Молебен чин за Тържество на Православието

След св. Василиева Литургия в Неделя на Православието, всички свещенослужители излизат от олтара и застават в средата на храма пред иконите на Спасителя и Св. Богородица, поставени на аналой.
Дякон: Благослови, владико.
Свещеник: Благословен Бог наш…
Народ: Амин.
Свещеник: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. Царю Небесный…
Четец: Трисвятое. Пресвятая Троице, Отче наш...
Свещеник: Яко Твое ест царство...
Четец: Амин. Господи, помилуй (12). Приидите поклонимся...
74 псалом:
Изповядваме Те, Боже, и ще те славим, и ще призовем Твоето име; това разгласят Твоите чудеса. "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда. Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й." Казвам на ония, които безумстват: не безумствайте, и на нечестивците: не дигайте рог, не повдигайте високо вашия рог, не говорете против Бога твърдоглаво, защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига; защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята. Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов, ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
Слава..., и ныне... Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3). Господи, помилуй (3)
Дякон: С мир на Господа да се помолим.
Народ: Господи, помилуй. (След всяко прошение)
Дякон: За мира свише и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.
За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и тяхното единство, на Господа да се помолим.
За този свят храм и за ония, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.
За Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа, на Господа да се помолим.
За всички благочестиви и православни християни и за спасението им, на Господа да се помолим.
За този град, (ако е в село: това село; ако е в манастир: за тази света обител) за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.
За благорастворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена, на Господа да се помолим.
За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение, на Господа да се помолим.
За да погледне с милостиво око на светата Своя Църква, и да я опази невредима и непобедима от ереси и суеверия, и да я огради със Своя мир, на Господа да се помолим.
За да премахне мерзостта на запустението, стояща на Свято място, и да въздигне християнските сили, и славно да прослави в тях Своето Пресвято Име, на Господа да се помолим.
За да умири Своята Свята Църква, и да я запази невредима и непоколебима от всяко зло нападение на всички противящи се отстъпници, на Господа да се помолим.
За да утихне нейното раздиране, и чрез силата на Светия Дух всички отстъпили да обърне към познание на истината, и да ги причисли към Своето избрано стадо, на Господа да се помолим.
За да изкорени всички ереси и отстъпления, и да насади навсякъде благочестие и правоверие, на Господа да се помолим.
За да просвети всички със светлината на Своето благоразумие, Своите верни да укрепи, и да ги запази непоколебими в правоверието, на Господа да се помолим.
За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.
Защити, спаси, помилуй и запази ни, Боже, с Твоята благодат.
Като поменахме заедно с всички светии Пресветата, Пречиста, Преблагословенна, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, и един друг, и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Народ: Тебе, Господи.
Свещеник: Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега винаги и во веки веков.
Народ: Аминь. Бог Господь, и явися намъ...
Тропар, глас 4: Благодарни суще недостойнии раби Твои, Господи, о Твоихъ великихъ благодеяниихъ, на насъ бывшихъ, славяще Тя хвалимъ, благословимъ, благодаримъ, поемъ и величаемъ Твое благоутробие, и рабски любовию вопиемъ Ти: благодетелю, Спасе нашъ, слава Тебе.
Слава..., глас 3: Твоихъ благодеяний и даровъ туне, яко раби непотребнии сподобльшеся, Владыко, къ Тебе усердно притекающе, благодарение по силе приносимъ, и Тебе, яко благодетеля и Творца славяще, вопиемъ: слава Тебе, Боже прещедрый.
И ныне..., глас 4: Якоже вышния тверди благолепие, и нижнюю споказалъ еси красоту святаго селения славы Твоея, Господи, утверди сие во векъ века, и приими нашя въ немъ непрестанно приносимая Тебе моления Богородицею, всехъ Животе и Воскресение.
Дякон: Вонмемъ.
Свещеник: Мир всем.
Четец: И духови твоему.
Прокименъ, гласъ 4: Насаждени въ дому Господни, во дворехъ Бога нашего процветутъ.
Стих: Возвеселится праведникъ о Господе, и уповаетъ на Него.
Дякон: Премудростъ.
Четец: Из посланието на свети апостол Павел до римляни чтение.
Дякон: Да внимаваме.
Четец: Братя, моля ви, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните. Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото. А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
Свещеник: Мир ти, читающему.
Четец: И духови твоему.
Народ: Алилуя (3).
Дякон: Премудрость, прости! Услышимъ Святаго Евангелия.
Свещеник: Миръ всемъ.
Народ: И духови твоему.
Свещеник: От Матея Святаго Евангелия чтение.
Народ: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дякон: Вонмемъ.
Свещеник: Рече Господ: Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките. Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Народ: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дякон: Помилуй ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилуй.
Народ: Господи, помилуй (3) (след всяко прошение).
Дякон: Помени Господи Боже наш Пресветите Твои страдания, които доброволно си претърпял за нас, и проливането на Пречистата Ти Кръв, с която си ни освободил от мъчителството на дявола, и животворната Си смърт, чрез която нас – умрелите в греха, преславно Си оживил, и умири Твоята Свята Църква, и избави я скоро от всички беди и нужди, и от всяко зло нападение и люто гонение на противящите се отстъпници, молим Ти се Всещедрий Владико, скоро чуй ни и милостиво помилуй.
Още се молим за Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.
Като не искаш смъртта на грешниците, но очакваш обръщането и покаянието им, съедини всички в Твоята свята Църква, молим Ти се, всесилни Творче, чуй ни и ни помилуй.
Ти, Който устрои този свят за Твоя слава, направú така, че с истинна вяра и благочестие всички да прославят Тебе нашия Бог, молим Ти се, всесилни Творче, чуй ни и ни помилуй.
Ти, Който ни даде Твоята заповед, да любим Тебе, нашия Бог, и ближния си, направи така, че ненавистта, враждите, обидите, и другите беззакония да се прекратят, и истинската любов да царува в нашите сърца, молим Ти се, Спасителю наш, чуй и милостиво помилуй.
Още се молим да чуе Господ Бог гласа на молбите на нас, грешните, и да ни помилва.
Свещеник: Чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на тия, които са далече в морето, и милостив, милостив бъди, Владико, за нашите грехове и помилуй ни. Защото Си милостив човеколюбец Бог, и на Тебе слава въздаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега винаги и во веки веков.
Народ: Амин.
Дякон: Господу помолимся.
Народ: Господи, помилуй.
Свещеник: Всевишний Боже, Владико и Създателю на всяка твар, Ти, Който изпълваш всичко с величието на Твоята слава и поддържаш всичко чрез Твоята сила! На Тебе, всеблагия наш Господ, ние недостойните, принасяме благодарност, защото не се отвръщаш от нас заради нашите беззакония, но по-скоро ни предваряш с Твоите щедрости. За нашето избавление Ти си пратил Единородния Си Син, и си благовестил Твое неизмеримо снизхождение към човешкия род, защото с голямо желание искаш и очакваш да се обърнем към Тебе, и да се спасим. Ти, снизхождайки към немощите на нашето естество, ни укрепяваш чрез всесилната благодат на Светия Твой Дух, утешаваш ни със спасителната вяра и съвършенната надежда за вечните блага, и водейки Твоите избранници в горния Сион, ги пазиш като зеница на окото. Изповядваме, Господи, великото Ти и несравнимо човеколюбие и милосърдие. Но виждайки многото съблазни, всеблагий Господи, прилежно Те молим: погледни на Твоята Църква и виж, че макар да приехме с радост Твоето спасително благовестие, но тръните на суетата и страстите го правят у някои малоплодно, у други съвсем безплодно, и поради умножаването на беззаконието, някои се противят на Твоята евангелска истина и чрез ереси или разколи отстъпват от Твоето наследство, отхвърлят Твоята благодат, и се подлагат на съда на Твоето пресвято Слово. Премилосърдни и всесилни Господи, Който не се гневиш до край, Твоята Църква, имайки като единствен Посредник и Застъпник пред Тебе Началника и Извършителя на нашето спасение Иисуса Христа, Те моли: бъди милостив към нас, укрепи ни в правоверието чрез Твоята сила, с Твоята божествена светлина просвети духовните очи на заблуждаващите се, за да разберат Твоята истина, смегчи ожесточението им, и отвори слуха им, за да познаят Твоя глас и да се обърнат към Тебе, нашия Спасител. Прекрати, Господи, несъгласията им и изправи живота, който водят, противно на християнското благочестие. Направи всички да живеем свято и непорочно и така спасителната вяра да се вкорени в сърцата ни и да пребъде плодоносна. Не отвръщай лицето Си от нас, Господи, въздай ни радостта на Твоето спасение. Подай, Господи, и на пастирите на Твоята Църква свята ревност и евангелски дух в грижата им за спасението и обръщането на заблудените, та всички водени от Тебе, да достигнем там, където е завършекът на вярата, изпълнението на надеждата и истинската любов, и там заедно с ликовете на най-чистите небесни сили да прославим Тебе, нашия Господ, Отец и Син и Свети Дух во веки веков.
Народ: Амин.
Дякон: Кто Богъ велий, яко Богъ нашъ? Ты еси Богъ, творяй чудеса единъ. (3)
Празнувайки деня на Православието, православни люде, да прославим най-вече Подателя на всички блага Бога, Който е благословен во веки. Този наш Бог, промисляйки и утвърждавайки за Свое възлюбено наследие светата Църква, още в рая положи нейната основа, утешавайки с истинното Си слово праотците, отпаднали чрез престъплението. Този наш Бог, ръководейки се от това спасително обещание, не Се остави незасвидетелстван, но искайки спасението да се провъзвести първо чрез отците и пророците, го предизобрази по различни начини. Този наш Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, чрез Когото сътвори и вековете, и Който възвести благоволението на Отца към нас, откри небесните тайни, увери чрез силата на Светия Дух истината на благовестието, изпрати апостолите по целия свят да проповядват Евангелието на Царството, и потвърди това с различни сили и чудеса. Следвайки това спасително откровение и държейки се о това благовестие,
ВЯРВАМЕ В един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда и бе погребан, и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи от дясно на Отца; и пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една, свята, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
