автор: Галина Котова
Въпросът за Църквата заема централно място в творенията на св. Игнатий Богоносец /† ок. 107/. Не съществува такова определение за Църквата, което да претендира за някаква догматическа тежест. Самата природа на Църквата може по-скоро да се опише и обрисува, отколкото правилно да се формулира. Най-ясно и подробно учение за Църквата и църковната йерархия намираме в посланията на св. Игнатий Богоносец, който е втори антиохийски епископ /след Еводий/ и умира мъченически по време на управлението на император Траян /98-117/. Според Евсевий Кесарийски /† ок. 340/ той е изпратен в Рим и даден на дивите зверове в цирка. По пътя към столицата св. Игнатий пише различни послания, в които ободрява и утешава малоазийските християнски общини. До нас са достигнали седем послания, които са ценен източник на сведения за ранно-християнския период, за който ни е известно твърде малко.
Основна мисъл в посланията на св. Игнатий Антиохийски е, че Църквата е основана от Господ Иисус Христос. Тя е предвидена още преди вековете в Божието домостроителство и има божествен произход. Затова може да се каже, че Църквата е израз на самия живот на Бога. Тя се разкрива в онези духовни енергии, чрез които Той влиза в творението, т.е. вечността влиза вьв времето, а невидимото във видимото. Следователно Църквата е Божественият живот, който разкрива себе си в творенията.
Същевременно Църквата е неразривно свързана с Боговъплъщението. Една от главните цели, поради които Господ Иисус Христос идва на земята, помазан е като Месия, за да основе Своята Църква, да я освети и да й даде вечен живот. Св. Игнатий пише, че Църквата Христова е "здание на Бога Отца ", "Храм Божий"[1], в който се "пази учението на Иисус Христос"[2] и плодовете на Неговите изкупителни действия "очистват и освещават християните"[3]. Вън от Църквата няма спасение е категоричен св. Игнатий в посланието си към Ефесяните: "Нека никой не се заблуждава: ако някои не е вътре в жертвеника, лишава се от Божия хляб"[4] и е "нечист"[5].
В учението за Църквата св. Игнатий Богоносец се основа на учението на св. ап. Павел., св. Игнатий учи, че "Църквата изкупена и очистена от Христос е се изпълнена е с Божията благодат, не е лишена от никакъв дар и затова всички, които се намират в Нея и прибягват към нейната благодат и дарове стават хора свети, богоносци, христови светоносци''[6]. .
Иисус Христос е Глава на Църквата, а християните са "членове на това Тяло”[7]. За св. Игнатий идеалът е духовно и телесно единение с Бога. Това единение ние постигаме само чрез Иисус Христос[8] и главно чрез Неговото въплъщение. Според св. ап. Павел християните са присадени към Христос и така от Него в тях се влива живот /Кол. 1:19/. Тази мисъл изразява св. Игнатий в посланието към Смирненци в 12 гл., 2 ст., където след като ги приветства в името на Иисус Христос пожелава както "телесно", така и "духовно" единение с Бог. Израз на това единение, на процеса на присъединяване или присаждане на отделни мъже и жени към Тялото Христово, което е Църквата, получава завършеност в тайнството Евхаристия. Следователно Евхаристията като проявление на Тялото Христово е и проявление и основа на Църквата на земята. Именно посредством участието си в Евхарислията ние ставаме чеда Божии и сънаследници, ставаме боголодобни и обожени, ставаме членове на Църквата. Защото както казва св. ап. Павел "едни хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме с един хляб" /1Кор. 10:17/.
