автор: Галина Котова
Св. Ап. Павел е апостолът, който се отличава изключително много от другите апостоли. Той е наречен “апостол на езичниците”, защото с пълна яснота благовести повелите на Иисус Христос сред езичниците / за еврейте всички други народи са езичници/. Той повече от всички други апостоли допринася за разпространението на вярата в Спасителя Христос. От Христов враг св. Ап. Павел става Негов най-пламенен последовател и усърден проповедник, става апостол на народите – ревностен благовестник и съработник на Бога сред римляни, елини, гърци.
Като усърден благовестник в рамките на Римската империя, в която по негово време се достига до пълно нравствено разложение св. Ап. Павел проповядва спасение. Той не се “срамува от благовестието Христово”/ Рим. 1:16 /, което служи за спасение не просто на всички, но на приемащите го. Всеки дар и всяко добро даване идва от Бога, а въпрос на личен избор е това дали човек ще следва Божията воля или ще я отхвърли.
В ст.18 “Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда”. Много точно апостолът описва язвите на обществото и животът на езичниците, неприемащи Бога в своите сърца. За ап. Павел Евангелието е сила Божия, Където “Бог не само обещава царство, но и заплашва с геена”1. Обещанието е изпреварваща Божия благодат, а заплахата е следствие на нашето нерадение.Върху всеки, който не приема обещанието и опрощението от Христос се стоварва Божия гняв – сега за изправяне, а по време на Второто пришествие за изправление. Праведността Божия се проявява в отрицателна посока чрез Божия гняв относно нравствените аномалии и падение у човека. Езическите богове се обиждат на хората за неуважението и се успокояват, когато същият тези хора им принесат жертва дори и при липса на покаяние. За разлика от тях ап. Павел подчертава, че Истинският Бог може да покаже милост на човека, когата същият се покае и промени към по-добро своята нравственост. Целта е достигане до метаноя. Изразът “от небето” в случая е указание, че това е наистина гневът Божий, т.к. небето е престол на Вседържителя.
Нечестието има много пътища, а пътят на истината е един. Истината, знанието за Бога е вложена в хората при самото раждане, но тази истина и знание езичниците държат в неправда, т.е. преписват Божията слава на идолите. Така езичниците държат държат
истината в неправда, т.е. скриват и несправедливо затъмняват славата на Бога и знанието за Него. Идолопоклонничеството е най-тежкия грях, който осъжда още прор. Иеремия: “две злини извърши моят народ: Мене източника на жива вода оставиха и си издълбаха пукнати водоеми” / Иер. 2:13/. Идолопоклонници са тези хора, които не признават Истнския Бог и в своя живот не се ръководят от Неговите закони.
Езичниците могат да познаят Бога чрез природата, чрез човека и чрез самия Израел и неговата история / когато Израел е верен на Яхве, Той им помага и обратно/. Езичниците имат знание за Бога, но го употребяват не така , както следва. Самият Създател възвестява благоустройствопто на творенията, както казва Давид: “Небесата проповядват славата на Бога”/ Пс. 18:1/. Разбира се , никой не познава и не може да познае същността на Бога, но можем да Го познаем чрез Неговите енергии и действия, можем да знаем онова, което ап. Павел нарича невидимо у Него, но всичко чрез разглеждане на творенията2. Чрез съзерцанието на красотата на всичко видимо езичниците трябва да възнасят мисълта си към Бога. Езичниците нямат оправдание и “са неизвиняеми”/ Рим. 1:20/ , т.к. те като се оказват неблагодарни, сами лишават себе си от всяка защита и същевременно се покланят на идолите.
Ап. Павел посочва причината, поради която те изпадат в безумие, а именно това, че те се осланят на своите разсъждения: ”А се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи” /Рим. 1:21/. Сърцето им е неразумно, защото те не искат да познаят всичко чрез вярата. Самото сърце е съсредоточие на ума и волята, то е духовен център на човека. У него са и функциите на съвестта. Самите езичници са неразумни, защото сами се лишават от светлината, която дава истинското Богопознание. Така те стигат до крайно оглупяване, т.е. “обезумяват”. Ап. Павел остро бичува тези, които се гордеят със своето умствено развитие и нежелаейки да вървят по пътя , предписан им от Бога те достигат до най-отвратителното падение, до гибелта, лишена от всякакво оправдание: “и славата на нетленния Бог измениха в образ. Подобен на тленен човек, на птици, начетвероного, и на влечуги” /Рим. 1:23/. Изменящият преди да измени има в себе си нещо друго. И това е висша степен на безумие. Нетленният, Вечносъществуващият, Бога на всичко видимо и невидимо се заменя със служението на тленни и бездушни идоли. Ап. Павел разглежда грубия фетишизъм като духовно разложение на хората, като затъмнение на човешкия ум и сърце. И това е изобличение срещу египяните, считани за най-мъдрите, защото те почитат дори изображенията на влечуги. А има ли по-голям гряг от това? Езическата мъдрост е само едно разкритие на високомерие. Ап . Павел използва израза “измениха”, защото изменящият го изменя с цел да получи нещо друго. По забележителен начин ап. Павел
представя двете крайности, както отбелязва св. Йоан Златоуст: на Бога, Който е по-високо от всичко, и влечугите, които са по-ниско от всичко3. И това е , за да се подчертае ясно и безпрекословно несъмненото безумие на езичниците.
