автор: Галина Котова
Векове наред в историята на човечеството жената е била обект на противоречия. Нейният образ е пленявал поетите и същевременно е бил хулен и заклеймяван. Какво е мястото на жената в света, защо е сътворена и каква е ролята й в Божието домостройтелство за човечеството са въпроси, на които всеки един от нас трябва да си отговори. Тази, която носи живот у себе си и, която е пазителка на домашното огнище заема своето достойно място в семейството и обществото с идването на Христос. Християнството като учение на живия Бог издига жената от унизителното положение на робиня и вещ в истинска личност, равноценна на мъжа.
В древния свят жената е смятана за вещ, а не за личност. За да можем да докажем неверността и нелепостта на това твърдение, трябва да разгледаме отношението към нея в древността. Основно ще насочим вниманието си към положението й в древна Елада, Рим и положението й, описано в Стария Завет, като им противопоставим християнското издигане и уважение на жената на мястото, което й подобава.
Още Платон поставя семейството като основна единица в своята “идеална държава”. А във философията на Аристотел държавата е нещо, което съществува по природа, като семейството е естествена общност за всекидневни нужди. Според неговото мнение по природа семейството съществува единствено и само “заради раждането на деца”. В своето съчинение “Политика” Аристотел цитира древногръцкия философ Хезиод, според който на всеки са нужни дом и жена. Жената в случая се разглежда като собственост на мъжа. Трябва да отбележим и това, че тя не е в положението на роб, а има своето място в йерархията на семейството. В древна Елада жената е пазителка на семейното огнище и има някои права във всекидневния живот. Разбира се, навън тя може да излиза само, ако е придружена от робиня, а ако няма такава, от майката на съпруга. Жената е господарка на дома, но е с по-нисш статус от мъжа, тъй като не е член на градската общност. В този аспект тя няма право да гласува, да се съди и не може да участва в имуществени сделки. В мисленето на гърците жената се смята за “нужното зло” за продължението на рода. Тя е обект на съглашение между нейния баща и младоженеца, сродяването и брака й са само финансова сделка, в която любовта в никакъв случай не е определяща.1 В същност става дума за прехвърлянето на правото на
контрол на нейната личност от бащата на съпруга, като бащата в тази сделка дава дар за залог. Най-важното тук е продължаването на рода и наследяването по низходяща линия.
И в древен Рим жената е считана, че стои на по-ниско стъпало от мъжа. Тук изборът на жена е въпрос на бизнес, отколкото на любов. Изобщо изборът на съпруга е въпрос на личностното развитие на мъжа в обществото и трупането на семейни блага, които трябва да подсигурят потомството. Бракът се изразява в преминаване на булката от родния дом в дома на младоженеца. За разлика от гърците, в Римската империя жените имат определени права. Те могат да се съдят, да сключват сделки и да притежават имущество. Жената е свободна и може да говори с мъжете понякога наравно. Много важно е правото им да се съдят и да свидетелстват. Богатите жени започват да се образоват – учат по два езика и знаят литератутни произведения. Но въпреки това жената се отличава с нисък обществен статус и задълженията й се ограничават главно в семейството и дома, за нея се мисли като за едно голямо дете. Нейната нравствена отговорност е сведена до минимум. В богатите семейства често явление е изневярата на жената и бракосъчетанието й с друг по-млад мъж, докато съпругът й отсъства. Верността в брака е рядко срещано явление в Римската епоха по времето на Цицерон, Овидий и Цезар, които са се женили по три пъти.
По иудейския закон жената не е човек, а вещ. Тя фактически е била собственост на бащата или на мъжа си. На жените е забранено да изучават закона, те не участват в службата в синагогата. Мъжете могат да задават въпрос в синагогата, а на жените им се забранява. В синагогата жените не могат да четат Свещеното Писание и им е строго забранено да преподават в училищата. Но израилските жени са можели от свое име да принасят жертва, да взимат участие в свещени трапези /Второзак. 12:11-12/, както и да се молят в светилищата /1Цар. 1:9-12/. Но изобщо за богоизбрания народ жените, децата и робите са поставени в една категория и обществена група.