В апостолските времена няма изрично дефинирани служения, освен това на самото апостолство. Св. ап. Павел понякога споменава за определени служители и други длъжностни лица сред богомолците, но те нямат общопризнат статус. Тези длъжности несъмнено предшестват по-късно установените оформянето на по-определен тип организация, която да съхранява и предава първоначалното учение и Предание на Църквата непокътнати. Това изисква по-стриктна форма на организация и контрол от страна на Църквата. Според св. Игнатий църковната йерархия има особена важност и значение. Сам Господ избира и определя кой ще Му служи: "Иисус Христос, несъмненият наш живот, е волята на Отец, както и епископите - определени из пределите на вселената - са по волята на Иисус Христос"[9]. В посланието си до Ефесяни св. Игнатий пише "когото праща Господарят на вселената в Своята Си собственост, така трябва да го приемаме, както Онзи, Който го изпраща, И така ясно е, че трябва да гледаме на епископа като Самия Господ"[10]. Същата мисъл св. Игнатий изразява и когато говори за филаделфийския епископ, който приема своето служение за благото на другите: "Разбрах, че този епископ не от себе си, нито чрез хора, нито за суетна слава, е придобил служението, което засяга общото благо, а в любовта на Бога Отца и Господа Иисус Христос"[11]. Необходимо е да се отбележи, че всички йерархически и апостолски функции са по дефиниция специални функции на живото Тяло Христово. Те са абсолютно необходими за изразяване или проявяване на този живот, който оживотворява всичко в света на времето и пространството. В този смисъл те са проявление на Христовото присъствие. Христос е единственият истински Глава и Служител на Църквата, както на невидимата, така и на видимата й част. Той упражнява тези функиции директно и непосредствено чрез нея и в нея. На църковните йерархични служители се съобщава особена Божия благодат, която им дава възможност да управляват и ръководят Църквата Христова, да извършват тайствата и да бъдат посредници при изпращане на Божията благодат и даровете на Св. Дух върху вярващите. Затова и св. Игнатий пише на Поликарп: "призовавам те да продължиш по пътя си в благодат, в която си се облякъл да призоваваш всички, за да се спасят"[12].
Като приемници на светите апостоли, епископите са върховните учители, тайноизвършители и ръководители на вярващите в Църквата. Епископът на отделната Църква е всичко. Затова до ефесяни св. Игнатий пише, че на епископът трябва да се гледа като на Самия Господ[13]. В ръцете на епископа е съсредоточено цялото управление на отделната Църква. Той е длъжен да управлява поверената му Църква, така както и Иисус Христос управлява основаната от Него Църква. До Магнезийците Св. Игнатий пише: "Старайте се да вършите всичко съгласие с Бога, като епископът седи отпред - на мястото на Бога, презвитерите заемат в събранието мястото на апостолите, а на дяконите - най-скъпите на мене - е поверено служението на Иисус Христос”[14]. Всичко, което се отнася до Църквата, трябва "да се върши с епископа"[15]. Всеки един, който върши нещо без епископа, не е "божии"[16], той е с "нечиста съвест"[17], "служи на дявола”[18]. Показателно е, че във всички послания на св. Игнатий, главната мисъл е подчиняването на епископа, единението с него и зачитането на неговия авторитет. Само така може да се запази целостта и единството на Църквата при опасността, която я застрашава от страна на лъжеученията на евионити и докети. Св. Игнатий вижда колко е голяма опасността за църквата от страна на неговите врагове. Затова той моли, увещава и настоява вярващите в отделните помесни църкви да запазят единството, единомислието, сьгласнето и единението с църковната йерархия, начело с епископа. Колкото по-голяма е външната опасност, толкова по-големи трябва да бъдат вътрешната сплотеност, единомислието и съгласието на църковната община. До Филаделфийци св. Игнатий зове в посланието си: "Отбягвайте измамите и засадите на княза на този век, недейте притискани от неговото мнение, да губите силите си и любовта, а се съберете всички заедно в неразделено сърце"[19]. Само единствст между самите християни дава и съюза с Бога.
Св. Игнатий счита, че епископът не е някакъв самовлааен разпоредител във всички църковни дела на поверената му църква. Напротив, епископът трябва да се ползва от участието и съвета на презвитерите, дяконите и народа. Това ясно се вижда от посланието на св. Игнатий при случая, когато Смирненската църква трябва да изпрати пратеник в Сирия. Този пратеник трябва да поздрави Сирийската църква по случай прекратяване гонението против християните. Св. Игнатий пише на Поликарп: "Длъжен си, богоблажений Поликарпе, да събереш най-богоугоден съвет и да ръкоположиш някого, когото имате за много обичан
и решителен, който ще може да се нарече Божии вестител. Него трябва да удостоите да прослави в Божията слава непоколебивата Ваша любов, като се отправи за Сирия"[20].
