сряда, 14 март 2012 г.

Покаянието и прошката – категорично противоположни и несъвместими със самозаблудата и лъжата

автор: Галина Котова

Господ Иисус Христос ни даде главното средство за примирение с ближния и Бога, а именно искреното и сърдечно покаяние. Автентичното Христово учение за покаянието е дадено в текстовете на Свещеното Писание на Новия Завет и посланията на апостолите и апостолските мъже. По-късно за него пишат и говорят светите отци и учители на Църквата. Защото само вътрешното, искрено, сърдечно покаяние, съчетано с действителна промяна на ума и сърцето води да примирение с Бога и ближния. Всичко останало е лъжа, самозаблуда и измама, които допринасят за трайно отдалечаване от Христос и общението и причастността с Него. Действителното покаяние се познава по плодовете, които човек принася. По този начин може да се познае дали човек е искрен или се покайва само с лъжливи думи, поради принуда или някаква друга причина. Подобно покаяние няма стойност пред Бога, а само може да заблуждава човеците. Истинският критерий за поведение на всеки „кръстен и облечен в Христа” /Гал. 3:27/ е Христос, а всичко останало са козни на сатаната, който се бори за отдалечаването на всяка душа от Бога. Това е и основната битка в този свят и в сърцето на човека, а всеки има избор и съзнателно решава с кого иска да бъде в общение. Защото Сам Христос казва, че „никой слуга не може да се слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” /Лк. 16:13/. Поради това всичко, което противоречи на евангелските текстове е съзнателна подмяна на Христовото учение и ценности и служение на „бащата на лъжата” /Йн. 8:44/, който „като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” /1 Петр. 5:8/.
Резултатът от отдалечаването от Бога, самозалъгването и илюзията за праведност за нас, живеещите в началото на ХХІ в. е, че покаянието остава неразбрано по отношение на съдържанието, вложено в него. Отдалечаването от Бога води до покаяние само с устни, но не и до действителна промяна на ума и сърцето. Това от своя страна допринася за сериозни проблеми в живота на човека и неговия духовен живот. Важността на покаянието е изключително за спасението на човека. Не случайно св. Йоан Предтеча, Господ Иисус Христос и апостолите започват своята проповед с призива за покаяние. Защото покаянието е задължително условие за възстановяване на общението и причастността с Бога. Това е и основната причина човек да се стреми да вникне и разбере техния смисъл.
Въпросът за покаянието и изповедта вълнува човечеството от зората на цялата му многовековна история. За покаянието се говори и в други религии, но единствено в християнството то е установено като тайнство, чрез което човекът се очиства от греха и възстановява общението си с Твореца и причастността с Него. Покаянието е изразено в потребността на човека да общува с Бога лице в Лице, така както Адам общува с Бога в рая. Покаянието или μετάνοια /лат. poenitentia, resipiscentia/ в превод от гръцки означава изменение на ума, на съзнанието, т.е. вътрешна промяна. Думата μετάνοια се образува от думата μετάνοέω и означава съжаление за вина, включително преобразуване; отражение върху възстановяване, покаяние. Това изменение на ума съответства на екзистенциално изменение в живота на човека. Покаянието като онтологическо изменение на ума води неизменно до изменение към живота въобще и до изменение на самия човек. „Новият, изменен живот”[1] е резултат именно на покаянието според св. Ефрем Сирин /† 373/. Покаянието означава обръщане, в което участват сърцето, волята и съзнанието. То е изменение на съзнанието и решителна промяна на собствения живот на човека, осъзнаване на собствените грехове и тяхното оставяне, обръщане към Бога и устройване на собствения живот на базата на новото, евангелско начало.
Покаянието е религиозно понятие и е абсолютно задължително да е пред някой – пред Бога и пред хората. То не се изчерпва с някакви определени изменения в поведението, или на някакво външно изменение на образа. Напротив, то се свързва с едно изключително дълбоко и цялостно изменение на човека. Ярък пример за покаяние е св. Мария Египетска /† 522/, която кардинално променя своя начин на живот. Затова и „покаянието не може да бъде измерено само със социални или психологически мащаби, а винаги е богооткровено, библейско, християнско понятие”[2]. То се явява „нов образ на мислите, верни на духовното направление, което трябва да съпровожда човека до момента на неговата смърт”[3].
