I. Цел на урока: запознаване на учениците с Трети
вселенски събор
II. Задача:
1. образователна
– овладяване на знания за Третия вселенски събор, разкриване причините, довели
до свикването му, както и решенията, които взима.
2. възпитателна –
учениците да усвоят знания за Третия
вселенски събор.
III. Методически ход на
урока:
1. Подготовка –
поставяне въпроси за проверка на знанията и беседа, водеща към самия урок.
Учител: По каква причина
започват да се свикват вселенски събори?
Ученик: поради
възникването на ереси, противоречащи на учението на Църквата
Учител: Кога е свикан
Първият вселенски събор
Ученик: 325 г . в гр. Никея
Учител: Учението на кои
ересиарх става причина за свикването му
Ученик: Арии
Учител: Какво учи Арий
Ученик: Арий счита, че
Сина Божи е твар, съвършено Божие творение, но не е творец; като творение
Логосът не е неизменяем
Учител: Какви решения
взема Първият вселенски събор
Ученик: Приема, че Сина
Божи е единосъщен и от същността на Отца и е приет Символа на вярата.
Учител: много добре. Кога
е свикан Вторият вселенски събор
Ученик: 381 г . в Константинопол
Учител: Учението на кои
ересиарх става причина за свикването му
Ученик: Македоний
Учител: Какво учи
Македоний
Ученик: счита, че Свети
Дух не е равен с Отца
Учител: Какви решения
взема Вторият вселенски събор
Ученик: разширяват и
допълват Никейския символ на вярата с оглед на тогавашните ереси; формулират
учението на Църквата за Светия Дух, дефинират свойствата на самата Църква;
дават отговори от областта на есхатологията.
2. Поставяне на темата – Като начало запишете заглавието на новия урок
„Трети вселенски събор”
3.
Изложение
Ученици, запишете първа
точка
И така, четвърти век
разрешава тринитарния спор, а пети се занимава с христологическия. Спорът около
личността на Иисус Христос със своите исторически последици надминава
арианския: от Църквата се отделят големи общности, имащи и национален оттенък,
които съществуват и досега.
1. опитът да се разреши въпроса за
отношението между божествената и човешка природа в личността на Иисус Христос
води до появата на нови ереси, една от които е Несторианската.
а/ предшественици на Несторий, чиито възгледи възприема и
доразвива самият Несторий:
-
Диодор Тарсийски – роден в
Антиохия, неизвестно коя година. Епископ е в гр. Тарс и умира 392 г . Той е изтъкнат представител на антиохийската
богословска мисъл. Учи, че Иисус Христос
има не само пълна божествена природа, но и пълна човешка. Той е Син Божи и син
Давидов. Син Божи се вселява в Иисуса Христа – сина Давидов. Има само един Син
Божи, Който по благодат е човек от Мария, а по природа е Бог Слово.
- Теодор Мопсуестийски – ученик на Диодор Тарсийски и доразвиващ
неговите идеи. Роден е в Антиохия около 352 г . и
умира 428 г . От 392 г . до края на живота си е епископ в гр.
Мопсуестия, Киликия. В своята христология той изхожда от думите на ев. Йоан
Богослов:” И Словото стана плът”/Йн. 1:14/ Според него „стана” има значение на
„изглеждаше”.Това означава, че Словото не се е изменило в плът, а само става
достъпно за виждане. Христос е съвършен човек, роден от Мария. Бог Слово
възприема съвършен човек от семето на Давид, вселил се в него, А човекът става
храм на Словото. Съединението на Сина Божи със сина Давидов става при зачатието
Му.
Според
Теодор Мопсуестийски има три начина на
съединение: по същност; по сила и по благоволение.
За него съединението по
същност и по сила са неприемливи, т. к. съединение при тях е възможно само при
единосъщни природи. Съединението по благоволение на двете природи в Иисус
Христос е само външно, а не субстанционално. То не води до сливане и
унищожаване на различието в природите. Според него Христос се е борил и
преодолявал страстите и похотите, както преди кръщението, така и след него.
Нравствено Той е бил абсолютно съвършен, защото е победил изкушенията.
В Иисус Христос са
съединени две съвършени, цялостни природи. Двете личностни природи са така
силно съединени по благоволение, че по близко единение от това е немислимо. При
изясняване на христологическия проблем Теодор Мопсуестийски разкрива предимно човешката страна в Иисус
Христос. Според него св. Дева Мария е преди всичко човекородица. Но тя е и
Богородица в смисъл, че Бог е бил в родения от нея човек, съединил се с него
още при зачатието Му.
б/ Несторий – ересиарх и виновник за свикването на Третия
вселенски събор.