Помощници и съветници на епископа са презвитерите. Тях св. Игнатий сравнява със събора на апостолите. За управлението и ръководството на живота на отделната Църква според св. Игнатий, епископът може да свиква събрания от презвитерите. На тези събрания епископът председателства на мястото на Бога Иисус Христос. Презвитерите заемат второ място след епископа. Те са негови помощници, както се вижда от посланнего да Филаделфийците в надписа: "Презвитерите не трябва нищо да вършат без епископа, трябва да му се подчиняват във всичко и да са съгласни с неговата воля", "Вие трябва да се съгласявате с волята на епископа, което действително и правите”[21].
Дяконите заемат трето място в църковната йерархия. Те не взимат участие в управлението на Църквата и нямат право да извършват тайнства. Те са единствено и само служители на Христа. На дяконите е поверено "служението на Иисус Христос"[22] и са прислужници при извършване на тайнствата. Те са подчинени, както на епископа, така и на презвитерите. В посланието си до Тралийци св. Игнатий пише: "По същият начин нека се почитат дяконите, като Иисус Христови, както и епископът е образ на Отца, а презвитерите, пък като Божие събрание, като връзка с апостолите. Без тях няма Църква”[23]. Това доказва, че за св. Игнатий, църковните и йерархически лица са поставени от Бога за управление и ръководство на Църквата по особен начин чрез тайнството свещенство. За него църковната йерархия е не само чисто юридически институт, а е главно догматически.
Епископите предимно са призвани да служат на олтаря и да извършват Божествените жертви - Евхаристията. В този смисъл те са тайноизвършителите в Църквата. Самата Евхаристия се разглежда, като Тайната Вечеря й затова някой трябва да заеме мястото на Христос. Св. Игнатий винаги нарича Глава на евхаристийното събрание епископа. При него за първи път виждаме евхаристийно богословие. При св. Игнатий Евхаристията е централна тема. Църквата се осъществява, когато нейните членове се събират заедно за извършване на общото действие. Християнството никога не е било езотерично учение и не поражда тайни общества. Да си и да бъдеш християнин означава на първо място физически да се събираш заедно с другите и по този начин да осъществяваш самата същност на Църквата като събрание. Затова и св. Игнатий пише: "Затова, който не ходи в общото сьбрание, той вече се е възгордял и сам се е осъдил"[24]. Контекстът на това изказване показва сакраменталния характер на общите събрания - Църквата. Евхаристията е проявление на Иисус Христос. Затова и служението на епископа също е неразривно свързано с Евхаристията и няма валидност извън нейната рамка. Без Евхаристия не може да има проявяване на Тялото Христово. Без епископа, като лице, на което са поверени тези светотайнствени правомощия, не може да се отслужи евхаристийното тайнство. Затова св. Игнатий казва, че където е Христос, там е и съборната Църква. В своето послание до Смирняни той казва: "Нито един да не върши без епископа нищо от нещата, които се отнасят до Църквата. Нека Ви води онази сигурна Евхаристия, която се отслужва от епископа или от онзи, на когото той я е поверил. Където и да се яви епископа, там да върви и множеството..."[25]. Епископът, по този начин носи отговорност за всичко, което става в неговата община и особено за извършването на Евхаристията. Едва по-късно, в резултат на първоначалното разбиране за природата на епископата, епископът се превръща в администратор, управляващ няколко евхаристийни общини. В днешно време функциите на епископа в днешната община фактически се осъществяват от свещениците.
За св. Игнатий е от изключителна важност потребяването на една Евхаристия, защото в нея се осъществяват цялото единство на Църквата: „Затова старайте се да потребявате една Евхаристия, защото една е плътта на Господ наш Иисус Христос и една е чашата за единение с кръвта Му, един е жертвеника, както един е епископа. Заедно с презвитерството и дяконите - моите съроби, за да вършите според Бога каквото и да вършите”[26]. Една плът, една чаша, един жертвеник, един епископ - всичко това е абсолютно и задължително необходимо условие за евхаристийното събрание. Защото това събрание съществува за всички и е събрание на всички, в него не може да има никакво разделение, то не може да бъде превърнато в частна инициатива, извършвана поради прищявка на отделни хора.