Св. Йоан Предтеча започва своята проповед на Новия Завет с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” /Мт. 3:2/. „Покайте се” е призив за ново начало, за пълна промяна в човешкото съзнание. Това са думи, чието изпълнение преобразява човека, дава му да тръгне по нов път, да се примири с Бога и достигне до Царството Небесно. Покаянието е в Христа и общението с Него. В покаянието се съдържа закона на свободата, защото всички заповеди „съдържат в себе си покаянието и затова Господ, преди всичко заповядва на апостолите да говорят на хората: проповядвайте на всички народи покаяние, защото се приближи царството небесно”[4]. Св. Йоан Кръстител подбужда не само към покаяние, което се изразява в отричане от злите дела и съкрушение на сърцето, но изисква и плодове, достойни за покаяние. Защото това, което показва дали покаянието е истинско са добрите дела. Поради тази причина той призовава фарисеите и садукеите да сторят „плод, достоен за покаяние” /Мт. 3:8/ и учи, че Сам Господ Иисус Христос ще съди тези, които не желаят да се обърнат.
Господ Иисус Христос започва Своята обществена проповед с призива: „покайте се, защото се приближи царството небесно” /Мт. 4:17/ и „покайте се и вярвайте в Евангелието” /Мр. 1:15/. Христос осъществява и прави реално достижимо Царството Небесно. Вярата в Евангелието е вяра в Словото Божие - Иисус Христос. Покаянието е отговор на изобличаването на собствената съвест за извършените грехове, за собствената вина и безпомощност. Неспособен на покаяние е само този, който не вярва в Господ Иисус Христос и е самодостатъчен сам на себе си, подобно на фарисея.
Единствено при срещата лице в Лице, човек може да усети в пълнота своята самота и нищожност, основани на греха и непознаването на Бога и да се покае с цялото си сърце, коренно и категорично да промени своя живот. Друго покаяние няма. Всичко останало е самозалъгване: лъжеш себе си, лъжеш останалите, лъжеш и Бог. Това означава само едно - липса на истинско, действително покаяние. Именно в противовес на човешката склонност към самозалъгване, ярък пример за истинско покаяние е покаянието на св. ап. Петър след трикратното му отричане от Господ Иисус Христос. Осъзнавайки в пълнота стореното деяние той „горко плака” /Мт. 26:75/ и този плач изразява искреното му сърдечно покаяние. Затова той не само получава прошка за своето падение, но запазва и апостолското си достойнство. Това е и автентичен евангелски пример, че при отричане от Христа единственото средство за запазване на апостолското достойнство е искреното покаяние, като промяна на ума и сърцето и съчетани с дела. Това показва, че надеждата на Бога и покаяние, извиращо от дълбините на сърцето води до опрощаване и очистване на сторените грехове по безкрайната Божия милост. Останалото е лъжа и самозаблуда, които водят до служение на „княза на този свят”. Св. ап. Петър прави своя избор на кого да служи и този избор не е само на думи, а принася и плодове. Именно делата на св. ап. Петър, неговото покаяние като действително и истинско следване на Христовото учение за покаянието, трябва да е и наш, съвременен критерии за покаяние.
За причастността с Бога, човекът трябва да се смири. Друг начин за съзиждане на духовния живот няма. За съжаление смирението е нещо, което не идва с думи, нито с теории. За да се смири сърцето на човека, то трябва да се пречупи. Защото ако човекът не се съкруши, ако не се смири, тогава каквото и да му даде Бог, той ще го използва в своя вреда. Много характерен пример за това е притчата за митаря и фарисея /Лк. 18:9-14/. В нея с особена яснота се показва истинското покаяние, което в смирението води до оправдание и показната праведност, която има стойност само пред човеците, но не и пред Бога. Фарисеят в своята изолираност и самодостатъчност не може да издържи на това напрежение, на което дяволът го подлага. Защото човек е силен само, когато е част от Църквата, в която Господ Иисус Христос му помага. Силата на човека е в Христос. Затова и Господ укорява фарисея не за делата му, а за това, че той „започва да се хвали с тях, че на тях основава своята надежда, забравяйки за греха, от който той не се е освободил”[5]. Това показва, че християнството не е въпрос на етика, която е характерна за фарисея. Действително убийството, кражбата, прелюбодеянието са тежки грехове. Но много по-тежък грях е това, човек да се чувства праведен. Такъв човек практически е неспособен на покаяние. В Царството Божие влизат хората, при които Христос е дошъл и е докоснал сърцата им: например митарят /Лк. 18:10-14/, блудницата /Йн. 8:3-11/, Закхей /Лк. 19:2-10/, разбойника /Лк. 23:40-43/ и др. Божието милосърдие оправдава митаря не за неговите дела, а защото осъзнава своето недостойнство и за съкрушението му. Именно в смирение и сърдечна болка от него се изтръгва вопълът на надеждата: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” /Лк. 18:13/. Това е вопъл на желанието да бъде в общение с Бога. Ясно се изразява Божието снизхождение и Божията милост към грешника, който се смирява и горчиво съжалява за сторените грехове. Искреното покаянието очиства греховете, а Бог е Този, Който ги заличава от книгата на живота. Този пример ни показва, че трябва да гледаме на човека динамично, защото той се променя под различни фактори и събития в своя живот. Митарят е част от най-презряната прослойка на обществото, но съзнавайки своята духовна нищета има желание и решимост за промяна на целия си живот. Той показва, че, колкото по-ниско слиза в своето покаяние, толкова по-високо се издига в своята надежда, толкова повече усеща Христовото присъствие в своя живот.