В древен Израил момичето встъпва в брак обикновено по волята на баща си, а ако той е мъртъв - на своите братя или на
майка си /Бт. 21:21/. И понеже бракът се възприема като свещен съюз, сключен пред Бога, то случайте на разтрогването му са редки.
Разбира се в Стария Завет има имена на жени, отличили се с мъдрост и благоразумие, и които са заемали обществени длъжности /Изх. 15:20 и сл.; Съд. 4:4 и сл./.
Тази теза за статуса на жената като вещ, а не като личност в различните общества преди идването на Христа се поддържа и от А. А. Осипов /атеист/. Според него, тъй като жената е сътворена от реброто на Адам, то тя е второстепенна, второразрядна. И понеже при изгонването им от рая, Бог проклина Ева с болка да ражда деца, то същият счита, че в случая на жената са отнети всички права и човешкото достойнство. Разбира се, този възглед се корени в неправилното разбиране на библейската антропология.
“И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божии образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” /Бт. 1:27/. В този стих се подчертава сътворението на човека по Божии образ, но не се говори за подобието. Вече има конкретен човек. Всъщност Адам е събирателна дума, която отразява пълнотата на човешката природа. Характерни за този стих са местоименията “го” и “ги”. Местоимението “го” се отнася за човека, а “ги” – за мъжа и жената. Пълнотата на човешката природа се съдържа в човешкото многообразие. Нито мъжът, нито жената могат да творят живот, а това се осъществява само в пълнотата “ги”. Единството им отразява божествената идея за богообразен живот. Самият образ помага да видим човека в Бога, “Божият лик, изразен чрез човешки черти” според св. Григорий Нисийски, както и божественото в човека.
И тъй като човекът е създаден по Божии образ, то и само в междуличностното общество триединното подобие може да се осъществи истински. Човешката личност /независимо от пола/ е Божии образ в общението и самораздаването – това е вътрешно включено в човешката битийност.
“И създаде Господ Бог от реброто взето от човека, жена, и я заведе при човека” /Бт. 2:22/. Бог създава жената от реброто на мъжа. Използва се глаголът “създаде”, а не сътвори, тъй като Бог не произвежда друго творение. Жената е напълно подобна на мъжа /Бт. 2:18/. Тя е нужна на мъжа като негово алтер-его. И това е пълно метафизично единение в едно същество. Жената се нарича иша, защото е взета от мъжа – иш. Разликата е само полова, не онтологична. Самото привеждане на Ева при Адам в рая говори за обвързаност между тях. “Мъжът и жената ще бъдат една плът” /Бт. 2:24/. Самото прилепване изразява духовно обединение. Затова и св. Василий Велики казва, че добрата жена носи Божия образ толкова, колкото и добрия мъж, защото, макар душата й да обитава “крехко” тяло, тя все пак е равностойна душа – само покривалото й е различно. 2 И св. Григорий Богослов, когато разказва за духовните
подвизи на сестра си Горгония възкликва: “естеството на жена, победило в общия посвиг на спасението естеството на мъжете и показало, че жената се различава от мъжа, не по душа, а само по тяло”.3 Всичко това доказва несъстоятелността на тезата на А. Осипов.