Сьборносгта и апостоличността на поместната църква се основава на факта, че тя въплъщава и проявява по динамичен начин пълнотата на истината, която е в Христа. Епископът не е външен знак на тази съборност, апостоличност и единност. Той е тяхно живо изражение, защото изпълнява функциите, които водят началото си от Христос. Затова и св. Игнатий в посланието си до Смирненци пише: "Където и да се яви епископа, там да върви множеството, също както където е Иисус Христос, там е вселенската църква"[27]. В този текст за първи път в историята на християнството срещаме израза "вселенска ( католическа) църква". В ранно-християнската книжнина този израз няма смисъл на георгафска универсалност. Той се отнася до "пълнотата" на Църквата. Католическата същност на Църквата да се реализира дори в община, която се състои само от двама души. Всичко зависи от това с каква цел са се събрали те. Единственото необходимо условие, за да бъде събранието Църква е присъствието на Христос, а за това е необходим епископ. Поради естеството на своето служение, всеки епископ е равен по същество на всеки друг епископ. Следоветелно един епископ е съборен (католически) и апостоличен в пълнота чрез проявяването на един и същи тайнства и вяра, така, както и всяка поместна църква е в пълнота съборна (католическа) и апостолска по същата причина. Именно поради това всеки епископ въплъщава в еднаква степен с всеки друг епископ принципа на единност на Църквата и е негово отражение на земята.
Следователно, индентичността на единството, апостоличността и съборността на всяка поместна църква и на нейният епископ изгражда критерият, който установява отношенията между различните поместни църкви и техните епископи. Тя изгражда критерия за тяхната единност помежду им в една съборна и апостолска Църква. Така се стига до институцията на църковните събори, събранията на епископи, призовани да призоват дали всички споделят едни и същи тайнства и вяра, да определят какви са те и как най-вярно да бъдат формулирани.
В заключение можем да кажем, че св.Игнатий споделя учението за висотата на епископското служение и ролята му в Църквата. Според св. Игнатий епископът главно е пазител на Христовото учение и здрава опора на истинската вяра. Същевременно подчертава, че без йерархия няма Църква и, че където е епископа, там трябва да бъде и паството. За да избегнат заблудите вярващите трябва да бъдат в единение с Христа, апостолите и епископите. Който е в единение с епископа, той е в единение и с Христос. Вън от Цьрквата спасение няма и не може да има. На епископа трябва да се указва пълно уважение. Затова и в църковните дела нищо не трябва да се върши и предприема без епископа.
1 Изборник. Св. Игнатий Богоносец. Посл. Еф. 9,1, София. 2001, с.18.
2 Пак. там. Посл. Магн. 7, с. 25.
3 Пак. Там. Посл. Еф. 9, 1-2, с. 17-18.
4 Посл.еф. 5,2, с. 16.
5 Посл. Трал. 1,2, с. 31.
6 Ефес. Надпис, с. 21; Смирн. Надпис, с. 44; Рим. Надпис, с. 34; Посл. Еф. 9,1, с. 17-18.
7 Посл. смир. 4,2, с. 15.
8 Посл. Полик. 8,3, с.15.
9 Посл. Еф. 3, 2, с. 15.
10 Пак. Там. 6,1. с. 16.
11 Посл. Филад. 1,1, с. 39.
12 Посл. Полик. 1,2, с. 50.
13 Посл. Еф. 6,1, с. 16.
14 Посл. Магн. 6,1, с. 25.
15 Посл. Смир. 8,1, с. 47.
16 Посл. Филад. 3,1, с. 40.
17 Посл. Трал. 3,2, с. 30.
18 Посл. Смир. 9,1, с. 47.
19 Посл. Филад. 6,2, с. 41.
20 Посл. Полик., 7,2 с. 53.
21 Посл. Еф., 4,1, с. 15.
22 Посл. Магн., 6,1, с. 25.
23 Посл. Трал., 3,1, с. 30.
24 Посл. Еф., 5,3, с. 16.
25 Посл. Смирн., 8, 1-2, с. 47.
26 Посл. Полик., 7,2, с. 53.
27 Посл. Смирн., 8, 2, с. 47.