Свети ап. Яков учи, че трябва да се обърнем към Бога, да се съкрушаваме за греховете си и да признаваме пред Господа своето недостойнство: „покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце грешници, изправете сърца, двоедушни” /Як. 4:8/. Свети ап. Яков показва процеса на покаянието: човек да се покори на Бога и да се противи на дявола. За близост с Бога е нужно принасяне на искрено, сърдечно покаяние. Понеже сърцето е източник и съсретоточие на вътрешния мир на човека /Мт. 15:19/, то се изисква човекът да има и вътрешно разположение към покаяние. Апостолът утвърждава, че покаянието и плача за извършените грехове са единствения начин за помирение с Бога и залог по пътя за достигане до богоуподобяване.
За да поискаш прошка трябва да съзнаваш, че другия ти е нужен, че имаш нужда от общение с него. Човекът, като носител на Божия образ и подобие /Бит. 1: 26-27/ има нужда да общува, както с Бога, така и с ближния. Думите на искренност в думите „прости” са израз на признаване на сторен грях и копнеж за заличаването на същия, както и възстановяване на общението с другия. За да поискаш прошка са нужни няколко условия:
1. Да съзнаваш сторения грях като отдалечаване от ближния.
2. Да съзнаваш своето собствено нищожество, независимо от пол, възраст, сан, титла, обществено и икономическо положение в обществото и да не се превъзнасяш и презираш другия в резултат на времени блага и титли.
3. Да приемаш, че другият е също толкова равноценен като личност пред Бога, независимо дали е на по-ниско стъпало в обществената стълбица пред теб.
4. Да съзнаваш, че и другият е носител на Божия образ и подобие също като теб.
5. Да съзнаваш, че си смъртен и единствено тук на земята можеш да се покаеш и поискаш прошка.
6. Да съзнаваш, че независимо от статута си тук на земята, никои човек няма резервирано място от дясно на Божия престол и, че Бог е единственият и праведен съдия, пред Който няма лицеприятие.
Същевременно прошката се дава за конкретно извършен и признат грях. Гласното признаване на сторения грях спомага да съзнаем собственото си недостойнство, окаяност и нищожество, да признаем, че не сме по-горе и по-добри от другия. Това е и начин ближния да ни прости. Защото истинското признаване на конкретния грях и говоренето за него, без самооправдание е единствения начин да възстановим общението с ближния. Това е и начин за възстановяване на общението и причастността с Бога. Другото е лъжа. Защото самозаблудата води до по-тежки последици – разрив в отношението с ближния. Никога лъжата и самоизмамата не може принесе добри плодове. Напротив, тя носи единствено разруха и смърт. Това е и причината много хора да са далеч един от друг, както са далеч и от Бога. Защото бащата на лъжата е сатаната, който не иска доброто на хората и ги води към смърт. Той не иска спасението на човека, а неговото отдалечаване от Бога и незачитането на Божиите заповеди. Лъжата е израз на собствената горделивост и очакване, че другия трябва да прости и без да има откровен диалог с него. Така грехът остава непростен, а раздялата и огорчението остават като плодове на собствената егоцентричност, самозаблуда и самозалъгване.