Това е вярата на апостолите, това е вярата на отците, това е православната вяра, това е вярата, която утвърди вселената.
Приемаме и утвърждаваме още и съборите на светите Отци, техните предания и писания, съгласни с Божественото откровение.
И макар че враговете на Православието се противят на този Божи промисъл и спасително откровение за нас, Господ не забравя униженията на Своите раби: защото той предаде на безчестие хулителите на Неговата слава, прогони дръзките врагове на Православието и ги обърна в бягство.
Затова както ублажаваме и възхваляваме онези, които приемат Божественото откровение и покоряват разума си на него, така отлъчваме и анатемосваме онези, които се противят на тази Истина, ако не се покаят пред Господа, Който очаква тяхното обръщане и покаяние; така ние следваме Свещеното Писание и държим преданието на древната Църква.
Анатематизми
Дякон: На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни отци – анатема.
Клир: Анатема (3).
Народ: Анатема (3).
Клирът и народът казват това след всеки възглас на дякона.
Дякон: На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.
На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.
На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.
На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.
На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.
На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.
На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.
На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.
На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.
На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната божествена благодат и Таворската светлина – анатема.
На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.
На масоните, окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.
На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.
На ония, които безумно утвърждават обновленческата ерес на сергианството, като учат, че земното битие на Църквата Божия може да се основава на отричане от Христова истината, и утвърждават, че Църквата се спасява чрез служението на богоборните власти и изпълнението на безбожните им повеления, които отричат светите канони, светоотеческото предание и божествените догмати и разрушават цялото християнство; и на ония, които почитат антихриста и неговите слуги и предтечите му като законна власт от Бога; и на богохулстващите против новите изповедници и мъченици – анатема.
На ония, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, които се различават в своите учения и живот, и утвърждават, че Църквата видимо не съществува, но трябва да се съедини в единно тяло от клонове, разколи и иноверия; както и на ония, които не различават истинното свещенство и тайнствата на Църквата от еретическите, но учат, че кръщението или евхаристията на еретиците служат за спасение; и на ония, които имат общение с такива еретици, или им способстват, или ги защитават с новата ерес на икуменизма за братска любов и единение на разделените християни - анатема.
На тези, които имат молитвено или евхаристийно общение с еретици и схизматици, или им позволяват да вършат каквото и да е като служители на Църквата - анатема. На онези, които беззаконно «снеха» анатемата срещу Римо-католическата църква, наложена през 1054 г., и на тия, които не се противопоставиха на това и по този начин сами себе си противопоставиха на Светите и Велики Събори от 1341, 1347, и 1351 г., осъдили папското отстъпление, а също и на тия, които не считат Римо-католическата църква за еретическа и допускат църковно единение с нея – анатема.
На родоначалниците и ересиарсите на новата икуменическа ерес Мелетий Константинополски, Хризостом Атински, Никодим Ленинградски, Атинагор и Димитрий Константинополски и на всички единомислени с тях, които с открита глава изповядват ереста на икуменизма заедно с останалите ереси на Лутер и Калвин и дръзко възстават срещу благочестието, клеветят и хулят нашите свети Отци и светите Събори, и така се надсмиват над църковните канони — анатема.
Който не следва обичаите на Църквата и това, което са заповядали седемте свети Вселенски събори за светата Пасха и Месецослова и добре са ни законоположили да следваме, а желае да следва Григорианската пасхалия и месецослов (новия календар), и така заедно с безбожните астрономи противодейства на всички определения на Светите Събори, иска да ги измени и отмени - да бъде анатема.
На всички еретици – анатема (3)
Клир: Анатема (3).
Народ: Анатема (3).
Дякон: Извършвайки днешното възпоменание за всички, които са се подвизавали за Православието със слова, писания, учение, страдания и богоугоден живот, като негови защитници, Христовата Църква възкликва:
На светия благоверен и равноапостолен цар Константин и майка му Елена, на благоверните Теодосий Велики, Теодосий Младши, Юстиниан, Ирина и Теодора и на всички други православни византийски царе и царици – вечна памет.
Народ: Вечна памет (3).
(след всеки възглас)
На великите изповедници на светата Православна вяра, светите Игнатий Антиохийски, Киприян Картагенски, Атанасий Велики, Николай Мирликийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Алесандрийски, Лъв Велики и Флавиан Изповедник, на отците от седемте Вселенски събора, на преподобните Максим Изповедник и Йоан Дамаскин, на светите Константинополски патриарси Тарасий, Методий и Фотий, на светителите Григорий Палама Солунски, Марк Евгеник Ефески и прочие изповедници, отци и учители на Църквата, подвизавали се за нея - вечна памет.
На благоверния и равноапостолен княз Борис-Михаил, и на благоверните княз-мъченик Енравота-Боян, цар Петър и княз-великомъченик Йоан-Владимир, на равноапостолните славянобългарски учители Методий и Кирил и на техните ученици Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, на преподобния наш отец Йоан Рилски чудотворец, на светите наши отци Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, Висарион Смолянски, на преподобните наши отци Гавриил Лесновски, Иоаким Осоговски, Прохор Пшински, Теодосий Търновски, на светите 26 Зографски мъченици, на светите мъченици Георги, Георги и Николай Софийски, и на света великомъченица Злата Мъгленска – вечна памeт.
На новите руски свещеномъченици Тихон Московски Из-поведник, Владимир Киевски, Вениамин Петроградски, Петър Крутицки, Кирил Казански, Иосиф Петроградски, Агатангел Ярославски, Андроник Пермски, Ермоген Тоболски, Иоан иерей и на светите царствени страстотерпци император Николай, царица Александра и децата им Алексей, Олга, Татяна, Мария и Анастасия, на преподобномъчениците великата княгиня Елисавета и инокиня Варвара и на всички безбройни руски, български, сръбски, румънски свети новомъченици, пострадали от гоненията на безбожниците, на светия праведен Йоан Кронщандски чудотворец, и на светителите Йоан Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец и Филарет Ню-Йоркски Изповедник – вечна памeт.
На всички православни светейши патриарси и преосвещени архиереи, които са отминали от тоя свят в доброто изповедание на вярата - вечна памeт.
На свещенослужителите и монашестващите, на Христо-любивите управници и на Христоименитото воинство, които са положили живота си на бойното поле за Православната вяра и отечеството - вечна памeт.
На всички православни християни, починали в истинската Вяра и благочестие и с надежда за възкресение - вечна памeт.
Народ: Вечна памeт (3).
Дякон: Тържествено възпоменавайки подвизавалите се в благочестие и давайки ги като пример за подражание на всички свои христоименити чеда, Православната Христова Църква има в дълг да възхвалява и подвизите на тези, които сега, подготвяйки се за вечното блаженство чрез спасителната вяра и добродетелта, утвърждават Православието.
На православните Архиереи на Светите Божии Църкви, правоправещи словото на Истината, на преосвещените митрополити, архиепископи и епископи и на целия свещен чин, на всички, които са ревнители за чистотата на Православието – многая лета.
Народ: Многая лета (3).
На Високопреосвещения наш Митрополит (архиепископ, епископ) (името) с клира и паството му - многая лета.
Народ: Многая лета (3).
На всички истински православни християни, които пре-бъдват в спасителната вяра, на ревнителите за благочестието и на всички, които се покоряват на Христовата Църква, подай Господи мир, благоденствие, изобилие на земните плодове и многая лета.
Народ: Многая лета (3).
Свещеник: Света Троице, прослави ги и утвърди ги докрай в правата вяра; а тия, които извращават и хулят спасителната православна вяра и Христовата Църква, обърни и ги приведи към познание на Твоята вечна Истина, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на всички светии.
Народ: Амин.
Свещеник: Слава Тебе, Богу, благодателю нашему, во веки вековъ.
Народ: Амин.
По време на следващата молитва от св. Амвросий Медиолански, всички се покланят на св. икони.
Четец (или певците): Тебе Бога хвалим, Тебе Господа изповядваме, Теб - предвечния Отец величае цялата земя, към Тебе всички ангели, небеса и сили, херувими и серафими с непрестанни гласове зоват: свят, свят, свят, Господ Бог Саваот, пълни са небесата и земята с величието на Твоята слава. Тебе хвали преславният апостолски лик, пророческият сонм и пресветлото мъченическо войнство, Тебе изповядва светата Църква по цялата вселена - непостижимото величие на Отца, Твоя покланяем истински и единороден Син и Светия Дух Утешител. Ти, Царю на славата, Христе, Ти Си вечносъществуващият Син на Отца, Който приемайки човека за неговото избавление, не се погнуси от девическата утроба; Ти победи жилото на смъртта и отвори за верните Царството Небесно, Ти седиш отдясно на славата на Отца и ще дойдеш отново като Съдия. Затова Те молим: помогни на Твоите раби, които изкупи с пречистата Си кръв. Сподоби ни заедно с Твоите светии да царуваме във вечната Твоя слава. Спаси Твоя народ, Господи, и благослови наследието Си и во веки го въздигни, а ние през всички дни ще Те благославяме и ще възхваляме Твоето име вовеки. Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях, помилуй ни, Господи, помилуй ни и нека Твоята милост бъде върху нас, понеже на Тебе се уповаваме, та да не се посрамим вовеки, амин.
Дякон: Премудростъ.
Свещеник: Пресветая Богородице, спаси насъ.
Народ: Честнейшую херувимъ...
Свещеник: Слава Тебе, Христе Боже...
Народ: Слава... Господи помилуй (3). Благослови.
Свещеник: Воскреси изъ мертвыхъ Христосъ истинный Богъ нашъ, молитвами пречистыя и пренепорочныя святыя Своея Матере, святыхъ славныхъ и всехвальныхъ апостолъ, святыхъ славныхъ добропобедныхъ мучениковъ, преподобныхъ и богоносныхъ отецъ нашихъ, и всехъ святыхъ, помилуетъ и спасетъ насъ, яко благъ и Человеколюбецъ.
Народ: Амин.
Свещеник: Молитвами святыхъ отец нашихъ, Господи Иисусе Христе, Боже нашъ, помилуй насъ.
Народ: Амин. Амин.

