автор: Галина Котова
Пресвета Богородица е най-почитаната жена в историята на човечеството, както от вярващи, така и от езичници. Тя е Царица на небето и земята и със своите молитви е най-силна застъпница и ходатайка пред своя Син и наш Господ Иисус Христос. Към нея се отправят горещи молитви за спасение и помощ, като към закрилница на целия човешки род. В целия християнски свят на нея се посввещават много литургически, панагерически и иконографски творби. Тя се слави като “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”.
Богородичният акатист е шедьовър на ранната византийска химнография. Той е единствения кондак запазен в неговата цялост в нашите църковнобогослужебни книги. Този акатист се изпълнява вече петнадесет века.
Богородичният акатист е кондак с три преамбюла, 24 икоси и молитва в крайния икос. Два от трите преамбюла са вписани в славянското последование на този химн в съвременния триод. От тях “Повеленное тайное” е най-древния и първичен преамбюл, който резюмира съдържанието на икосите, а “Возбранное воеводе” е написан вероятно, за да свърже стария кондак с историческите събития от 626 г. – чудесното избавление на Цариград от варварите. Двадесет и четирите икоси са изградени в азбучен акростих – от алфа до омега.
Богородичният акатист е създаден по повод празник Благовещение. Написването на акатиста се приписва на различни автори. Разпространено е мнението, че принадлежи на перото на св. Роман Сладкопевец. Влиза в състава на Постния триод и е преведен на старобългарски език в края на 9-ти век.
Богородичният акатист е песнопение, което се изпълнява по време на Великия пост. През първите четири седмици се изпълнява по една статия, а в петък вечер на петата седмица – целия. Акатист от гръцки означава неседящ.
В сравнение с обикновените кондаци Богородичният акатист прави две значителни отклонения. Икосите, които в редуването си заемат нечетно място /3, 5 и т.н. / са по-големи от ония, които заемат четно /2, 4 и т.н./. Това е така, защото след петия стих в тях се прибавят шест двойни стиха, които чрез обръщението “радуйся” развиват прекрасни определения за св. Богородица. Трябва да се отбележи и това, че симетричното оформяне е необичайно за кондака. Именно затова Богородичният акатист е уникален и с това, че е единствения кондак, чиито строфи нямат еднакво число стихове. В него нечетните икоси следват ритмиката на първия икос “Ангел предстател”, а четните ритмиката на втория икос “Виждайки светата”, който в нашите богослужебни книги се нарича “кондак”. В акатиста кратки са кондаците, а дългите са икосите. Рефрените на кондаците са “Алелуя”, а за икосите “Радуйся, Невесто, неневестная”.
В самото изложение на кондака се вижда, че едни от икосите имат христологичен характер /1, 7-16, 20, 22 /, а други мариологичен / 2-6,17, 19, 21, 23-24 /.
Трябва да се отбележи, че в живота на древната Църква символите имат изключително важно значение. Установява се една християнска символика, въз основа, на която се тълкуват и преосмислят някои старозаветни образи като се изхожда от идеята за Божия промисъл. В този смисъл в Богородичния акатист се използват символи – пророчества за пресвета Богородица.
Пресввета Богородица е представена като Царев престол, защото престолът е знак за власт и авторитет. В случая тя се явява престол, трон на Богочовека.
В християнството Бог е Творец на всичко видимо и невидимо, което включва небесните светила. Самите лъчи са символ на божественост и великолепие. Поради това и авторът нарича св. Богородица “звезда, която явява Слънцето”, “Майка на незалязващата Звезда”, зора, лъч, светило. Тези символи оказват връзката й с Бога и чистотата на нейния живот. Същевременно авторът изтъква, че тя е мълния и гръм. В Старият Завет мълнията и гърмът са свръхестествени явления и се възприемат като “небесен огън”. В случая те символизират подобието на Бога, това че Божията майка се е богоуподобила, за което свидетелства нейния свят живот.
С голямо майстоство авторът изобразява св. Богородица и като “стълба небесна:, “огнен стълб”, “стълб на девството”. Преообраз на тази символика е стълбата в съня на Иаков /Бт.28:12/. Подчертава се посредничеството й между земята и небето.
Използвайки като предобраз пророчеството на проп. Иезекиил, авторът използва за Божията майка символите двери, двор. С това се подчертава и догматът за непорочното зачатие. В своята утроба тя е приела Обновителя на света и го отключва за света. Затова и обръщенията към нея са: ключ, основа, висота, глъбина, нива неразорана, жилище, начало, основа.
Други символи на св. Богородица в Богородичния акатист са: клонче на неувяхващата Младочка, цвете, венец, светло плодовито дърво, добросенчесто дърво, драгоценен венец. Тези символи имат за първооснова дървото в рая от книга Битие.
Пречистата Владицица е наречена и обетована земя. Както от девствената земя, без да бъде засявана поникват цветя с райска красота, така и Дева Мария безсеменно ражда Спасителя.
Св. Богородица е наречена и планина, т.к. от нея извират ручеи с благодатта на Св. Дух. Тя е висока планина, заради високото й достойнство да стане Божия майка.
Тя е и “Невеста неневестная”, защото не е влязла в брачни връзки. Тя е “невеста” по отношение на Св. Дух, а “неневестная” се сочи на хората, че е останала небрачна. Тя е и девица, защото единствена между майките остава девствена, бидейки едновременно и майка и дева. Тя остава и запечатана книга, подобно на пропочеството на прор. Исаия. Нейното зачатие не може да се разбере чрез естествените човешки природни закони.
Раждайки Богочовека св. Богородица ни дава “небесния хляб”. Затова и символите, които се използват за родилата Бога в плът са: храна, заменила маната, чаша, живот, кърмачка, одежда, покров. Тя е и вместилище на Бога – съкровищница, ковчеже, скиния, трапеза, жилище. Тук Ноевият ковчег е предобраз. Чрез св. Богородица получават вечно спасение всички, които слушат гласа на Божията благодат. Тя се явява и антитеза на Ева, която е олицетворение на греха, а св. Богородица е олицетворение на смирението, опрощението и издигането на човека.
Разбира се много и неизчерпаеми са обръщенията към Пресвета Богородица, но човешкият език е ограничен и не може в пълнота да изрази нейното величие. Човешкият език е беден и може само ограничено да опише блясъка и духовната красота на Всецарицата. Но нека не забравяме, че Богородичният акатист е едно човешко възпяване на св. Богородица, което отразява благодарността на целия човешки род за нейната помощ и застъпничество.