От всичко казано по-горе можем да заключим, че истинското покаяние и прошка са категорично противоположни и несъвместими със самозаблудата и лъжата. Без да вярваш в Бога, без да си Го срещнал лице в Лице, без да се смириш и да съзнаваш, че другият ти е нужен, дори и да си в Църквата не можеш да се покаеш истински. Действително покаянието без плодове и дела е една огромна самоизмама, която още повече отдалечава човека от Бога и причастността с Него. Действително човек греши, но Сам Господ Иисус Христос „дойде да подири и спаси погиналото” /Мат. 18:11; Лк. 19:10/. Той ни даде покаянието като единственият начин за примирение с Него. Всеки прави своя избор, за който ще дава отчет на съдния ден за делата, които прави в своя живот и плодовете, които принася. Трябва само да се помни, че там всеки ще отговаря за собствените си грехове и за това, с което е послужил за съблазън, без значение на пол, възраст, сан, титла, обществено социално или икономическо положение в обществото. Единственият начин Бог да заличи ръкописанието на греховете ни е за всеки конкретен грях да сме откровени първо пред себе си, да го признаем гласно, да се покаем истински и да поискаме прошка от ближния и от Бог. Всичко останало е лъжа и илюзия, която води към собствената ни погибел и смърт, което е и целта на сатаната. Подмяната на Христовото учение за покаянието с лъжата и лицемерието е подготовка за идването на антихриста. То е и съзнателен избор на всеки дали ще казва на бялото–бяло и на черното –черно, или ще възприеме илюзията и фалша, за да му е добре тук на земята. Основната при всеки избор трябва да бъде въпросът на Христос: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” /Мат. 16:26; Лк. 9:25/, а също „Не боите се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а боите се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” /Мат. 10:28/ и „който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” /Мат. 10:33/.

Ползвана литература:

1 Ефрем Сирин. Слово о суете жизни и о покаянии. http://www.biblicalstudies.ru/Lib/Father4/Sirin20.html
2 Йевтич, еп. Атанасий. Покаяние, изповедь и пост: их значение для православного християнина. http://pravbeseda.ru
3 Покаяние по учению свт. Григория Паламы. Источник: Περιοδικόν «Ο Όσιος Γρηγόριος» Τεύχος 24, σελ. 11-24 Άγιον Όρος,1999 http://3rm.info/7001-pokayanie-po-ucheniyu-svt-grigoriya-palamy.html
4 Пак там.
5 Теофан Затворник. Сборник проповедей „Слова о покаянии, причащении святых Христовых Таин и исправлении жизни”. В неделю мытаря и фарисея (не надейся на свою праведность). http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=trislova#isp2

четвъртък, 1 март 2012 г.

Молебен чин за Тържество на Православието

След св. Василиева Литургия в Неделя на Православието, всички свещенослужители излизат от олтара и застават в средата на храма пред иконите на Спасителя и Св. Богородица, поставени на аналой.
Дякон:
Благослови, владико.
Свещеник: Благословен Бог наш…
Народ: Амин.
Свещеник: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. Царю Небесный…
Четец: Трисвятое. Пресвятая Троице, Отче наш...
Свещеник: Яко Твое ест царство...
Четец: Амин. Господи, помилуй (12). Приидите поклонимся...
74 псалом:
Изповядваме Те, Боже, и ще те славим, и ще призовем Твоето име; това разгласят Твоите чудеса. "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда. Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й." Казвам на ония, които безумстват: не безумствайте, и на нечестивците: не дигайте рог, не повдигайте високо вашия рог, не говорете против Бога твърдоглаво, защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига; защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята. Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов, ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
Слава..., и ныне... Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3). Господи, помилуй (3)
Дякон:
С мир на Господа да се помолим.
Народ: Господи, помилуй. (След всяко прошение)
Дякон: За мира свише и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.
За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и тяхното единство, на Господа да се помолим.
За този свят храм и за ония, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.
За Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа, на Господа да се помолим.
За всички благочестиви и православни християни и за спасението им, на Господа да се помолим.
За този град, (ако е в село: това село; ако е в манастир: за тази света обител) за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.
За благорастворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена, на Господа да се помолим.
За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение, на Господа да се помолим.
За да погледне с милостиво око на светата Своя Църква, и да я опази невредима и непобедима от ереси и суеверия, и да я огради със Своя мир, на Господа да се помолим.
За да премахне мерзостта на запустението, стояща на Свято място, и да въздигне християнските сили, и славно да прослави в тях Своето Пресвято Име, на Господа да се помолим.
За да умири Своята Свята Църква, и да я запази невредима и непоколебима от всяко зло нападение на всички противящи се отстъпници, на Господа да се помолим.
За да утихне нейното раздиране, и чрез силата на Светия Дух всички отстъпили да обърне към познание на истината, и да ги причисли към Своето избрано стадо, на Господа да се помолим.
За да изкорени всички ереси и отстъпления, и да насади навсякъде благочестие и правоверие, на Господа да се помолим.