Велик покаен канон

Велик покаен канон на св. Андрей Критски / Понеделник на първата седмица на Великия пост - част 1

Понеделник на първата седмица на Великия пост - част 1
15.02.10 19:07

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:


Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

ЧАСТ І

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.

Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; занапред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.

Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове. (Бит. 3:6-7).

Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от безумната храна. (Бит. 3:6).

Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.

Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова?

Слава: Свръхсъщностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица приеми ме каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Чуй, небе, и аз ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.

Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но като Бог, Спасителю, смили Се над Твоето създание. (1Тим. 1:15).

Чрез стремежа към чувствени наслади се уподобих на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.

Бушува в мен бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка. (Мат. 14:31).

Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.

Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.

Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа. (Бит. 3:21)

Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя.

Сълзите на блудницата, Всещедрий, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си. (Лк. 7:38)

Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моят ум; затова сега гол лежа и се срамувам. (Бит. 3:7)

По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им. (Пс. 128:3).

Слава: Тебе – Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3


Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, утвърди моите мисли.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя. (Бит. 19:24).

Спасявай се като Лот в планината, душо, и намери прибежище в Сигор. (Бит. 19:23).

Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.

Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.

Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй. (Ин. 10:11-14)

Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.

Изповядвам се пред Тебе, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.

Слава: О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.

И ныне: Радвай се, Богоприятна утробо, вместила Бога; радвай се, престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете. (Мк. 2:10).

Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим? (Мат. 24:33).

Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, вгледай се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.

Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших, както никой друг.

Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади, избави и спаси мене, Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Яков, душо моя, е образ на деятелното изкачване и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се! (Бит. 28:12)

Поради нужда древният патриарх Яков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере. (Бит. 31:7-40).

Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява природните закони: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори по Своя воля.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня. (Еф. 5:8).

Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си. (Бит. 35:22, 49:4).

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф – този плод на чистотата и целомъдрието. (Бит. 37:28).

Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци. (Бит. 39:7-23).

Подражавайки на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.

Макар Йосиф да беше някога в рова, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме. (Лука 18:13)

Отклони се ти, душо, от твоя Господ, както Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: „Боже, пощади ме!”, за да не те погълне земята. (Числа 16:32).

Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание. (Осия 10:11, Йерем. 31:18).

Нека Моисеевата ръка ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово. (1 Цар. 10:2)

В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания (2 Цар. 11:4 - 15).

Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, не се разкая пред Бога.

Давид изписа като на икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилуй ме, пред Теб Едничкия съгреших, но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти – спаси ме, беззаконствах – помилуй ме!

В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане. (4 Цар. 2:11)

Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две струите Йорданови; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си. (4 Цар. 2:14).

В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си. (4 Цар. 2:9)

Жената от Сонам благонравно нагости праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог. (4 Цар. 4:8)

Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни. (4 Цар. 5:20)

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?

Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.

Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, о душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!

Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.

Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.

Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.

Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Велик покаен канон на св. Андрей Критски / Вторник на първата седмица на Великия пост - част 2

Вторник на първата седмица на Великия пост - част 2
15.02.10 19:22

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:

Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

ЧАСТ ІІ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави. (Изх. 15:1-2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Надминах Каиновото убийство, бидейки съзнателно убиец на душевната ми съвест; укрепвайки плътта, аз воювах с душата чрез злите си дела. (Бит. 4:8)

Не се уподобих, Иисусе, на праведния Авел; никога не Ти принесох приятни дарове, нито богоугодни дела, ни чиста жертва, нито живот непорочен. (Бит. 4:4)

Както Каин, и ние с тебе, окаяна душо, принесохме на Създателя скверни дела, жертва порочна и живот непотребен; затова и сме осъдени. (Бит. 4:3)

Ти ме създаде от земната пръст, дарявайки ме с плът и кости, с дихание и живот, но, о Творче мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме каещия се. (Бит. 2:7)

Изповядвам Ти, Спасителю, всичките си грехове, които сторих и раните на душата и тялото ми, които вътрешни убийствени помисли злодейски ми причиниха. (Лк. 10:30).

Макар и да съгреших, Спасителю, зная че Ти Си човеколюбив, милостиво наказваш и милваш с любов, виждаш сълзите и като Баща бързаш да призовеш блудния син. (Лк. 15:20).

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Грехът уши ми кожените ризи, снемайки от мене първоначалната богоизтъкана одежда. (Бит. 3:21)

В изобличение на моите самоволни страсти съм облечен като със смоковни листа в срамно одеяние.

Облякох се в срамна дреха, опетнена и окървавена с нечистотата на моя страстен и отдаден на насладите живот.

Подложих се на страстното мъчение и тлението на плътта, затова сега врагът ме угнетява.

Като предпочетох с невъздържанието си живот самовластен и привързан към земното, сега съм впрегнат в тежко бреме.

Украсих кумирът на плътта с многоцветни одеяния от гнусни помисли и съм подложен на осъждане.

Грижейки се усърдно само за външното благолепие, пренебрегнах вътрешната богообразна скиния. (1Петр. 3:3-4)

Погребах първообразната красота със страсти, Спасителю, но както някога загубената драхма – Ти потърсú и намерú я. (Лк. 15:8)

Съгреших и като блудницата Ти викам: единствен аз съгреших пред Тебе; приеми като миро, Спасителю, моите сълзи. (Лк. 7:37-50)

Като митаря Ти викам: помилвай, помилвай ме, Спасителю, защото никой от потомците Адамови не съгреши колкото мене. (Лк. 18:13)

Слава: Тебе – Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Тебе – Разрушителят на смъртта - придобих като Извор на живота; затова преди смъртта си викам: съгреших, очисти, спаси ме.

Съгреших, Господи, съгреших Ти! Очисти ме, защото няма друг между човеците, който да е съгрешил колкото мене и когото да не надминах по грехове.

Подражавах, Спасе, на блудните Ноеви съвременници и наследих присъдата им да се издавят във водите на потопа. (Бит. 6:4-23)

Подражавайки на отцехулителя Хам, ти, о душо, с лице обърнато назад, срамотата на своя ближен не прикри. (Бит. 9:22-23).

Бягай, душо моя, от пламъка на греха, подобно на Лот, бягай от Содом и Гомор, от огъня на всяко неразумно желание. (Бит. 19)

Смили Се над мене, Господи, кога дойдеш с Твоите ангели, за да въздадеш на всички заслуженото според делата.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Бодърствай, душо моя, и бъди мъжествена като древния велик патриарх, за да придобиеш деятелност с познание, за да станеш ум виждащ Бога и да постигнеш непристъпния мрак в съзерцание и ще станеш като добрия търговец. (Бит.32:28; Лука 19:13-15)

Великият патриарх Яков, раждайки дванайсетте патриарси, тайнствено ти разкри, душо моя, стълбицата на деятелното възхождане, премъдро уподобявайки децата като стъпала, а своите стъпки по тях – като възкачване нагоре.