И независимо от факта, че и в юдейството, както и при езичеството, жената не се счита за личност, а за вещ, то все пак в Старият Завет се издига достойнството на жената. Професор Иван Панчовски установява, че старозаветната добродетелна жена притежава пет съществени качества според книга “Притчи Соломонови”: всеотдайна преданост на семейството /Притч. 31:10-12, 23, 28/, неуморно трудолюбие /Притч. 31:12-19, 22, 24-25/, социална благотворителност /Притч. 31:15, 20-21, 27/, висока обща и морална образованост /Притч. 31:26/ и искрена богобоязливост /Притч. 31:29-30/.4 В азбучната песен от “Притчи Соломонови” е обрисуван образът на старозаветната жена, която със своята добродетелност, жизнена многостранност и привлекателност е пример за подражание на всички вярващи жени. Вярно е, че в процеса на историческото развитие на юдайзма този образ постепенно избледнява, а правата на израилтянката са все повече ограничавани. И въпреки това най-прекрасната перла, най-прекрсания цвят в Стария Завет е удостоена да намери благодат у Бога, да приема Светия Дух у себе си и да стане Божия майка. И тъй като образът на пресвета Дева Мария е образ на жена, то няма никакво съмнение, че първият Христов дар получаваме в образа на жена. Дългоочакваната блага вест се приема от никуму неизвестна, но дълбоко смирена и отдадена на Бога жена, изпълнена с благодат и небесно чудо. Божията майка съумява не само да използва по-добре времето си за духовен напредък, но достига през земния си живот дълбоко съвършенство. Известно е, че придобиването на благодат е зависимо от личното усърдие на човека.5 Тя е тази, която със свобосната си воля каза “да бъде” и така допринесе за спасението на човечеството чрез въплътения от нея Син Божи. С това тя се извисява над всяка твар – земна и небесна, поставена е за Царица на небето и земята. Пресвета Богородица е най-почитаната жена в историята на човечеството, както от вярващи, така и от езичници. Със своите молитви тя е най-силна застъпница и ходатайка пред своя Син и наш Господ Иисус Христос. Към нея се отправят горещи молитви за спасение и помощ, като към закрилница на целия човешки род. Тя е “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите” и я облажават всички родове на земята.
Както пише проф. Д. Киров “Дева Мария е привилегирована да принадлежи на всички епохи от времето, когато започва да изпълнява Божия спасителен план и неговите благодатни прояви, които настъпват в следния ред: преди Рождество Христово, през времето на земния живот на Иисус Христоси след Христовото възкресение”.6 По този начин тя се свързва с най-великите събития в историята на човечеството. Раждайки Богочовека св. Богородица ни дава “небесния хляб”. Чрез св. Богородица получават вечно спасение всички, които слушат гласа на Божията благодат. Тя се явява и антитеза на Ева, която е олицетворение на греха, а св. Богородица е олицетворение на смирението, опрощението и издигането на човека.
На тези, които считат, че жената не е личност и има по-малко достойнство от мъжа препоръчваме да се обърнат към историческите събития след идването на Иисус Христос. Важно е да се отбележи, че още от самото начало жената е равноправен член в Църквата /Деян. 1:14, 12:12/. За това са налице основно две причини. Относно първата се касае за християнски общини, съставени от бивши езичници и иудеи от разсеението. Втората е, че в християнството мъжете и жените равно получават даровете на Светия Дух, независимо, че се счита, че жената е подчинена на мъжа, съгласно творението /1Кор. 11:3, 10; Кол.3:18; Еф. 5:22; 1Петр. 3:1/. В надеждата за спасение и наследяване на Царството Божие, ап. Петър нарича жените сънаследници. Това е така, защото след Петдесетница жените наравно с мъжете търпят гонения и страдания, привеждат хора към вярата в Господ Иисус Христос и участват във формирането на първите християнски общини. Много важен е фактът, че вярата в Иисус Христос обединява всички вярващи, независимо от половата принадлежност “тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” /Рим. 12:5, ср. 1Кор.12:27/. Това е така, защото с тайнството Кръщение всички се кръщаваме и обличаме во Христа и ставаме Божии чеда с благодатта на осиновяването от Бога. Спасението, осиновяването на всеки кръстен, възможността за добиване на вечно
блаженство в Царството Божие принадлежи в еднаква степен на всички лица, както от мъжки, така и от женски пол. Затова и св. ап. Павел свидетелства “няма вече ни юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в христа Иисуса” /Гал. 3:27-28/. Мъжкият и женският пол имат една природа, тоест няма онтологическа разлика между мъжа и жената. Тяхното достойнство пред Бога е еднакво и те се отличават само като две части на едно цяло. Мъжът и жената са духовни същества, равноправни пред Бога и с произтичащите от това нравствени отговорности и права.