За да просвети всички със светлината на Своето благоразумие, Своите верни да укрепи, и да ги запази непоколебими в правоверието, на Господа да се помолим.
За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.
Защити, спаси, помилуй и запази ни, Боже, с Твоята благодат.
Като поменахме заедно с всички светии Пресветата, Пречиста, Преблагословенна, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, и един друг, и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Народ: Тебе, Господи.
Свещеник: Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега винаги и во веки веков.
Народ: Аминь. Бог Господь, и явися намъ...
Тропар, глас 4: Благодарни суще недостойнии раби Твои, Господи, о Твоихъ великихъ благодеяниихъ, на насъ бывшихъ, славяще Тя хвалимъ, благословимъ, благодаримъ, поемъ и величаемъ Твое благоутробие, и рабски любовию вопиемъ Ти: благодетелю, Спасе нашъ, слава Тебе.
Слава..., глас 3: Твоихъ благодеяний и даровъ туне, яко раби непотребнии сподобльшеся, Владыко, къ Тебе усердно притекающе, благодарение по силе приносимъ, и Тебе, яко благодетеля и Творца славяще, вопиемъ: слава Тебе, Боже прещедрый.
И ныне..., глас 4: Якоже вышния тверди благолепие, и нижнюю споказалъ еси красоту святаго селения славы Твоея, Господи, утверди сие во векъ века, и приими нашя въ немъ непрестанно приносимая Тебе моления Богородицею, всехъ Животе и Воскресение.
Дякон: Вонмемъ.
Свещеник: Мир всем.
Четец: И духови твоему.
Прокименъ, гласъ 4: Насаждени въ дому Господни, во дворехъ Бога нашего процветутъ.
Стих: Возвеселится праведникъ о Господе, и уповаетъ на Него.
Дякон: Премудростъ.
Четец: Из посланието на свети апостол Павел до римляни чтение.
Дякон: Да внимаваме.
Четец: Братя, моля ви, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните. Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото. А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
Свещеник: Мир ти, читающему.
Четец: И духови твоему.
Народ: Алилуя (3).
Дякон: Премудрость, прости! Услышимъ Святаго Евангелия.
Свещеник: Миръ всемъ.
Народ: И духови твоему.
Свещеник: От Матея Святаго Евангелия чтение.
Народ: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дякон: Вонмемъ.
Свещеник: Рече Господ: Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките. Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Народ: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дякон: Помилуй ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилуй.
Народ: Господи, помилуй (3) (след всяко прошение).
Дякон: Помени Господи Боже наш Пресветите Твои страдания, които доброволно си претърпял за нас, и проливането на Пречистата Ти Кръв, с която си ни освободил от мъчителството на дявола, и животворната Си смърт, чрез която нас – умрелите в греха, преславно Си оживил, и умири Твоята Свята Църква, и избави я скоро от всички беди и нужди, и от всяко зло нападение и люто гонение на противящите се отстъпници, молим Ти се Всещедрий Владико, скоро чуй ни и милостиво помилуй.
Още се молим за Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.
Като не искаш смъртта на грешниците, но очакваш обръщането и покаянието им, съедини всички в Твоята свята Църква, молим Ти се, всесилни Творче, чуй ни и ни помилуй.
Ти, Който устрои този свят за Твоя слава, направú така, че с истинна вяра и благочестие всички да прославят Тебе нашия Бог, молим Ти се, всесилни Творче, чуй ни и ни помилуй.
Ти, Който ни даде Твоята заповед, да любим Тебе, нашия Бог, и ближния си, направи така, че ненавистта, враждите, обидите, и другите беззакония да се прекратят, и истинската любов да царува в нашите сърца, молим Ти се, Спасителю наш, чуй и милостиво помилуй.
Още се молим да чуе Господ Бог гласа на молбите на нас, грешните, и да ни помилва.
Свещеник: Чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на тия, които са далече в морето, и милостив, милостив бъди, Владико, за нашите грехове и помилуй ни. Защото Си милостив човеколюбец Бог, и на Тебе слава въздаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега винаги и во веки веков.
Народ: Амин.
Дякон: Господу помолимся.
Народ: Господи, помилуй.