Подражавайки на омразния Исав, ти душо, отдаде на измамника първенството на твоята първоначална красота, лиши се от отеческото благословение и двойно се препъна – по действие и разум; затова сега покай се. (Мал. 1:3, Бит. 25:32, 27:37)

Исав бе наречен Едом поради крайното си женолюбие; разпалвайки се постоянно от невъздържание и осквернявайки се от сластолюбието, той се нарече Едом, което значи разпалване на грехолюбивата душа. (Бит. 25:30)

Душо моя, като чу за Иов, получил оправдание на гноището, ти не подражава на неговото мъжество, нито придоби неговата непоколебимост във всичко, що узна, видя и изпита, но се показа нетърпелива. (Иов 1:22)

Преди въздигнат на престол – сега изпоранен на гноището; преди многодетен и славен – сега бездетен и бездомен; но Иов счете гноището за палат, а струпеите си – за бисери. (Иов 2:7-8)

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Слушала си, душо, как в древност Моисей в кошницата беше носен по речните вълни, където, като в чертог, той избягна от злото намерение на фараона. (Изх. 2:3)

Ти, нещастна душо, слушайки за бабите, които някога умъртвяваха младенците от мъжко потомство – този образ на целомъдреното деяние – стани сега младенец и като Мойсей сучи премъдрост. (Изх. 1:10-16)

Ти, окаяна душо, не уби своето плътско мъдруване, както великият Мойсей уби египтянина; кажи ми как чрез покаяние ще се вселиш в пустинята, където ще бъдеш свободна от страстите? (Изх. 2:12)

В пустинята се засели великият Мойсей; иди и ти, душо, подражавай на неговия живот, та и ти в къпината да видиш Божието явяване.

Представи си, душо, Моисеевият жезъл, удрящ по морето и сгъстяващ дълбината, като образ на божествения Кръст; с него и ти можеш да сториш велики неща. (Изх. 14:21)

Аарон принасяше на Бога огън чист и непорочен; но Офни и Финеес, както и ти, душо, принесохте чужд на Бога, осквернен живот. (1 Цар. 2:12)

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Вълните на моите грехове се обърнаха, Спасе, и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египетските колесници. (Изх. 14:26, 15:4)

Неразумни бяха твоите желания, душо, както у древния Израил; понеже ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане от страстите пред божествената манна. (Чис. 21:5)

Кладенците Хананейски на помислите ти предпочете, душо, пред Камъка с цепнатината, от който като от чаша тече реката на премъдростта и излива струите на богословието. (Бит. 21:25, Изх. 17:6)

Като древния безразсъден народ в пустинята, ти също, душо моя, предпочете свинското месо и египетските ястия. (Изх. 29:3)

Когато Твоят раб Мойсей удари с жезъла си по камъка, о Христе, той предизобрази Твоите животворни ребра; от тях ние всички черпим жива вода. (Числа 20:11)

Ти, подобно на Иисус Навин, изследвай и огледай каква е обетованата земя, душо, и засели се в нея, спазвайки закона. (Иис. Нав. 2)

Слава: Троица Съм проста, и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Когато пренасяха Ковчега на колесница и воловете го наклониха, тогава заради едно докосване до него Оза изпита Божия гняв; но ти, душо, отбягвай неговата дързост и истинно благоговей пред божествените неща.

Слушала си ти за Авесалом, как въстана срещу самото естество; знаеш неговите гнусни дела, с които оскверни ложето на баща си Давид; но ти самата, душо, подражаваш на неговите страсти и стремежите на похотта.

Ти, душо, пороби величието на своята свобода на твоето тяло; защото намирайки в сатаната друг Ахитофел, ти се съгласи с неговите съвети; но Самият Христос ги разпръсна, за да можеш ти да се спасиш. (2 Цар. 16:20-21)

Някога великият Соломон, бидейки изпълнен с благодатта на премъдростта, стори зло пред Бога и отстъпи от Него; но с твоя проклет живот, душо, ти на него заприлича. (3 Цар. 3:12, 11:4)

Увлечен от своите плътски страсти, уви, оскверни се любителят на премъдростта; той възлюби блудните жени и се отчужди от Бога; на него, душо, и ти подражаваш с ум, изпълнен със срамно сладострастие.

Ти, душо, се сравни с Ровоам, който не послуша съветниците на баща си; ти стана като най-порочния слуга Йеровоам, древния отстъпник; но бягай от подобно подражание, викайки към Бога: съгреших, смили се над мен.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Като стана подобна на Озия, душо, ти двойно придоби неговата проказа, защото мислиш неправедно и вършиш беззаконие; остави всичко що имаш и пристъпи към покаяние. (2 Паралип. 26:19-21)

Слушала си как в древност ниневийците във вретище и пепел се каеха пред Бога, но ти не ги последва в покаянието им, а се показа най-лоша от всички съгрешили преди и след Закона. (Иона 3:5)

Слушала си, душо, как Йеремия в тинестия ров с ридание викаше към град Сион и просеше сълзи; подражавай на неговия плач и ще се спасиш.

Йона побягна към Тарсис, предвиждайки обръщането на ниневийците, защото като пророк той знаеше Божието милосърдие и бе загрижен да не се окаже пророчеството му лъжовно. (Иона 1:3)

Слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; знаеш и как отроците с Азарий угасиха с вяра пламъка на пещта. (Дан. 14:31, 3:24)

Стария Завет изцяло ти приведох, душо моя, в пример; подражавай на боголюбивите дела на праведните и бягай от греховете на порочните.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животврорящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Христос бе изкушаван: дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хлябове; възведе Го на планината, за да види в миг единствен всичките царства на тоя свят; бой се, душо, от това, бди и се моли всеки час на Бога.

Гълъбът, който възлюби пустинята, Христовият светилник, гласът на викащия възгласи, проповядвайки покаяние; но Ирод извърши беззаконие с Иродиада; виж, душо моя, не се оплитай в мрежите на беззаконниците, но възлюби покаянието.

В пустинята се посели Предтечата на благодатта и от цяла Иудея и Самария идваха, за да го слушат и изповядваха греховете си, усърдно приемайки кръщение; но на тия ти не подражаваш, душо.

Бракът е честен и ложето - нескверно, защото Христос някога ги благослови, вкусвайки по плът храна на сватбата в Кана и водата във вино претвори, явявайки първото Си чудо, за да можеш ти, о душо, да се промениш.

Христос изцери разслабения, който взе одъра си, и въздигна мъртвия юноша - чедо на вдовицата, както и слугата на стотника; и откривайки Се на самарянката, душо, Той ти предначерта как да служиш на Бога в Дух и истина.

Господ изцери кръвоточивата чрез докосване до края на одеждата Си, очисти прокажените, просвети слепите и хромите изправи, глухите, немите и прегърбената изцери със слово, за да се спасиш ти, нещастна душо.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.


Велик покаен канон на св. Андрей Критски / Сряда на първата седмица на Великия пост - част 3

Сряда на първата седмица на Великия пост - част 3
15.02.10 19:30

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:

Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

ЧАСТ ІІІ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави. (Изх. 15:1-2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

От младини, Христе, отхвърлих твоите заповеди, целият си живот прекарах в страсти, безгрижие и нерадение; затова Ти викам: поне накрая ме спаси!

Лежа пред Твоите врати, Спасителю, и Те моля: поне на старини не отхвърляй мене, непотребния, в ада, но като Човеколюбец дай преди смъртта ми прощение на греховете.

Разпилях богатството си в разпътство, Спасителю, и съм лишен от плодовете на благочестието; но гладен викам: милостиви Отче, побързай да се смилиш над мене.

Чрез моите помисли се уподобих на оня, който попадна на разбойниците и сега целия съм изпонаранен и покрит с язви; но Сам ти, Христе Спасе, дойди и ме изцели.

Като ме видя, свещеникът отмина и левитът пренебрегна голотата ми, но Иисусе, Който възсия от Мария дойди и се смили над мене.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Дай ми тази светозарна благодат, която по Божествен промисъл, бе дадена на теб, Марийо, за да избегна мрака на страстите и усърдно да възпявам прекрасните подвизи на твоя живот.

Слава: Свръхсъщностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подобно на Давид подхлъзнах се и паднах в блуд и оскверних се; но умий и мене, Спасе, със сълзи.

Нямам нито сълзи, нито покаяние, ни умиление; но Ти, като Бог, ми ги дарувай.

Загубих първоначалната си красота и благолепие, а сега гол лежа и се срамувам.

Не ми затваряй в оня час Твоята врата, Господи, но отвори я за мене, който ти се кая.

Чуй, Спасителю, стенанията на моята душа, приеми сълзите на моите очи и ме спаси.

Човеколюбче, Който искаш всички да се спасят! Ти ме призови и като благ ме приеми, каещия се.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Пречиста Богородице Дево, едина Всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Втори ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Вижте, вижте, че Аз съм Бог; чуй, душо моя, зовящия те Господ, остави греха предишен и се бой от Господа като праведен Съдия и Бог.

Кому се уподоби ти, многогрешна душо? На първия убиец Каин и на грешния Ламех, защото с твоите злодеяния ти порази жестоко тялото си и уби ума си с безразсъдните стремежи. (Бит. 4 гл.)

Спомняйки си за всички живели преди Закона, ти душо, не се уподоби на Сит, не подражава на Енос, нито на Енох чрез възнасяне към Бога, нито на Ной, но чужда се показа на праведния живот.