От времето на грехопадението на прародителите ни, жената е подчинена на господството на мъжа, въвлечен от нея в греха: “и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе” /Бт. 3:16/. Наистина подчиненото положение на жената спрямо мъже остава и в Новия Завет, но то вече има друг акцент и смисъл. Както пише М. Радованович “Светът е придобил своето съществуване от Бога и продължава да съществува благодарение на Бога. Както светът е зависим от Бога, така и жената, като икона на този свят, зависи от мъжа. Мъжът трябва да бъде глава и авторитет за жената, тъкмо, защото целият създаден свят трябва да се покорява на Божията воля. Затова и ап. Павел сравнява мъжа с Господа” /Еф. 5:22/.7
В сравнение с езичеството и юдейството според християнството жената притежава високи нравствени качества, тя е личност и притежателка на всички човешки блага – естествени и благодатни.
При еврейте няма свидетелство жените да могат да стават ученици при учителите на закона. Идването на Христос променя тази несправедливост и издига достойнството на жената като равноценна на мъжа. Сега жените, наравно с мъжете слушат Христовата проповед /Мт. 14:21; Йн. 4:7-42/, тъй като Христос доиде да спаси погиналото, без разлика на пола. Следователно Иисус Христос счита, че жените са способни да възприемат и усвояват високите истини, както и да ги прилагат в живота си.
Като робиня в Стария Завет женското достойнство е унизено и от многоженството. В Новия Завет жената, както и мъжа има право на развод. И именно по тази причина особено изпъква актът на дълбоко милосърдие и любов от страна на жените, които остават омъжени за мъже езичници. Със своето пълно себеотдаване, жените християнки търпят всичките им суеверия и им се покоряват напълно във всички случаи, които съпрузите не оскърбяват християнската им съвест. А това е огромен подвиг и саможертва от страна на жените, защото по този начин те на дело показват, че не само слушат, но и живеят според евангелските истини и привличат мъжете-езичници с поведението и добродетелта си към Христа: “неповярвалият мъж бива осветен от вярващата жена и вярващата жена, продължавайки да живее с неповярвалия мъж, може да го спаси” /1Кор. 7:14-16/. А това е ярък израз на жертвената любов. Затова и ап. Петър, подобно на ап. Павел счита, че с богобоязливия си живот жените могат да спечелят за християнството своите мъже /вж. 1Петр. 3:1-2/.
Значението на жената християнка като майка също издига нейното достойнство. Тя трябва да се чувства преди всичко свързана със своя съпруг навеки, да бъде негова спътница в живота и майка на децата му. Тя трябва да мисли не само за земни удоволствия, а преди всичко за възпитанието на децата си и да подкрепя съпруга си в неговите трудности. От съпругата зависи домът да се превърне в рай. Тя е тази, която трябва да има силата при страдания и неприятности да ги понася мълчаливо, да подкрепя семейството си и да пръска любов и мир около себе си. Жената е господарката вътре в дома, а мъжът извън дома.
Някои автори считат, че към края на I в. и началото на II в. в християнските общини се наблюдават социалните порядки, разпространени в юдейството и като следствие от това и тук има пренебрежително отношение към жените. Никакви сериозни аргументи тези автори не могат да изтъкнат. Напротив всички факти от историята свидетелстват, че достойнството на жената е издигнато. Вярно е, че Христос не оставя никакви предписания относно бъдещия статус на жените в Църквата. Но първите жени-християнки се занимават особено с благотворително служение-милосърдие на нуждаещите се, болни и гости. В Новия Завет се говори за жени, които активно и доброволно се занимават с това служение. За Тавита се говори, че е била изпълнена с добри дела и е правила много милостиня /Деян. 9:36/.