Свещеник: Всевишний Боже, Владико и Създателю на всяка твар, Ти, Който изпълваш всичко с величието на Твоята слава и поддържаш всичко чрез Твоята сила! На Тебе, всеблагия наш Господ, ние недостойните, принасяме благодарност, защото не се отвръщаш от нас заради нашите беззакония, но по-скоро ни предваряш с Твоите щедрости. За нашето избавление Ти си пратил Единородния Си Син, и си благовестил Твое неизмеримо снизхождение към човешкия род, защото с голямо желание искаш и очакваш да се обърнем към Тебе, и да се спасим. Ти, снизхождайки към немощите на нашето естество, ни укрепяваш чрез всесилната благодат на Светия Твой Дух, утешаваш ни със спасителната вяра и съвършенната надежда за вечните блага, и водейки Твоите избранници в горния Сион, ги пазиш като зеница на окото. Изповядваме, Господи, великото Ти и несравнимо човеколюбие и милосърдие. Но виждайки многото съблазни, всеблагий Господи, прилежно Те молим: погледни на Твоята Църква и виж, че макар да приехме с радост Твоето спасително благовестие, но тръните на суетата и страстите го правят у някои малоплодно, у други съвсем безплодно, и поради умножаването на беззаконието, някои се противят на Твоята евангелска истина и чрез ереси или разколи отстъпват от Твоето наследство, отхвърлят Твоята благодат, и се подлагат на съда на Твоето пресвято Слово. Премилосърдни и всесилни Господи, Който не се гневиш до край, Твоята Църква, имайки като единствен Посредник и Застъпник пред Тебе Началника и Извършителя на нашето спасение Иисуса Христа, Те моли: бъди милостив към нас, укрепи ни в правоверието чрез Твоята сила, с Твоята божествена светлина просвети духовните очи на заблуждаващите се, за да разберат Твоята истина, смегчи ожесточението им, и отвори слуха им, за да познаят Твоя глас и да се обърнат към Тебе, нашия Спасител. Прекрати, Господи, несъгласията им и изправи живота, който водят, противно на християнското благочестие. Направи всички да живеем свято и непорочно и така спасителната вяра да се вкорени в сърцата ни и да пребъде плодоносна. Не отвръщай лицето Си от нас, Господи, въздай ни радостта на Твоето спасение. Подай, Господи, и на пастирите на Твоята Църква свята ревност и евангелски дух в грижата им за спасението и обръщането на заблудените, та всички водени от Тебе, да достигнем там, където е завършекът на вярата, изпълнението на надеждата и истинската любов, и там заедно с ликовете на най-чистите небесни сили да прославим Тебе, нашия Господ, Отец и Син и Свети Дух во веки веков.
Народ: Амин.
Дякон: Кто Богъ велий, яко Богъ нашъ? Ты еси Богъ, творяй чудеса единъ. (3)
Празнувайки деня на Православието, православни люде, да прославим най-вече Подателя на всички блага Бога, Който е благословен во веки. Този наш Бог, промисляйки и утвърждавайки за Свое възлюбено наследие светата Църква, още в рая положи нейната основа, утешавайки с истинното Си слово праотците, отпаднали чрез престъплението. Този наш Бог, ръководейки се от това спасително обещание, не Се остави незасвидетелстван, но искайки спасението да се провъзвести първо чрез отците и пророците, го предизобрази по различни начини. Този наш Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, чрез Когото сътвори и вековете, и Който възвести благоволението на Отца към нас, откри небесните тайни, увери чрез силата на Светия Дух истината на благовестието, изпрати апостолите по целия свят да проповядват Евангелието на Царството, и потвърди това с различни сили и чудеса. Следвайки това спасително откровение и държейки се о това благовестие,
ВЯРВАМЕ В един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда и бе погребан, и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи от дясно на Отца; и пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една, свята, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
Това е вярата на апостолите, това е вярата на отците, това е православната вяра, това е вярата, която утвърди вселената.
Приемаме и утвърждаваме още и съборите на светите Отци, техните предания и писания, съгласни с Божественото откровение.
И макар че враговете на Православието се противят на този Божи промисъл и спасително откровение за нас, Господ не забравя униженията на Своите раби: защото той предаде на безчестие хулителите на Неговата слава, прогони дръзките врагове на Православието и ги обърна в бягство.
Затова както ублажаваме и възхваляваме онези, които приемат Божественото откровение и покоряват разума си на него, така отлъчваме и анатемосваме онези, които се противят на тази Истина, ако не се покаят пред Господа, Който очаква тяхното обръщане и покаяние; така ние следваме Свещеното Писание и държим преданието на древната Църква.
Анатематизми
Дякон: На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни отци – анатема.
Клир: Анатема (3).
Народ: Анатема (3).
Клирът и народът казват това след всеки възглас на дякона.
Дякон:
На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.
На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.
На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.
На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.
На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.
На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.
На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.
На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.
На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.
На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната божествена благодат и Таворската светлина – анатема.
