Превод от латински[1]: Росен Миланов
І (За това, че на вечното и духовното плътските хора малко вярват, понеже тези неща, които слушат, не познават от опит). 1. Григорий. След като праотецът на човешкия род бил изгонен — отстранен поради вината си — от райските радости, той дошъл в нещастието на това изгнание и слепота, което и ние търпим. Защото като прогонен чрез греха от самия себе си, той не можел да вижда вече онези радости на небесното отечество, които по-рано съзерцавал. Понеже нали в рая човекът бил свикнал да се наслаждава с Божиите слова и поради чистотата на сърцето си и висотата на своето виждане да бъде сред духовете на блажените ангели. Но след като паднал тук, той се лишил от онази светлина на ума, с която бил изпълнен.
2. Родени очевидно от плътта на прародителя в слепотата на това изгнание, ние, наистина, слушаме, че има небесно отечество, че негови граждани са ангелите Божии и че другари на тези ангели са духовете на праведниците, достигнали съвършенство (Евр. 12:23), но плътските хора и онези, за които е пречка, че не могат опитно знаят невидимите неща, се съмняват дали съществува това, което не виждат със своите телесни очи. Такова съмнение пък в нашия прародител безспорно не можело да има — и оставен вън от райските радости, той пак си спомнял за това, от което се бил лишил, понеже го бил виждал. Ала въпросните хора не могат да чувстват или отново да си спомнят за чутото, понеже не го познават опитно, както него, поне като преминало.
3. Защото и ако една бременна жена бъде хвърлена в тъмница и там роди сина си, този син след своето раждане ще се храни и расте в тъмницата. А ако по някакъв начин майката, която го е родила, спомене за слънцето, луната, звездите, планините и равнините, летящите птици, бягащите коне, синът, който е роден и отхранен в тъмницата, нищо друго, освен мрак, не ще познава. И макар да чува, че това съществува, но тъй като не го знае опитно, той няма да вярва, че него действително го има. Така и хората, родени в тази слепота на своето изгнание, във времето, когато слушат, че съществуват най-висши и невидими неща, не вярват дали тях наистина ги има. Понеже те познават само тези най-низши, видими неща, в които са родени.
4. Ето защо Сам Творецът на невидимото и видимото, Единородният Син на Отца, дошъл за изкуплението на човешкия род и изпратил Светия Дух в нашите сърца, за да вярваме, оживени чрез Него, в това, което още не можем да знаем опитно. И тъй, никой от всички нас, които сме получили Този Дух, залога за нашето наследство, не се съмнява за съществуването на невидимото.
5. Ала всеки, който още не е твърд в тази увереност, трябва да се доверява на казаното от по-големите[2] и да вярва на тези, които чрез Светия Дух вече опитно познават невидимото. Понеже глупав е синът, ако разказаното от майка му за светлината счита за лъжливо, поради това, че сам нищо друго, освен мрака на тъмницата, не познава.
6. Петър[3]. Напълно съм съгласен с това, което казваш. Но този, който не вярва, че невидимото съществува, е действително невярващ. Невярващият пък за това, за което се съмнява, не търси вяра, а доказателство.
ІІ (За това, че без вяра не живее и невярващият). 1. Григорий. Смело казвам, че и невярващият не живее без вяра. Но ако пожелая да питам онзи невярващ кой е баща му или коя е майка му, той веднага отговаря: Онзи и онази. Ако аз незабавно му задам въпрос дали знае кога е бил заченат, видял ли е кога се е родил, ще признае, че нищо от казаното нито знае, нито е видял, и все пак вярва в това, което не вижда. Защото той и без съмнение твърди открито, че онзи е негов баща и онази — негова майка.
2. Петър. Признавам: аз досега не съм знаел, че и невярващият има вяра.
Григорий. Имат и невярващите вяра, но — о, да беше тя в Бога! Ако поне тази вяра биха имали, нямаше да са невярващи. Ала те трябва да бъдат опровергани и призовани към благодатта на вярата и по тази причина, че ако поради самото си видимо тяло вярват в това, което не са видели, защо не вярват в невидимото, което не може да се види с телесни очи? Понеже разумът свидетелства, че след смъртта на плътта душата живее — но разумът, примесен с вяра.