В първите векове се наблюдавт няколко вида служение на жените. Има жени пророчици, за които се говори още в Стария Завет /Изх. 15:20-21; Съд. 4:4-9; 1Цар. 2:10; Лк. 2:36:38/. Дарът на пророчеството се възприема като дар на Светия Дух. Но женското пророчество в ранната християнска Църква е много рядко явление.
В посланието на св.ап. Павел до Тит се говори за жени старици /Тит 2:3-5/. Много показателно е и отношението към вдовиците. В Стария Завет състоянието на вдовство не се признава за норма и затова е съществувал закона за левирата /Втор. 25:5-10/. Иисус Христос изменя отношението към безбрачието /Мт. 19:12/. И ап. Павел говори и признава положението на вдовиците като узаконява тяхното преимущество при служението на Бога /1Кор. 7:8, 34/. Всички в християнската община трябва да им помагат. В задълженията на на вдовиците влиза молитвеното служение /като жертва Богу/, занимават се и с благотворителност.
Девството още от апостолско време се удостоява с похвали /1Кор. 7:8, 34/. В резултат на това и св. Поликарп Смирненски през II в. свидетелства за съществуването на института на девството. Девите могли да се молят и да постят. Но едва в края на IV в. се образуват женските манастири.
Много характерно е и служението на дяконисите. Този вид служение на жените е съществувал в първите векове след Рождество Христово. Църковното предание приема 1Тим. 5:9-10 като предписание на ап. Павел за дяконисите. Самите жени-дякониси вземат активно участие при кръщението на жени и ходят по домовете на християните, за да не бъде нарушен авторитета на свещеника от неоснователни съмнения. Дякониса Фива, за която говори св. ап. Павел в 16 глава на Послание до римляни е била “помощница на мнозина” християни и на самия него /Рим. 16:1-2/. Тези жени, посредством милосърдието провеждат жива, активна и действена проповед в света. Но най-важното е, че те са активни членове на семейната общност, тъй като според св. ап. Павел семейството е “домашна църква” /Рим. 16:4; 1Кор. 16:19; Филим. 1:2/.
Много важна е 20 глава от Евангелието от ев. Йоан, тъй като виждаме, че за първи път възкръсналия Христос се появява на жена и й казва да благовести на Неговите ученици. И наистина , докато апостолите поради страх от опасността се крият в горницата, то жените са тези, които въпреки страха отиват на гроба Господен, за да помажат тялото на Христос. Това отново доказва несъстоятелността на тезата, че жените са на по-ниско съпало от мъжете.
Много може да се пише за достойнството на жената. Има хора с различна ценностна система и затова за жената ще се мисли по различен начин. Но тези, които не зачитат достойнството на жената като равностойна и равноценна на мъжа, показват, че те не зачитат и не почитат и своите майки. Всеки е роден от жена, израстнал е като личност благодарение на грижите и възпитанието на жена. Затова и неуважението към тази, която дарява живот приравнява тези хора към животните. А достойнството на жената е равно на това на мъжа, както казва и св. Григорий Назиански: “Един Създател за мъже и жени и за двата пола – една и съща кал, един и същ образ, една и съща смърт, едно и също възкресение”. 8
___________
1.Redfield, J., Op. cit. p. 190-1
2. Ibid., 212.
3. Слово 8, PG 35:805B.
4. Панчовски, Ив. ДК, 3/1974, с. 17.
5. Киров, Д. Майката на Иисус Христос. с. 49
6. Киров, Д. Майката на Иисус Христос. с. 49-50
7. Радованович, М. сп. Мирна, 15/2001, с.29
8. Слова, 37,6