На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.
На масоните, окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.
На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.
На ония, които безумно утвърждават обновленческата ерес на сергианството, като учат, че земното битие на Църквата Божия може да се основава на отричане от Христова истината, и утвърждават, че Църквата се спасява чрез служението на богоборните власти и изпълнението на безбожните им повеления, които отричат светите канони, светоотеческото предание и божествените догмати и разрушават цялото християнство; и на ония, които почитат антихриста и неговите слуги и предтечите му като законна власт от Бога; и на богохулстващите против новите изповедници и мъченици – анатема.
На ония, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, които се различават в своите учения и живот, и утвърждават, че Църквата видимо не съществува, но трябва да се съедини в единно тяло от клонове, разколи и иноверия; както и на ония, които не различават истинното свещенство и тайнствата на Църквата от еретическите, но учат, че кръщението или евхаристията на еретиците служат за спасение; и на ония, които имат общение с такива еретици, или им способстват, или ги защитават с новата ерес на икуменизма за братска любов и единение на разделените християни - анатема.
На тези, които имат молитвено или евхаристийно общение с еретици и схизматици, или им позволяват да вършат каквото и да е като служители на Църквата - анатема. На онези, които беззаконно «снеха» анатемата срещу Римо-католическата църква, наложена през 1054 г., и на тия, които не се противопоставиха на това и по този начин сами себе си противопоставиха на Светите и Велики Събори от 1341, 1347, и 1351 г., осъдили папското отстъпление, а също и на тия, които не считат Римо-католическата църква за еретическа и допускат църковно единение с нея – анатема.
На родоначалниците и ересиарсите на новата икуменическа ерес Мелетий Константинополски, Хризостом Атински, Никодим Ленинградски, Атинагор и Димитрий Константинополски и на всички единомислени с тях, които с открита глава изповядват ереста на икуменизма заедно с останалите ереси на Лутер и Калвин и дръзко възстават срещу благочестието, клеветят и хулят нашите свети Отци и светите Събори, и така се надсмиват над църковните канони — анатема.
Който не следва обичаите на Църквата и това, което са заповядали седемте свети Вселенски събори за светата Пасха и Месецослова и добре са ни законоположили да следваме, а желае да следва Григорианската пасхалия и месецослов (новия календар), и така заедно с безбожните астрономи противодейства на всички определения на Светите Събори, иска да ги измени и отмени - да бъде анатема.
На всички еретици – анатема (3)
Клир: Анатема (3).
Народ: Анатема (3).
Дякон: Извършвайки днешното възпоменание за всички, които са се подвизавали за Православието със слова, писания, учение, страдания и богоугоден живот, като негови защитници, Христовата Църква възкликва:
На светия благоверен и равноапостолен цар Константин и майка му Елена, на благоверните Теодосий Велики, Теодосий Младши, Юстиниан, Ирина и Теодора и на всички други православни византийски царе и царици – вечна памет.
Народ: Вечна памет (3).
(след всеки възглас)
На великите изповедници на светата Православна вяра, светите Игнатий Антиохийски, Киприян Картагенски, Атанасий Велики, Николай Мирликийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Алесандрийски, Лъв Велики и Флавиан Изповедник, на отците от седемте Вселенски събора, на преподобните Максим Изповедник и Йоан Дамаскин, на светите Константинополски патриарси Тарасий, Методий и Фотий, на светителите Григорий Палама Солунски, Марк Евгеник Ефески и прочие изповедници, отци и учители на Църквата, подвизавали се за нея - вечна памет.
На благоверния и равноапостолен княз Борис-Михаил, и на благоверните княз-мъченик Енравота-Боян, цар Петър и княз-великомъченик Йоан-Владимир, на равноапостолните славянобългарски учители Методий и Кирил и на техните ученици Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, на преподобния наш отец Йоан Рилски чудотворец, на светите наши отци Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, Висарион Смолянски, на преподобните наши отци Гавриил Лесновски, Иоаким Осоговски, Прохор Пшински, Теодосий Търновски, на светите 26 Зографски мъченици, на светите мъченици Георги, Георги и Николай Софийски, и на света великомъченица Злата Мъгленска – вечна памeт.
На новите руски свещеномъченици Тихон Московски Из-поведник, Владимир Киевски, Вениамин Петроградски, Петър Крутицки, Кирил Казански, Иосиф Петроградски, Агатангел Ярославски, Андроник Пермски, Ермоген Тоболски, Иоан иерей и на светите царствени страстотерпци император Николай, царица Александра и децата им Алексей, Олга, Татяна, Мария и Анастасия, на преподобномъчениците великата княгиня Елисавета и инокиня Варвара и на всички безбройни руски, български, сръбски, румънски свети новомъченици, пострадали от гоненията на безбожниците, на светия праведен Йоан Кронщандски чудотворец, и на светителите Йоан Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец и Филарет Ню-Йоркски Изповедник – вечна памeт.