Несторий е роден ок. 381 г . в Германикия, Сирия. Даровит
презвитер, прекрасен оратор, горделив и самонадеян. Против волята му през 428 г . е избран за
Константинополски епископ. В проповедите си той разкрива възгледите на Диодор
Тарсийски и Теодор Мопсуестийски. В началото спорът между Несторий и Кирил
Александрийски се отнася само за термина Богородица / Теотокос/.
Учението на Църквата е,
че св. Дева Мария е Богородица. Несторий се обявява против този термин. За него терминът е приложим единствено
изключително към Бога Отца. Той изхожда от църковно-полемически съображения
поради това, че а/ този термин не е употребен никъде в Св. Писание и б/
арианите го употребяват , отричайки двете природи на Иисус Христос. От
философско-догматически съображения той счита, че изразът е неточен. Понеже
Дева Мария е родила човека Христос по-правилно е според него тя да се нарича
човекородица или Христородица. Понеже роденият от нея е храм на Божеството,
може да бъде наричана Богоприемница. Несторий допуска употребата на термина
„Богородица” в литургически, но не и в догматически смисъл.
Несторий учи, че природата е немислима без личност. Христос е
Богочовек. Неговите две личностни
природи са съединени и образуват единство на личността на Иисус Христос. Двете
природи се запазват каквито са, но личностите се съединяват в едно сложно
единство, в една „личност на единението”, т. е. едно лице във и от двете
природи. Въпреки единството на личността Несторий прави разлика между „Бог
Слово” в Христа и „човек” в Христа. Бог Слово е Бог по природа, роден преди
вековете, единосъщен на Отца; обхваща и владее всичко като Отца; Той не е
страдал и не е възкръснал. По скоро е живял в родения от Мария човек. Този
човек в Христа е сътворен и единосъщен на своята майка и на нас. Той подлежи на
грехове, но е храм на Логоса. Несторий различава природите, но ги обединява в
поклонението, защото поклонението се отнася към личността на Иисус Христос,
която е личност на единението.
Несторий разглежда
едностранчива христологическия проблем. Той отрича съединението по същност
между божествената и човешка природа в Иисуса Христа. Акцентира върху
различието между двете природи и учи за съединението им само по благоволение.
в/ Св. Кирил Александрийски – главен опонент на Несторий.
Св. Кирил е роден в
Александрия ок. 370 г .
Александрийската катедра заел в 412 г ., като я ръководи да
края на живота си /444 г./ Исторически спорът между св. Кирил и Несторий възниква по повод термина Теотокос.
Основна теза в
христологията на св. Кирил е единството на Богочовека. Боговъплъщението има за
цел възстановаването на човека и спасението му от греха. Божествената природа
не е претърпяла никакво изменение при въплъщението, понеже по същина тя е
неизменяема. Словото се съединява с плътта неслитно и неизменно, затова при
въплъщението не може да се говори за сливане или смесване. След въплъщението
Бог Слово става единосъщен с нас, оставайки единосъщен с Отца и със Светия Дух.
За св. Кирил , както душата обитава тялото и е ръководно начало, носител на
човешката същност, така и Словото е в Богочовешко единство.
След съединяването на двете природи
се дава името Христос. Той е едновременно Бог и човек в едно лице.
Св. Кирил знае, че
терминът Богородица е небиблейски по произход, но че по съдържание
разкрива църковното учение. Св. Дева
Мария е носила божественото дете в своята утроба. Заради на с Син Божи е
понесъл рождение от жена. Но Той е и човек, роден като нас. Той е храм, носещ в
себе си живия Логос. Св. Дева Мария е родила физически свързания по плът Бог
Слово. И тъй като въплътилото се слово не е престанало да бъде Бог, то тя с
право се нарича Богородица.
II.
Свикване на Третия вселенски събор
Именно борбата между св.
Кирил и Несторий става причина за свикването на Третия вселенски събор. Третият
вселенски събор е свикан от византийския император Теодосий
II / 408-450/ за 7 юни /Петдесетница/
през 431 г .
в Ефеската църква „Св. Богородица” на 22 юни същата година. Открит е против
волята на императорския представител Какдидиан и на част от дошлите епископи. Те
настояват да се изчака пристигането на сирийските епископи, начело с Йоан
Антиохийски, който уведомил императора и св. Кирил за своето закъснение, поради
народни вълнения. ТТой пристигнал на 26 юни, т. е. четири дни след откриването
на събора.
На открития на 22 юни 431
г . събор присъстват 197 епископи и един дякон,
представител на Картагенския епископ Капреол. Характерно за този събор е
липсата на образуване на партии, защото пристигналите в Ефес епископи били
предварително разделени на две групи:
1.