III (За това, че са създадени духове с три вида живот). 1. Григорий. Всемогъщият Бог е сътворил, без съмнение, духове с три вида живот: един, който не е облечен в плът; друг, който е облечен в плът, но не умира заедно с плътта; и трети, който е облечен в плът и умира заедно с плътта. Понеже нали духът, който не е облечен в плът, е на ангелите; духът, който е облечен в плът, но не умира заедно с плътта, е на хората; а духът, който е облечен в плът и умира заедно с плътта, е на добитъка и всички неразумни животни.
2. И тъй, човекът, по същия начин, по който е създаден в средата, за да бъде по-долен от ангела и по-горен от мулето, има нещо общо с висшето и нещо общо с низшето. Тоест безсмъртието на духа с ангела, а смъртността на плътта с мулето — докато славата на възкресението не погълне и самата смъртност на плътта и чрез съединението с духа плътта не се запази вечно, понеже и самият дух чрез съединението си с Бога се запазва в Бога. Но тази плът и в лошите хора сред мъченията не престава да съществува цялостно. Защото тя винаги съществува в смърт, за да може тези, които са съгрешили с духа и с плът, субстанциално живеейки вечно, и по плът, и по дух без край да умират.
3. Петър. Умът на вярващите е съгласен с всичко, което казваш. Но след като ти отделяш с такова голямо различие духа на хората и този на добитъка, моля те, кажи какво означава това, което говори Соломон: За синовете човешки в сърцето си казах — да ги изпита Бог и да покаже, че подобни на животните[4] са те; затова смъртта на човека и на добитъка една е и еднаква е тяхната участ (Екл. 3:18–19)? И той, още по-точно изказвайки същата своя мисъл прибавя: Както умира човекът, така умира и той. По подобен начин всички дишат и нищо повече от добитъка няма човек (Екл. 3:19). Към тези думи пък присъединява още и едно общо определение, казвайки: Под властта на суетата всичко се намира и на едно място всичко отива. От пръст е създадено и в пръстта по същия начин се връща (Екл. 3:19–20).
IV (За онова място у Соломон, в което се казва: смъртта на човека и на добитъка една е). 1. Григорий. Соломоновата книга, в която е написано това, е наречена Еклесиаст, а еклесиаст собствено означава проповедник. В проповедта пък се изказва възглед, чрез който да се подави вълнението на шумната тълпа[5], и когато мнозина чувстват по различен начин, чрез мисълта на проповядващия да се доведат до едно мнение. И тъй, тази книга се нарича Проповедник затова, защото в нея Соломон сякаш е приел възгледите на вълнуващата се тълпа, за да каже чрез изследване това, което може би чувства един невежествен ум със своето изпитване[6]. Понеже сякаш колкото мнения е представил проповедникът чрез изследването си, толкова различни роли е приел в себе си.
2. Но истинският проповедник като че с простряна ръка прави да утихне вълнението на всички и ги призовава към един възглед, когато в края на същата книга говори: Извода от словото нека всички заедно да изслушаме: от Бога бой се и Неговите заповеди ти пази; защото всичко за човека е това (Екл. 12:13). Понеже ако в същата книга не е приел множество роли чрез своята реч, защо увещавал да изслушат с него всички заедно извода от словото? И тъй, този, който в края на книгата казва: Нека всички заедно да изслушаме, сам на себе си е свидетел, че приемайки в себе си множество роли, като че ли не е говорил сам.
3. Поради това има едни мисли, които се изказват в същата книга чрез изследване, и други, които се разясняват чрез разума; едни мисли, които се извеждат от духа на изпитващия и на този, който още е предаден на удоволствията в този свят, а на други места се разглеждат мисли, които са съгласни с разума и удържат духа от тези удоволствия. Понеже там се говори: И тъй, това изглежда ми добро — да ядеш, да пиеш и с радост от труда си да се наслаждаваш (Екл. 5:17) И доста по-надолу се добавя: По-добре е да отиваш в къща, където плачат за умрял, отколкото да отиваш в къща, където се пирува (Екл. 7:2).