На всички православни светейши патриарси и преосвещени архиереи, които са отминали от тоя свят в доброто изповедание на вярата - вечна памeт.
На свещенослужителите и монашестващите, на Христо-любивите управници и на Христоименитото воинство, които са положили живота си на бойното поле за Православната вяра и отечеството - вечна памeт.
На всички православни християни, починали в истинската Вяра и благочестие и с надежда за възкресение - вечна памeт.
Народ: Вечна памeт (3).
Дякон: Тържествено възпоменавайки подвизавалите се в благочестие и давайки ги като пример за подражание на всички свои христоименити чеда, Православната Христова Църква има в дълг да възхвалява и подвизите на тези, които сега, подготвяйки се за вечното блаженство чрез спасителната вяра и добродетелта, утвърждават Православието.
На православните Архиереи на Светите Божии Църкви, правоправещи словото на Истината, на преосвещените митрополити, архиепископи и епископи и на целия свещен чин, на всички, които са ревнители за чистотата на Православието – многая лета.
Народ: Многая лета (3).
На Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името) с клира и паството му - многая лета.
Народ: Многая лета (3).
На всички истински православни християни, които пре-бъдват в спасителната вяра, на ревнителите за благочестието и на всички, които се покоряват на Христовата Църква, подай Господи мир, благоденствие, изобилие на земните плодове и многая лета.
Народ: Многая лета (3).
Свещеник: Света Троице, прослави ги и утвърди ги докрай в правата вяра; а тия, които извращават и хулят спасителната православна вяра и Христовата Църква, обърни и ги приведи към познание на Твоята вечна Истина, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на всички светии.
Народ: Амин.
Свещеник: Слава Тебе, Богу, благодателю нашему, во веки вековъ.
Народ: Амин.
По време на следващата молитва от св. Амвросий Медиолански, всички се покланят на св. икони.
Четец (или певците): Тебе Бога хвалим, Тебе Господа изповядваме, Теб - предвечния Отец величае цялата земя, към Тебе всички ангели, небеса и сили, херувими и серафими с непрестанни гласове зоват: свят, свят, свят, Господ Бог Саваот, пълни са небесата и земята с величието на Твоята слава. Тебе хвали преславният апостолски лик, пророческият сонм и пресветлото мъченическо войнство, Тебе изповядва светата Църква по цялата вселена - непостижимото величие на Отца, Твоя покланяем истински и единороден Син и Светия Дух Утешител. Ти, Царю на славата, Христе, Ти Си вечносъществуващият Син на Отца, Който приемайки човека за неговото избавление, не се погнуси от девическата утроба; Ти победи жилото на смъртта и отвори за верните Царството Небесно, Ти седиш отдясно на славата на Отца и ще дойдеш отново като Съдия. Затова Те молим: помогни на Твоите раби, които изкупи с пречистата Си кръв. Сподоби ни заедно с Твоите светии да царуваме във вечната Твоя слава. Спаси Твоя народ, Господи, и благослови наследието Си и во веки го въздигни, а ние през всички дни ще Те благославяме и ще възхваляме Твоето име вовеки. Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях, помилуй ни, Господи, помилуй ни и нека Твоята милост бъде върху нас, понеже на Тебе се уповаваме, та да не се посрамим вовеки, амин.
Дякон: Премудростъ.
Свещеник: Пресветая Богородице, спаси насъ.
Народ: Честнейшую херувимъ...
Свещеник: Слава Тебе, Христе Боже...
Народ: Слава... Господи помилуй (3). Благослови.
Свещеник: Воскреси изъ мертвыхъ Христосъ истинный Богъ нашъ, молитвами пречистыя и пренепорочныя святыя Своея Матере, святыхъ славныхъ и всехвальныхъ апостолъ, святыхъ славныхъ добропобедныхъ мучениковъ, преподобныхъ и богоносныхъ отецъ нашихъ, и всехъ святыхъ, помилуетъ и спасетъ насъ, яко благъ и Человеколюбецъ.
Народ: Амин.
Свещеник: Молитвами святыхъ отец нашихъ, Господи Иисусе Христе, Боже нашъ, помилуй насъ.
Народ: Амин. Амин.