Единствена ти, душо моя, си попаднала под гневните струи на своя Бог и си потънала, подобно на земята при потопа, с цялата си плът, и делата и живота и си останала извън ковчега на спасението.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

С цялото си усърдие и любов ти прибягна към Христа, оставяйки предишния греховен път и заживя в непроходимите пустини, в чистота изпълнявайки Неговите заповеди.

Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от огненото осъждане.

И ныне: Пречиста Владичице, Богородителнице, надежда на прибягващите към тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез твоите молитви склони милостивия Творец и твой Син да се смили над мене.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Благословенията на Сим ти не наследи, душо моя, нито подобно на Йафет получи обширно владение в земята на опрощението.

Излез от Харан, от земята на греха, душо моя, и иди в земята, източваща вечно живото нетление, която наследи Авраам.

Слушала си, душо, за Авраам, който в древност оставил отческата си земя и станал странник; на неговата решителност подражавай.

Под Мамврийския дъб Авраам на Ангелите даде угощение и в старините си наследи печалбата на обещанието.

Бедна моя душо, знаейки как Исаак тайнствено бе принесен Богу като нова жертва и всесъжение, на неговата решителност подражавай.

Слушала си, душо моя, как Исмаил бе изгонен като син на рабинята; бдителна бъди и гледай и ти така да не пострадаш поради сладострастието си. (Бит. 21:10)

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Притискан съм от бурите и вълните на съгрешенията, но ти, майко, сега ме спаси и ме приведи към пристанището на божественото покаяние.

Принасяйки сега усърдна молитва към добросърдечната Богородица, преподобна майко, с твоите молитви отвори и за мен вход към божественото.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Тялото оскверних, духа опетних, цял с рани се покрих, но Ти, Христе, като лекар и едното и другото изцери с покаяние, умий, очисти и направи ме, Спасителю, по-бял от сняг.

На Кръста Ти, Слове, принесе в жертва за всички Своето тяло и кръв; тялото – за да ме обновиш, кръвта – за да ме умиеш, духът предал си, за да ме приведеш, Христе, към Твоя Отец.

Посред земята Ти устроил си спасение, Всещедри, за да се спасим; доброволно ти разпна се на Кръста и отвори се заключения Едем; небесното и подземното, цялото творение и всички народи спасени се покланят на Тебе. (Пс. 73:12).

Кръвта и водата, изтекли от Твойте ребра, да ми бъдат купел и питие на опрощението и чрез тях да бъда очистен, помазан и напоен като с елей и питие, Слове, чрез Твоите животворящи слова. (Иоан. 19:34).

Църквата придоби Твоите живоносни ребра като потир, Спасителю, от който бликна двойния поток – на опрощението и разума, като образ на двата завета, Стария и Новия.

Лиших се от чертога, от брака и от празничния пир; угасна светилникът ми, останал без елей, заключи се чертога, докато спях, и приключи вечерята; а аз с вързани ръце и нозе съм изхвърлен вън.

Слава: Като неразделно по същество и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3).

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се естествения порядък, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Като фараона станах и аз с тежък нрав, Владико; а по душа и тяло заприличах на Ианий и Иамврий и моят ум се помрачи; но помогни ми. (Изх. 7:11, 2 Тим 3:8).

Окалях моя ум окаян, но умий ме, Господи, в банята на моите сълзи и моята плътска одежда направи по-бяла от сняг.

Ако изпитам делата си, Спасе, ще видя, че греховете ми са повече от на всеки друг; защото греших съзнателно, а не по незнание.

Пощади, пощади, Господи, Твоето създание, съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен си чист и никой освен Тебе не е лишен от нечистота.

Бидейки Бог, Ти Спасителю, заради мен прие моя образ и извърши чудеса, изцерявайки прокажените и изправяйки разслабения, а с допиране до Твоята дреха кръвоточивата също получи изцеление.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Като мина през Йорданските струи ти намери безболезнен покой, оставяйки плътските сласти, преподобна майко; от тях избави и нас чрез твоите молитви.

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли. (Изх. 17:8, Иис. Нав. 8:21).

Премини през скоротечното естество на времето, както някога кивота през Йордан и стани, душо, наследница на обетованата земя; така повелява Бог. (Иис. Нав. 3:17).

Спасителю, както спаси зовящия към Тебе Петър, побързай да спасиш и мене от звяра, простирайки Твоята ръка и ме изведи от дълбочината на греха. (Мат. 14:31).

Владико, Владико Христе! Зная Те, че Си тихо пристанище; побързай да ме избавиш от безкрайните дълбочини на греха и отчаянието.

Слава: Троица съм проста, и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Доброволно ти усвои Манасиевите престъпления, поставяйки страстите си вместо идоли и умножавайки мерзостта, но усърдно подражавай на неговото покаяние и умиление. (4 Цар. 21:2).

На Ахавовите мерзости, душо моя, подражаваш; уви, ти стана жилище на плътски скверноти и съсъд на срамни страсти; но въздъхни от дълбината на сърцето си и изповядай пред Бога свойте грехове. (3 Цар. 16:30).

Заключи се небето и Бог напрати глад за тебе, душо, както някога за Ахав, който не послуша словата на Илия Тесвитянина; но ти подражавай на Сарептската вдовица, която нагости пророка.

Когато Илия изтребваше гнусните пророци на Иезавел за изобличение Ахавово, два пъти изгори по петдесет от нейните слуги; но ти, душо, не подражавай им, но се укрепвай. (4 Цар. 1:10-15).

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Правосъдни Спасителю, помилвай и ме избави от огъня и от страхотиите, които справедливо ще ми бъдат отсъдени; облекчи ме преди свършека чрез добродетел и покаяние.

Като разбойника Ти викам: помени ме; като Петър горко плача: прости ми, Спасе; викам ти като митаря, плача като блудницата; приеми риданието ми, както някога прие плача на хананейката.

Изцели гниенето на моята смирена душа, едничък Лекарю; наложи ме с пластир, елей и вино – дела на покаяние и сълзи на умиление.

Подражавам и аз на хананейката и викам: помилуй ме, Сине Давидов; докосвам се до края на дрехата Ти и като Мария и Марта плача над Лазар. (Йоан 11:33).

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животврорящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.
Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изцерявайки недъзите, Христос – Бог Слово благовести на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари и беседваше с грешници, а отлетялата душа на Иаировата дъщеря възвърна с докосване на Своята ръка.

Митарят се спаси и блудницата стана целомъдрена, а самохвалният фарисей бе осъден, защото първият зовеше: "Бъди милостив към мене!", втората: "Смили Се над мене!", а последният се хвалеше, думайки: "Боже, благодаря Ти!" и нататък със своите безумни слова.

Закхей бе митар, но се спаси; фарисеят Симон се съблазни, а блудницата получи пълно опрощение от Този, който има власт да прощава греховете; побързай, душо, и ти да станеш като нея.

Окаяна душо, ти не се уподоби на блудницата, която взе алабастрен съд с миро, със сълзи помаза и изтри с коси нозете на Господа, отменящ присъдата за нейните предишни съгрешения.

Градовете, на които Христос възвести Евангелието, душо моя, знаеш как бяха прокълнати; стресни се от това, за да не се окажеш като тях, защото Владиката, като ги оприличи на Содом, ги осъди в ада.

Нека отчаянието не те направи негодна, о душо моя, но чуй за вярата на хананейката, заради която дъщеря й се изцели чрез Божието слово. "Сине Давидов, спаси и мене!" - от дълбините на сърцето извикай, както тя зовеше към Христа.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.
Велик покаен канон на св. Андрей Критски / Четвъртък на първата седмица на Великия пост - част 4

Четвъртък на първата седмица на Великия пост - част 4
15.02.10 19:41

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:


Помилуй мe, Боже, помилуй мe.


ЧАСТ ІV

Песен 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Агънче Божий, Който взимаш греха на света, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Падам пред Теб, Иисусе, съгреших Ти, очисти ме, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Не влизай в съд с мене, разкривайки делата ми, изследвайки словата ми и изобличавайки моите намерения и желания; но по Твоите щедрости, презри моите злодеяния и ме спаси, Всесилний.

Във време на покаяние идвам при Тебе, Създателю мой, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Душевното богатство, пропилявайки в греха, аз нямам плодовете на благочестието и мъчен от духовен глад зова: Господи, Подателю на милостта, спаси ме!

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Покорявайки се на божествените Христови заповеди, ти пристъпи към Него, като изостави необузданите стремления към чувствените насладите и с всяко благоговение постигна като една всички добродетели.

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

“Мъж убих, причинявайки си язва, и момче погубих, наранявайки се сам”, викаше в ридание Ламех; а ти, душо моя, не трепериш, макар да омърси плътта и да оскверни ума си. (Бит. 4:23).

Ти замисли, о душо, да издигнеш кула и да построиш крепост с твоите похоти; но Творецът обузда замислите ти и срина на земята твоите кроежи.

О, как се уподобих на древния убиец Ламех, убивайки душата, както той уби мъжа, и погубвайки ума си – както той момчето; и както Каин уби своя брат, тъй и аз убих тялото си с любосластните стремежи.