около
Кирил Александрийски се обединяват епископите от областите Александрия,Египет,
Рим, Иерусалим, Палестина, Ефес и Илирика.
2.
привържениците
на Несторий са от Антиохия, Мала Азия и Тракия.
На председателствания от
св. Кирил събор не присъстват Несторий и съмишлениците му. Въпреки трикратно
отправената му покана Несторий не се явява. Той и неговите съмишленици се
събрали пак в Ефес, но отделно под председателството на Йоан Антиохийски,
веднага след неговото пристигане на 26 юни. Този събор се състои от 43
епископи.
Третият вселенски събор има общо 7
заседания, като от догматическо гледище интерес представлява само първото. Нова
догматическа формулировка не се изработва нито от вселенския събор, председателстван
от св. Кирил Александрийски, нито от този с председател Йоан Антиохийски. В
центъра на вниманието на членовете на вселенския събор стой догматическото
„съдържание” за въплъщението на Сина Божи. Ефеския събор не изработва
христологическа формулировка, поради което по-късно се свиква Халкидонския
събор. Но въпреки
всичко в дейността на членовете на събора се съдържат различни
„формулообразуващи” елементи:
-
Още
в началото на първото заседание е прочетено вероопределението на 318-те отци от
Първия вселенски събор. Принципът е: което е в съгласие с Никейския символ, да
се приеме, а което противоречи на него да се отхвърли.
-
Във
връзка с така установения принцип е прочетено
второто послание на св. Кирил до Несторий. Това послание, поради
вероучителното си съдържание е известно под названието „догматическо
послание”. В него св. кирил изяснва
догмата за Боговъплъщението, отразен в Никейския символ; изяснява и термина
„Теотокос”. Разкрива мисълта, че Бог Слово не се е изменил при въплъщението; че
св. Дева Мария трябва да се нарича Богородица, защото от нея се е родило тяло с
разумна душа, и че Бог Слово се е съединил с тялото ипостасно /личностно/,
поради което се казва, че Той е станал плът.Светите отци сравняват това послание
със Символа на вярата и го одобряват, тъй като не противоречи на Никейското
вероопределение. Прочетен е и отговорът
на Несторий на това послание и същият е отхвърлен като неприемлив, защото
противоречи на Никейския символ на вярата. Разгледано е и третото послание на
Кирил до Несторий, което съдържа твърде оспорваните анатематизми. Третото
послание е причислено към актовете на събора само като документ.
-
Участниците
на събора привели и патристически мисли по спорния въпрос.
Първото заседание на
събора завършва с низвергването на Несторий. Мотивите за тази присъда са:
-
отказът
на несторий да се яви на събора след трикратното му призоваване
-
неговото
нецърковно учение, което той проповядва
-
църковните
канони
-
посланието
на папа Целестин
Третият вселенски събор
не изработва догматическо вероопределение. За отците на този събор
догматическата идея е: един и същ е вечният Син на Отца и роденият във време по
плът Син на Дева Мария, която за това право трябва да бъде наричана Богородица.
2. Историческо значение на Ефеския
събор при изясняване на спорния въпрос поставя
Никейския символ в центъра, а второто Кирилово послание до Несторий приема като
вярно тълкуване на този символ.
III. Отцепнически събор под
председателството на Йоан Антиохийски. Има няколко заседания. Още на първото заседание е низвергнат
св. Кирил Александрийски и Мемнон Ефески, като главни виновници, а останалите
членове на вселенския събор отлъчил докато се разкаят и произнесат проклятие на
„еретическото учение” на Кирил Александрийски. Йоан Антиохийски и членовете на
неговия събор единодушно изповядват Никейската вяра и писмено заявяват това
пред императорския двор. Но и Кирил Александрийски и членовете на вселенския
събор също изповядали Никейския символ на вярата, който лежи в основата на
цялата им дейност. И двата събора изхождат от никейското вероопределение, но
влагат в него различен смисъл. Членовете на отстъпническия събор изработват
вероопределение в духа с Никейското и го предлагат на императора.
Реално между епископите,
дошли в Ефес не се постига желаното единство и те се връщат в своите катедри.
IV. Антиохийска уния от 433
г . В Ефес спорещите страни напускат града с взаимни обвинения в ерес.
Обезпокоен от този факт, император Теодосий II при разпускане на събора отправя
апел епископите да потърсят начин за помирение. По внушение на императора
умереното крило на източните епископи влиза в преговори с Кирил Александрийски.
Така се стига до известната Антиохийска уния от 433 г . , която е
забележително явление в живота на Църквата през V в.
Унията е обединение, съюз.
