.Православно издателство”Св. Евстатий Плакида”. Нехристиянски религии и учения. С. 2001
Абонамент за:
Публикации (Atom)