Някога Господ изсипа огън, за да изпепели неистовото беззаконие на содомяни; а ти, душо, сама запали геенски огън, в който ще гориш.

Уязвих се, израних се, ето вражите стрели пронизаха душата и тялото ми; ето гнойните струпеи, които викат и разкриват ударите на моите необуздани страсти.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Потъваща в бездната на злините, ти простря ръцете си към Милостивия Бог, Марийо, и Той, търсейки всячески твоето обръщане, както на Петър, човеколюбно ти протегна Своята ръка.

Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от oгненото осъждане.

И ныне: Пречиста Владичице, Богородителнице, надежда на прибягващите към тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез твоите молитви склони милостивия Творец и твой Син да се смили над мене.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Ти се уподоби на древната египтянка Агар, о душо; поробвайки се на своите пожелания ти роди новия Исмаил – надменността. (Бит. 16:16)

За стълбата, явила се пред Йаков, издигаща се от земята до небето, ти знаеш, душо; защо не избра непрестанния възход чрез благочестието?

Подражавай на Мелхиседек - този Свещеник на Бога Всевишни и единствен Цар, подобен на Христа по живот в света и сред човеците. (Бит. 14:18)

Обърни се и заплачи, окаяна душо, преди да настъпи края на тържеството на живота, преди Господ да затвори вратата на чертога.

Не ставай солен стълб, като се обръщаш назад, о душо, но нека примерът на Содом те ужасява, а ти спасявай се в Сигор. (Бит. 19:26)

Не отхвърляй, Владико, моленията на тия, които Те възпяват; но смили се, Човеколюбче, и дай на просещите с вяра опрощение.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Раждащия Се извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Малко е времето на живота ми и е пълно със страдания и злини, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден. (Бит. 47:9).

Човек праведен, облечен в царско достойнство, венец и багреница, известен с богатство и много стада изведнъж загуби богатството, славата и царството и стана сиромах.

Ако този, който бе праведен и непорочен повече от всички, не избегна нападенията и мрежите на прелъстителя, какво ще правиш ти, окаяна грехолюбива душо, когато нещо неочаквано те връхлети?

Високомерен сега съм и жестокосърдечен, всичко е суета и е напразно; не ме осъждай заедно с фарисея, Едине Щедри, но дай ми смирението на митаря и към него ме причисли, праведни Съдия.

Съгреших, Милосърдни, осквернявайки съсъда на моята плът, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Станах за себе си идол, като нараних душата си със страстите, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Не послушах Твоя глас, престъпих Твоето Писание, Законодателю, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Макар потънала в бездната на страшните пороци, ти не остана в нея, но чрез по-добри помисли и деятелност въздигна се към съвършена добродетел, удивлявайки с това ангелския род.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подражавай на прегърбената жена, окаяна душо, ела и падни в краката на Христа, за да те изправи и да ходиш право по стъпките Господни (Лук. 13:11-13).

Макар да Си кладенец бездънен, Владико, източи ми вода от Твоите пречисти рани, та и аз като самарянката да пия и никога повече да не ожаднея; защото ти източваш животворни струи. (Иоан. 4:1).

Като Силоам да бъдат за мен моите сълзи, Владико Господи, за да умия аз сърдечните зеници и умствено да видя Тебе – предвечната светлина. (Иоан. 9:7).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

С несравнима любов и желание ти, всеблажена, пожела да се поклониш на Дървото на Живота и се сподоби с желаното; удостой и мене да получа небесната слава.

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Аз съм загубената драхма с царския образ, Спасителю; но запалвайки светилника – Твоя Предтеча, потърси и намери Своя образ. (Лук. 15:8).

Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли. (Изх. 17:8, Иис. Нав. 8:21).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

За да угасиш пламъка на страстите ти непрестанно си проливала потоци сълзи, Марийо, и си разпалвала душата си с огъня на божествената любов; дай и на мен, твоя раб, благодатния дар на сълзите.

Придобила си, майко, небесното безстрастие чрез твоя възвишен живот на земята; затова моли се тия, които те възпяват да се избавят от страстите чрез твоите молитви.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изминаха моите дни като сън, затова и аз като Езекия плача на своето легло да се удължат годините на моя живот; но кой Исая ще застане пред тебе, душо, ако не Бог на всичко? (4 Цар. 20:3, Ис. 38:2).

Падам пред Тебе и Ти принасям вместо сълзи моите слова: съгреших, както и блудницата не съгреши и беззаконствах както никой друг на земята; но смили Се, Владико, над Твоето творение и ме призови.

Помрачих Твоя образ и наруших заповедта Ти; помръкна в мене цялата ми красота и от страстите светилникът угасна; но смили се над мене, Спасителю, и както пее Давид, върни ми радостта. (Пс. 50:14).

Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: Ти знаеш моите тайни, Едине Спасе, но Сам ме помилуй, както пее Давид, по голямата Ти милост. (Пс. 50:3).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Викайки към пречистата Богомайка, ти първо отхвърли яростта на страстите, които някога жестоко те измъчваха и посрами изкусителния враг; дай сега и на мене, твоя раб, помощ в скръбта.

Този, Когото възлюби и избра и заради Когото изнури плътта си, Него сега моли по великата Си милост да даде мирен живот на тия, които Го почитат.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подобно на блудницата, която просеше милост, викам към Тебе, Спасителю, изливайки съд със сълзи, като миро над главата Ти, молитва принасям и прося опрощение.

Макар никой да не е съгрешил пред Тебе, както аз, но приеми ме, милостиви Спасителю, каещия се и викащия със страх и любов: съгреших пред Тебе, помилуй ме, Щедри.

Пощади, Спасителю, Твоето създание и като Пастир потърси погиналото, предпази заблудения, избави ме от духовния вълк и ме направи агне от Твоето паство.

Когато седнеш като Съдия, Спасителю милосърдни, и явиш Твоята страшна Слава, о какъв страх ще бъде тогава пред горящата пещ и всички ще треперят пред величието на Твоя съд! (Мат. 25:31).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Майката на Незалязващата Светлина те просвети и освободи от мрака на страстите; затова влязла в духовната благодат просвети, Марийо, тия, които вярно те възпяват.

Като съзря в тебе ново чудо, божественият Зосима наистина се ужаси, защото видя ангел в плът и изпълнен със страх, той възпя Христа во веки.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животврорящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Смили сърцето Си, спаси ме, Сине Давидов! Помилуй ме Ти, Който изцери с една дума обхванатите от бесове и благосърдечно ми кажи като на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!”

Единият разбойник Те хулеше, а другият Те изповяда като Бог, а и двамата заедно с Теб висяха на кръст, о Всемилостиви, но както за разбойника, който повярва в Теб и позна в Тебе Бога, и за мене отвори вратата на славното Ти Царство.

Творението страдаше, гледайки Те разпнат, камъни и планини от ужас се разпадаха, земята се потресе и адът загуби своята сила, и дневната светлина се помрачи, понеже Ти, Иисусе, по плът Се прикова на Кръста.

Не искай от мене достойни плодове на покаяние, защото оскъдня в мене силата ми, но дай ми винаги сърце съкрушено и нищета духовна, та поне тях да Ти принеса като благоприятна жертва, единствен Спасителю.

Съдия мой, Който знаеш всичко за мене! Ти пак ще дойдеш със Своите ангели, за да извършиш съд над целия свят; но тогава погледни към мене с милостивото Си око и ме пощади, Иисусе, смили се над мене, който съгреших повече от целия човешки род.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Ти смая всички с необикновеното си житие - и ангелските войнства и човешките множества, живеейки като безплътна и надхвърляйки човешката природа; затова сякаш с невеществени нозе, Марийо, ти прекоси Йордан.

Умилостиви Твореца към нас, които те възхваляме, преподобна майко, за да се избавим от скърби и беди, връхлитащи отвред върху ни, та като се избавим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Рождество Христово

