неделя, 5 август 2012 г.

Пост и „неядене на месо” — из писмата на св. Игнатий Брянчанинов

превод: Галина Котова

          Непременно яж говежд бульон и друга нужна за потребностите на твоето тяло местна храна. Църквата е приела в известни времаена от годината човека да се въздържа от местна храна затова, че непрестанното ядене на местна храна натоварва безмерно тялото и защото растителната храна през постния период облекчава тялото, а не защото употребата на месо включва в себе си собствено някакъв грях или нечистота. И затова неяденето на месо при необходимост или болест е груб предразсъдък на руския човек, обременил небесната религия с много от своите национални дебелащини, прецеждащи комара и поглъщащи камилата. В Русия – защото с християнската вяра се занимават много повърхностно и грубо, търсят познание на Христос в семинариите и академиите, които Христос не е установил, а оставят своето очистване  на светите подвизи, които Христое е установил и заповядал, - се намират извън истинското, живо понятие за Христовата вяра. – Какво християнско образование можем да намерим в Русия? В простият народ,  напълно излишно има привързаност към всичко веществено, към формата – от това се раждат разколите – недостатък, краен недостатък в познанието и усещането на духовното. Този недостатък е и в обществото на образованите: те се присъединяват към него с пренебрежението към формата […]

       Къде е чистата и свята вяра? – Няма я нито при слепите и едностранчиви привърженици на формата, нито в превъзнасящата се човешки разум и премъдрост, разумът и премъдростта са паднали, отхвърлени от Бога. Вяра, свята вяра! Вярата е око, с което човешкият ум може погледне и види Светата Истина!...Пътят към нея е скръбен, но водещ към живот; път, почти безлюден, по който вървят малко хора. По този път Евангелието води човека. – Подробно изучаване на християнската вяра и всичко,  водещо към точно познаване на Христовото учение, съдържа в себе си  разрешение на множество недоумения, родени от неверието и суеверието. Църковната история е съхранила за нас следващото събитие от времената на първите християни. На остров Кипър е великият светител Епископ Спиридон Тримитунтски, живял края на третото и началото на четвъртото столетие, присъствал на първият Никейски Събор, мъж, извърщил велики знамения. В Минея е неговото житие.

           В първата неделя на Великия Пост, в петък при него идва странник християнин. С епископът живеела и неговата дъщеря. Епископът пита дъщеря си: „Не трябва ли да нагостим странника?” Дъщерята отговаря: „Отец, мой! Ти не ядеш нищо през тази седмица и аз се старая да ти подражавам, защова нямаме никаква приготвена храна, но има малко месо и остатък от свинска мас”. Епископът казва: „Постави това месо на масата и ни приготви трапезата”. Дъщерята изпълнила думите на баща си; угодникът Божий кани на масата своя гост и сам сяда с него да се нахранят. Странникът казва: „Аз съм християнин, — и не ям месо през Великия пост”. Епископът му отговаря: „защото си християнин, а не евреин ти трябва да ядеш; ние се въздържаме от месо не защото то е нечисто или зарад някаква добродетел, както се въздържат от месото евреите, а защото нашето тяло да не се пресити от преяждане и пиянство”. – Тази повест - в една от моите книги, в която с много интересни и полезни събития е описано Преданието на Църквата Христова. За хората е полезно да се обясняват подобни обстоятелства, за да не се страхуват от суеверие /трябва да носят теготите на ближния, а не да увеличават неговите предразсъдъци/. Бог, виждайки истинското твое намерение, ще въздейства с благодат на техните сърца. На мен ми се даде да видя тези примери.    

         Как древните християни изпълнявали преди всичко Евангелската заповед  и по нея чели и Църковното Предание! Преподобни Касиан, отец  от 4-ти век, странствайки из Египет, пристига в постен ден при някакъв свети пустинножител. Пустинножителят му предлага трапеза с някои отстъпления от строгия постнически устав. — Тръгвайки си от стареца, св. Касиан го пита: „Защо на иноците в Египет разрешават пост за посетители, а в Сирия на иноците не позволявата?” (Египетските иноци, а между иноците Египетски се почитат тези от Скита, — и справедливо, те са по-възвишени по святост и духовен разум от иноците в целия свят). Пустинножителят отговаря: «Постът е мой; когато искам, мога да го имам; а приемайки брат и отец, приемам Христа, Който е казал: „Приемайки вас, Мене приемат, — и: нима могат да тъгуват сватбарите, докле е с тях младоженецът. Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженецът и тогава ще постят”. Това е истинското разбиране на учението Христово!…

Събрани писма. писмо 402(528), стр. 647-650.

източник: http://www.kiev-orthodox.org/site/spiritual/1210/