4. Защото, ако е добро да ядеш и да пиеш, изглеждало е по-добро да отиваш в къща, където се пирува, а не в къща, където плачат за умрял. И от това се показва, че първото се заключило от лицето на слабите, а второто било прибавено от определението на разума. Понеже по-нататък се обясняват самите разумни причини и се показва каква е ползата от къщата, където плачат за умрял, с думите: Защото в нея за края на всички хора спомня си човек и за това, което ще стане, живият размисля (Екл. 7:2).
5. Пак там е написано: Весели се, момко, в младостта си (Екл. 11:9); и малко след това се прибавя: Защото младостта и удоволствието са суета (Екл. 11:10) — проповедникът впоследствие опровергава като суетно онова, към което е изглеждало, че по-рано насърчава. И в това време той ясно показва, че първото е заключил като някакъв израз на плътското желание, а второто е прибавил като истинска отсъда.
6. И тъй, възпроизвежда се първо наслаждението на плътските хора и при забрава за грижите, се обявява, че е добро да ядеш и да пиеш. Ала по същия начин това впоследствие поради разумната преценка се опровергава, когато се казва, че е по-добре да отиваш в къща, където плачат за умрял, отколкото в къща, където се пирува. И се излага, че младежът трябва да се весели в младостта си, сякаш по размишлението на плътските хора. Ала по същия начин впоследствие чрез определението на мъдрата мисъл неопровержимо се доказва, че младостта и удоволствието са суета. Така и нашият проповедник сякаш от ума на слабите хора излага мисълта на човешкото предположение, когато говори: Смъртта на човека и на добитъка една е и еднаква е тяхната участ. Както умира човекът, така умира и той. По подобен начин всички дишат и нищо повече от добитъка няма човек.
7. Ала впоследствие проповедникът изказва своята мисъл по определението на разума, говорейки: Какво повече от глупавия има мъдрият? И какво бедният, освен да се отправи там, където е животът? (Екл. 6:8) И тъй, този, който е казал: Нищо повече от добитъка няма човек, сам отново определил, че има нещо повече мъдрият не само от добитъка, но и от глупавия човек — очевидно да се отправи там, където е животът. С тези думи пък първо показва, че тук няма за хората живот — живот, за който свидетелства, че е на друго място. И тъй, човек има повече от добитъка това, че вторият след смъртта не живее, а първият започва да живее тогава, когато чрез смъртта на плътта завърши този видим живот.
8. Проповедникът пък и доста по-надолу казва: Всичко, което може да направи твоята ръка, прави сега. Защото няма дело, нито мисъл, нито знание, нито мъдрост в преизподнята, накъдето бързаш ти (Екл. 11:10). И тъй, по какъв начин смъртта на човека и на добитъка една е и еднаква е тяхната участ? Или по какъв начин нищо повече от добитъка няма човек, когато добитъкът след смъртта на плътта не живее, а човешкият дух за своите лоши дела след смъртта на плътта се отвежда в преизподнята и не умира в самата смърт? Но и в двете толкова различни мисли се показва, че истинският проповедник и онова е заключил от плътското изпитване, и това впоследствие е определил от духовната истина.
9. Петър. Иска ми се да не съм знаел онова, за което попитах, когато с така голяма точност ми се удаде да науча това, което не знаех. Но моля те с душевно спокойствие да ме изтърпиш, ако при теб по примера на нашия еклесиаст и сам приема в себе си ролята на слабите, за да мога да бъда още по-полезен на същите тези слаби, като питам сякаш вместо тях.
10. Григорий. Защо с душевно спокойствие да не изтърпя теб, снизхождащия към немощта на ближните, когато Павел казва: За всички станах всичко, за да спася всички (1 Кор. 9:22)? Понеже ако само си действал от снизхождението на любовта, и сам трябва повече да се почетеш в същото нещо, в което подражаваш на примера на славния проповедник.
[1] По текста в Sources chrétiennes 265 (Grégoire le Grand. Dialogues. T. III.
[2] В духовния живот.
[3] Един от дяконите на Римската църква, събеседник на св. Григорий в цялото му съчинение Диалози.
[4] Лат. bestiis.
[5] Според друго четене: шумното вълнение на тълпата.
[6] На въпросите, които го вълнуват.