автор: Галина Котова

Рождество Христово е християнски празник, свързан с раждането на Христос в човешка плът. Това е реално влизане на Бога в човешката история и победата на светлината над тъмнината. Защото в това се състой същността на празника, а именно, че тъмнината, в която живее човечеството след изгонването на Адам и Ева от рая, не може да задържи светлината. Светлината на света озарява човешкия род и за него настъпва нова ера – ера на победата на живота над смъртта. Христос като новия Адам ни дава надежда и сила да победим греха и въздигнем към Бога. Земята, над която властваше сатаната, вече се чува рождественската победна песен, която ангелите пеят: „Слава във висините Богу, и на земята мир, в човеците благоволение” /Лк. 2:14/. На нас ни се дава чуден и прекрасен дар – Христовият мир. Този мир Христос дава по-късно на апостолите и на всички нас: „Моя мир ви давам” /Йн. 14:27.
В тихата и обикновена нощ, нищо неподозиращото човечество се ражда Спасителят на света, Който ни дарява живот вечен. На човека се дава реална възможност да стане бог по благодат. Цялото небесно войнство ликува и цялата природа славят този радостен и съдбовен за човечеството празник – Христовото Рождество.
В първите три века от създаването на християнската Църква, празникът Рождество Христово не се чества самостоятелно, а съвместно с Богоявление. Това е в резултат на християнския възглед за човека, според който предимство пред физическото раждане и земния живот имат духовното раждане (т.е. кръщението) и телесната смърт, която е раждане за вечен живот. Телесното раждане не е повод за радост, защото още един грешник идва в греховния свят и трябва да води битка за очистване от греха и съблазните. Физическото раждане означава труден и трънлив, изпълнен със скърби и страдания път към Бога от света на смъртта. Рожденият ден не представлява повод за честване при християните, защото човекът може по своя воля да не възприеме светлината – Христос и да остане да живее в тъмнина и мрак. Такъв избор означава, че човекът не се освобождава от жилото на смъртта, което го побеждава. Това е най-тежкото за всички християни – смъртта на грешника и неговият личен избор в посока на отхвърлянето на Христос. Защото Христос дойде в света да ни освободи от греха и примири с Бог Отец. Това е основната причина рожденият ден да няма голямо значение за християните от първите векове и да не се чества и празнува.
За разлика от телесното раждане, което не е повод за радост в християнската общност през първите три века от създаването на Христовата Църква, на смъртта на мъчениците се гледа по съвсем различен начин. Тя е наричана рожден ден и е повод за радост. Мнозина се питат как така смъртта е повод за веселие. Това е за християните апотеоз на върховна радост, защото мъченикът влиза в царството небесно и е приет от Христа. Това е и смисълът на живота ни на този свят – да живеем така, че да наследим небесното царство. Поради това и тайнството кръщение е повод за изключителна радост, защото човекът се кръсти и облича в Христа и така вече не е сам, а Христос е с него. Това са причините първите християни да не честват Рождество Христово като самостоятелен празник, а заедно с Богоявление. Едва по-късно, когато християнството става официална религия в рамките на Римската империя, под влияние на императорския двор /честването на рождения ден на императора/, този празник започва постепенно да се празнува самостоятелно.