Антиохийската уния се счита за
заключителен и обединителен акт на Ефеския събор, за негов естествен завършек.
В началото източните
епископи искат от Кирил Александрийски да се откаже от всичките си съчинения и
да изповяда само Никейския символ. Той не приема техните искания и влиза в
църковно общение с с техния представител епископ Павел Емески едва, когато
последния анатемосал Несторий и признал Максимиан Константинополски – приемник
на Несторий по катедра. По искане на Кирил Александрийски Йоан Антиохийски му представя кратко изповедание на вярата,
което поддържали източните епископи и което легнало в основата на Антиохийската
уния. Това вероопределение не е нищо друго , освен т. нар. „Ефески символ”,
изработен в Ефес в 431 г .
Историческото значение на този документ се изразява в това, че източните
епископи още в Ефес го предлагали като свое изповедание на вярата. Следователно
и в 431 г .
те не били несториани, и в 433
г . при унията не живеят с мисълта, че се отказват от някаква
ерес. Догматическото значение на това вероопределение се обуславя от факта, че
то лежи в основата на Халкедонското вероопределение.
Непосредствено след текста на
вероопределението Йоан Антиохийски и съгласните с него източни епископи в
посланието си да Кирил Александрийски анатемосват Несторий и приемат в общение
неговия приемник Максимиан. С това косвено признават решението на Ефеския събор
за правилно.
Кирил Александрийски
отвръща на посланието с послание. В него той дословно цитира въпросното вероопределение,
като го приел за безусловно правилно и съгласно с божествените Писания и
преданията на светите отци. Той потвърждава, че признава съчинението на св.
Атанасий Велики до Епиктет, епископ Коринтски.
Посланието на Йоан
Антиохийски до Кирил Александрийски и
отговорът на Кирил до Йоан съставляват същността на Антиохийската уния.
1. Отношението към Антиохийската уния е двояко:
-
привържениците
и на Йоан и на Кирил приемат унията като единствено правилен път към достигане
на църковно единение
-
недоволните
от Йоан го обвиняват, че сближавайки се с Кирил е отишъл против истината;
Недоволните от кирил го обвиняват, че е изменил на Ефеския събор.
На Константинополския
събор в 448 г .
привържениците на унията достигат своя апогей; На Разбойническия събор в 449 г . тържествуват
противниците на унията. Дейността и на двата събора има отношение към последвалия наскоро след
това Четвърти вселенски събор /451 г./.
IV. Беседа за проверка на
преподадения материал
Учител: Идеите на кои представители
на Антиохийската школа проповядва Несторий?
Ученик: Диодор Тарсийски
и Теодор Мопсуестийски
Учител: Несторий нови
идеи ли проповядва или се базира на чужди?
Ученик: базира се на
идеите на предшествениците си.
Учител: Кой е главен
опонент на Несторий?
Ученик: св. Кирил Александрийски.
Учител: В кой град се
свиква Третия вселенски събор?
Ученик: в Ефес
Учител: А през коя година?
Ученик: 431 г .
Учител: Изработва ли
Ефеския събор догматическо вероопределение?
Ученик: Не, такова
изработва отстъпническия събор.
Учител: Има ли верови
различия между двата събора?
Ученик: Не. Те се опират
на Никейския символ
Учител: Коя година се
подписва Антиохийската уния?
Ученик: 433 г .
V. Приложение
–домашна работа няма да има
VI. Нагледни материали: икона на Пресвета Богородица, надписът на която
е Света Мария и текстът от вероопределението
на Антиохийската уния от 433
г . - „Изповядваме,
че нашият Господ Иисус Христос, единородният Син Божи е съвършен Бог и съвършен
човек, от разумна душа и тяло, че Той е роден преди векове от Отца по Божество,
а в последно време заради нас и нашето спасение – от Дева Мария по човечество;
защото в него се извършило съединението на двете природи. Затова ние
изповядваме един Христос, един Господ. Въз основа на такова неслитно съединение
ние изповядваме, че светата Дева е Богородица, защото Бог Слово се е въплътил и
въчовечил и в самото зачатие съединил със Себе Си възприетия от Него храм. – Известно е, че
знаменити богослови считат едни от евангелските и апостолски изречения за
Господа като общи, като принадлежащи на едно лице, други / изречения/, поради
различието на двете природи, приемат поотделно, и тези от тях, които са
достойни за Бога, отнасят към Божеството на Христа, а недостойните
/неподходящите/ за Бога – към Неговото човечество”.
VII. Използвана литература:
Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в
християнството. София. 2000
Болотов, В. Лекци по истории древней церкви, Т. 3, С.-Петербург, 1913