Църквата и епископът в посланията на св. Игнатий Богоносец

автор: Галина Котова

Въпросът за Църквата заема централно място в творенията на св. Игнатий Богоносец /† ок. 107/. Не съществува такова определение за Църквата, което да претендира за някаква догматическа тежест. Самата природа на Църквата може по-скоро да се опише и обрисува, отколкото правилно да се формулира. Най-ясно и подробно учение за Църквата и църковната йерархия намираме в посланията на св. Игнатий Богоносец, който е втори антиохийски епископ /след Еводий/ и умира мъченически по време на управлението на император Траян /98-117/. Според Евсевий Кесарийски /† ок. 340/ той е изпратен в Рим и даден на дивите зверове в цирка. По пътя към столицата св. Игнатий пише различни послания, в които ободрява и утешава малоазийските християнски общини. До нас са достигнали седем послания, които са ценен източник на сведения за ранно-християнския период, за който ни е известно твърде малко.
Основна мисъл в посланията на св. Игнатий Антиохийски е, че Църквата е основана от Господ Иисус Христос. Тя е предвидена още преди вековете в Божието домостроителство и има божествен произход. Затова може да се каже, че Църквата е израз на самия живот на Бога. Тя се разкрива в онези духовни енергии, чрез които Той влиза в творението, т.е. вечността влиза вьв времето, а невидимото във видимото. Следователно Църквата е Божественият живот, който разкрива себе си в творенията.
Същевременно Църквата е неразривно свързана с Боговъплъщението. Една от главните цели, поради които Господ Иисус Христос идва на земята, помазан е като Месия, за да основе Своята Църква, да я освети и да й даде вечен живот. Св. Игнатий пише, че Църквата Христова е "здание на Бога Отца ", "Храм Божий"[1], в който се "пази учението на Иисус Христос"[2] и плодовете на Неговите изкупителни действия "очистват и освещават християните"[3]. Вън от Църквата няма спасение е категоричен св. Игнатий в посланието си към Ефесяните: "Нека никой не се заблуждава: ако някои не е вътре в жертвеника, лишава се от Божия хляб"[4] и е "нечист"[5].
В учението за Църквата св. Игнатий Богоносец се основа на учението на св. ап. Павел., св. Игнатий учи, че "Църквата изкупена и очистена от Христос е се изпълнена е с Божията благодат, не е лишена от никакъв дар и затова всички, които се намират в Нея и прибягват към нейната благодат и дарове стават хора свети, богоносци, христови светоносци''[6]. .
Иисус Христос е Глава на Църквата, а християните са "членове на това Тяло”[7]. За св. Игнатий идеалът е духовно и телесно единение с Бога. Това единение ние постигаме само чрез Иисус Христос[8] и главно чрез Неговото въплъщение. Според св. ап. Павел християните са присадени към Христос и така от Него в тях се влива живот /Кол. 1:19/. Тази мисъл изразява св. Игнатий в посланието към Смирненци в 12 гл., 2 ст., където след като ги приветства в името на Иисус Христос пожелава както "телесно", така и "духовно" единение с Бог. Израз на това единение, на процеса на присъединяване или присаждане на отделни мъже и жени към Тялото Христово, което е Църквата, получава завършеност в тайнството Евхаристия. Следователно Евхаристията като проявление на Тялото Христово е и проявление и основа на Църквата на земята. Именно посредством участието си в Евхарислията ние ставаме чеда Божии и сънаследници, ставаме боголодобни и обожени, ставаме членове на Църквата. Защото както казва св. ап. Павел "едни хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме с един хляб" /1Кор. 10:17/.
В апостолските времена няма изрично дефинирани служения, освен това на самото апостолство. Св. ап. Павел понякога споменава за определени служители и други длъжностни лица сред богомолците, но те нямат общопризнат статус. Тези длъжности несъмнено предшестват по-късно установените оформянето на по-определен тип организация, която да съхранява и предава първоначалното учение и Предание на Църквата непокътнати. Това изисква по-стриктна форма на организация и контрол от страна на Църквата. Според св. Игнатий църковната йерархия има особена важност и значение. Сам Господ избира и определя кой ще Му служи: "Иисус Христос, несъмненият наш живот, е волята на Отец, както и епископите - определени из пределите на вселената - са по волята на Иисус Христос"[9]. В посланието си до Ефесяни св. Игнатий пише "когото праща Господарят на вселената в Своята Си собственост, така трябва да го приемаме, както Онзи, Който го изпраща, И така ясно е, че трябва да гледаме на епископа като Самия Господ"[10]. Същата мисъл св. Игнатий изразява и когато говори за филаделфийския епископ, който приема своето служение за благото на другите: "Разбрах, че този епископ не от себе си, нито чрез хора, нито за суетна слава, е придобил служението, което засяга общото благо, а в любовта на Бога Отца и Господа Иисус Христос"[11]. Необходимо е да се отбележи, че всички йерархически и апостолски функции са по дефиниция специални функции на живото Тяло Христово. Те са абсолютно необходими за изразяване или проявяване на този живот, който оживотворява всичко в света на времето и пространството. В този смисъл те са проявление на Христовото присъствие. Христос е единственият истински Глава и Служител на Църквата, както на невидимата, така и на видимата й част. Той упражнява тези функиции директно и непосредствено чрез нея и в нея. На църковните йерархични служители се съобщава особена Божия благодат, която им дава възможност да управляват и ръководят Църквата Христова, да извършват тайствата и да бъдат посредници при изпращане на Божията благодат и даровете на Св. Дух върху вярващите. Затова и св. Игнатий пише на Поликарп: "призовавам те да продължиш по пътя си в благодат, в която си се облякъл да призоваваш всички, за да се спасят"[12].
Като приемници на светите апостоли, епископите са върховните учители, тайноизвършители и ръководители на вярващите в Църквата. Епископът на отделната Църква е всичко. Затова до ефесяни св. Игнатий пише, че на епископът трябва да се гледа като на Самия Господ[13]. В ръцете на епископа е съсредоточено цялото управление на отделната Църква. Той е длъжен да управлява поверената му Църква, така както и Иисус Христос управлява основаната от Него Църква. До Магнезийците Св. Игнатий пише: "Старайте се да вършите всичко съгласие с Бога, като епископът седи отпред - на мястото на Бога, презвитерите заемат в събранието мястото на апостолите, а на дяконите - най-скъпите на мене - е поверено служението на Иисус Христос”[14]. Всичко, което се отнася до Църквата, трябва "да се върши с епископа"[15]. Всеки един, който върши нещо без епископа, не е "божии"[16], той е с "нечиста съвест"[17], "служи на дявола”[18]. Показателно е, че във всички послания на св. Игнатий, главната мисъл е подчиняването на епископа, единението с него и зачитането на неговия авторитет. Само така може да се запази целостта и единството на Църквата при опасността, която я застрашава от страна на лъжеученията на евионити и докети. Св. Игнатий вижда колко е голяма опасността за църквата от страна на неговите врагове. Затова той моли, увещава и настоява вярващите в отделните помесни църкви да запазят единството, единомислието, сьгласнето и единението с църковната йерархия, начело с епископа. Колкото по-голяма е външната опасност, толкова по-големи трябва да бъдат вътрешната сплотеност, единомислието и съгласието на църковната община. До Филаделфийци св. Игнатий зове в посланието си: "Отбягвайте измамите и засадите на княза на този век, недейте притискани от неговото мнение, да губите силите си и любовта, а се съберете всички заедно в неразделено сърце"[19]. Само единствст между самите християни дава и съюза с Бога.
Св. Игнатий счита, че епископът не е някакъв самовлааен разпоредител във всички църковни дела на поверената му църква. Напротив, епископът трябва да се ползва от участието и съвета на презвитерите, дяконите и народа. Това ясно се вижда от посланието на св. Игнатий при случая, когато Смирненската църква трябва да изпрати пратеник в Сирия. Този пратеник трябва да поздрави Сирийската църква по случай прекратяване гонението против християните. Св. Игнатий пише на Поликарп: "Длъжен си, богоблажений Поликарпе, да събереш най-богоугоден съвет и да ръкоположиш някого, когото имате за много обичан
и решителен, който ще може да се нарече Божии вестител. Него трябва да удостоите да прослави в Божията слава непоколебивата Ваша любов, като се отправи за Сирия"[20].
Помощници и съветници на епископа са презвитерите. Тях св. Игнатий сравнява със събора на апостолите. За управлението и ръководството на живота на отделната Църква според св. Игнатий, епископът може да свиква събрания от презвитерите. На тези събрания епископът председателства на мястото на Бога Иисус Христос. Презвитерите заемат второ място след епископа. Те са негови помощници, както се вижда от посланнего да Филаделфийците в надписа: "Презвитерите не трябва нищо да вършат без епископа, трябва да му се подчиняват във всичко и да са съгласни с неговата воля", "Вие трябва да се съгласявате с волята на епископа, което действително и правите”[21].
Дяконите заемат трето място в църковната йерархия. Те не взимат участие в управлението на Църквата и нямат право да извършват тайнства. Те са единствено и само служители на Христа. На дяконите е поверено "служението на Иисус Христос"[22] и са прислужници при извършване на тайнствата. Те са подчинени, както на епископа, така и на презвитерите. В посланието си до Тралийци св. Игнатий пише: "По същият начин нека се почитат дяконите, като Иисус Христови, както и епископът е образ на Отца, а презвитерите, пък като Божие събрание, като връзка с апостолите. Без тях няма Църква”[23]. Това доказва, че за св. Игнатий, църковните и йерархически лица са поставени от Бога за управление и ръководство на Църквата по особен начин чрез тайнството свещенство. За него църковната йерархия е не само чисто юридически институт, а е главно догматически.
Епископите предимно са призвани да служат на олтаря и да извършват Божествените жертви - Евхаристията. В този смисъл те са тайноизвършителите в Църквата. Самата Евхаристия се разглежда, като Тайната Вечеря й затова някой трябва да заеме мястото на Христос. Св. Игнатий винаги нарича Глава на евхаристийното събрание епископа. При него за първи път виждаме евхаристийно богословие. При св. Игнатий Евхаристията е централна тема. Църквата се осъществява, когато нейните членове се събират заедно за извършване на общото действие. Християнството никога не е било езотерично учение и не поражда тайни общества. Да си и да бъдеш християнин означава на първо място физически да се събираш заедно с другите и по този начин да осъществяваш самата същност на Църквата като събрание. Затова и св. Игнатий пише: "Затова, който не ходи в общото сьбрание, той вече се е възгордял и сам се е осъдил"[24]. Контекстът на това изказване показва сакраменталния характер на общите събрания - Църквата. Евхаристията е проявление на Иисус Христос. Затова и служението на епископа също е неразривно свързано с Евхаристията и няма валидност извън нейната рамка. Без Евхаристия не може да има проявяване на Тялото Христово. Без епископа, като лице, на което са поверени тези светотайнствени правомощия, не може да се отслужи евхаристийното тайнство. Затова св. Игнатий казва, че където е Христос, там е и съборната Църква. В своето послание до Смирняни той казва: "Нито един да не върши без епископа нищо от нещата, които се отнасят до Църквата. Нека Ви води онази сигурна Евхаристия, която се отслужва от епископа или от онзи, на когото той я е поверил. Където и да се яви епископа, там да върви и множеството..."[25]. Епископът, по този начин носи отговорност за всичко, което става в неговата община и особено за извършването на Евхаристията. Едва по-късно, в резултат на първоначалното разбиране за природата на епископата, епископът се превръща в администратор, управляващ няколко евхаристийни общини. В днешно време функциите на епископа в днешната община фактически се осъществяват от свещениците.
За св. Игнатий е от изключителна важност потребяването на една Евхаристия, защото в нея се осъществяват цялото единство на Църквата: „Затова старайте се да потребявате една Евхаристия, защото една е плътта на Господ наш Иисус Христос и една е чашата за единение с кръвта Му, един е жертвеника, както един е епископа. Заедно с презвитерството и дяконите - моите съроби, за да вършите според Бога каквото и да вършите”[26]. Една плът, една чаша, един жертвеник, един епископ - всичко това е абсолютно и задължително необходимо условие за евхаристийното събрание. Защото това събрание съществува за всички и е събрание на всички, в него не може да има никакво разделение, то не може да бъде превърнато в частна инициатива, извършвана поради прищявка на отделни хора.
Сьборносгта и апостоличността на поместната църква се основава на факта, че тя въплъщава и проявява по динамичен начин пълнотата на истината, която е в Христа. Епископът не е външен знак на тази съборност, апостоличност и единност. Той е тяхно живо изражение, защото изпълнява функциите, които водят началото си от Христос. Затова и св. Игнатий в посланието си до Смирненци пише: "Където и да се яви епископа, там да върви множеството, също както където е Иисус Христос, там е вселенската църква"[27]. В този текст за първи път в историята на християнството срещаме израза "вселенска ( католическа) църква". В ранно-християнската книжнина този израз няма смисъл на георгафска универсалност. Той се отнася до "пълнотата" на Църквата. Католическата същност на Църквата да се реализира дори в община, която се състои само от двама души. Всичко зависи от това с каква цел са се събрали те. Единственото необходимо условие, за да бъде събранието Църква е присъствието на Христос, а за това е необходим епископ. Поради естеството на своето служение, всеки епископ е равен по същество на всеки друг епископ. Следоветелно един епископ е съборен (католически) и апостоличен в пълнота чрез проявяването на един и същи тайнства и вяра, така, както и всяка поместна църква е в пълнота съборна (католическа) и апостолска по същата причина. Именно поради това всеки епископ въплъщава в еднаква степен с всеки друг епископ принципа на единност на Църквата и е негово отражение на земята.
Следователно, индентичността на единството, апостоличността и съборността на всяка поместна църква и на нейният епископ изгражда критерият, който установява отношенията между различните поместни църкви и техните епископи. Тя изгражда критерия за тяхната единност помежду им в една съборна и апостолска Църква. Така се стига до институцията на църковните събори, събранията на епископи, призовани да призоват дали всички споделят едни и същи тайнства и вяра, да определят какви са те и как най-вярно да бъдат формулирани.
В заключение можем да кажем, че св.Игнатий споделя учението за висотата на епископското служение и ролята му в Църквата. Според св. Игнатий епископът главно е пазител на Христовото учение и здрава опора на истинската вяра. Същевременно подчертава, че без йерархия няма Църква и, че където е епископа, там трябва да бъде и паството. За да избегнат заблудите вярващите трябва да бъдат в единение с Христа, апостолите и епископите. Който е в единение с епископа, той е в единение и с Христос. Вън от Цьрквата спасение няма и не може да има. На епископа трябва да се указва пълно уважение. Затова и в църковните дела нищо не трябва да се върши и предприема без епископа.

1 Изборник. Св. Игнатий Богоносец. Посл. Еф. 9,1, София. 2001, с.18.
2 Пак. там. Посл. Магн. 7, с. 25.
3 Пак. Там. Посл. Еф. 9, 1-2, с. 17-18.
4 Посл.еф. 5,2, с. 16.
5 Посл. Трал. 1,2, с. 31.
6 Ефес. Надпис, с. 21; Смирн. Надпис, с. 44; Рим. Надпис, с. 34; Посл. Еф. 9,1, с. 17-18.
7 Посл. смир. 4,2, с. 15.
8 Посл. Полик. 8,3, с.15.
9 Посл. Еф. 3, 2, с. 15.
10 Пак. Там. 6,1. с. 16.
11 Посл. Филад. 1,1, с. 39.
12 Посл. Полик. 1,2, с. 50.
13 Посл. Еф. 6,1, с. 16.
14 Посл. Магн. 6,1, с. 25.
15 Посл. Смир. 8,1, с. 47.
16 Посл. Филад. 3,1, с. 40.
17 Посл. Трал. 3,2, с. 30.
18 Посл. Смир. 9,1, с. 47.
19 Посл. Филад. 6,2, с. 41.
20 Посл. Полик., 7,2 с. 53.
21 Посл. Еф., 4,1, с. 15.
22 Посл. Магн., 6,1, с. 25.
23 Посл. Трал., 3,1, с. 30.
24 Посл. Еф., 5,3, с. 16.
25 Посл. Смирн., 8, 1-2, с. 47.
26 Посл. Полик., 7,2, с. 53.
27 Посл. Смирн., 8, 2, с. 47.