“Затова и Бог, според похотите на сърцата им , предаде ги на нечистота,за да се безчестят телата им сами в себе си” /Рим. 1:24/. Думата “предаде” според Теофилакт Охридски е употребена вместо “допусна”. Бог допуска езичниците да следват собствената си воля и така те се предават на нечистота от собствената си развратеност. Така езичниците се превръщат във врагове на самите себе си, защото сами си причиняват оскръбление. Използваният глагол “предал” е указание на активно проявление на Божия гняв. И главната причина за този гняв се състои в това, че езичеството е служение на творението, а не на истинския Бог Творец на това творение, на всичко видимо и невидимо.
“Те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служеха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” /Рим. 1:25/. С използвания израз “но повече, отколкото на Твореца” ап. Павел чрез сравнение увеличава вината ими ги лишава от всякакво извинвние. Бог е над всичко и е благословен вовеки. Той не търпи вреда от оскърблението на езичниците и славата Му не намалява, зашото е Творец и Промислител на света. Затова и Бог се гневи на езичниците и “ги предава на срамотни страсти...” /Рим. 1:26-27/. И тук ап. Павел се връща на мислите, изказани в стих 24 – Бог се гневи на езичниците и ги предава на волята на техните противоестествени пороци. Преди те са оставени на похотите, а сега на страстите, които унижават човека. С отвращение ап. Павел говори, че и мъжете, и жените се предават на сладострастие и неистова любов, “вършат срамотии”, а така поругават природата. Те нямат оправдание затова, че презират естествения начин за наслаждение и прибягват към противоестествения. Те не хранят взаимна любов, но “разпалиха се с похоти един към други” /Рим. 1:27/. Затова и св. Йоан Златоуст подчертава, че всичко това, което прекрачва законите, установени от Бога, храни пожелание към необикновеното и незаконното4. Така самите хора стават врагове на самите себе си и започват жестока война, която е по-беззаконна от всяка междуособица. Разбира се езичниците не считат мъжеложството за безсрамно, но за нещо почетно и голямо, т.к. с това могат да се занимават само свободните в Римската империя. И това мисли Солон, най-мъдрия сред атиняните. Но няма друг грях равен на това беззаконие и поругание, т.к. тези хора погубват и душата и тялото.И Содом и Гомор бяха стигнали до крайна нравствена развала, стигнаха до оскотяване и Бог ги наказа. И св. ап. Павел подчертава, че който почита Бога облагородява самия себе си, а който Го отхвърля пада по-ниско и по-ниско в нравствено отношение и става по-низък от животните. Затова и т.нар. “независим” морал Апостолът не признава.
Грехът води до смърт, а самата смърт е отделяне от Бога. И съвсем естествено ап. Павел използва градацията, за да покаже покварата на езичниците. Те не само служат на идолите и са далеч от Бога, но дори и не се опитват да Го познаят, да стане Той ръководно начало в техния живот. И именно тук се разкрива в пълното второто проявление на Божия гняв – да остави езичниците с напълно потъмнено нравствено съзнание:” А понеже не се опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат това що не прилича”/ Рим. 1:28/. Те са лишени от всякакво оправдание, защото тяхната греховност зависи не от незнанието, а от силата на склонността. Това са грехове на ума и на порочното желание. А изопаченият ум е негоден ръководител. И ап. Павел усилва речта, нарича ги изпълнени с неправда, при това с “всякаква”. С това той подчертава, че те са достигнали до крайна степен на всеки порок и изброява видовете пороци. Те са “изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство” /Рим. 1:29/. Като посочва порока и неговите видове съвсем естествено се стига до убийството, защото то произлиза от завист – например убийството на Авел от Каин. И по-нататък в стих 30 Апостолът засяга и духовното убийство, което мнозина не осъзнават, а то всъщност е по-тежко от физическото убийство, скоето се убива само тялото, но не и душата. Да клюкарстваш и клеветиш един човек означава да го погубваш духовно, да му нанесеш рана, която виняги е по-страшна от физическата. Има един клеветник – сатаната и хората, които използват тези прийоми се отдават на неговата власт, достигайки до най-крайния предел на злото – гордостта. Неспособен е да се разкае човек, който греши и същевременно мисли за себе си високо. За такива хора ап. Павел казва, че са “изобретатели на зло” /Рим. 1:30/. Те вече не се задоволяват с извършването на зло, но се услаждат и търсят друго по собствена воля. По този начин те възстават не само против бога , но и против самата природа, т.е. “понеже беззаконието ще се умножи у мнозина ще изстине любовта’ /Мат. 24:12/. Езичниците погубват самия дар на природата и така достигат до пълна нравствена деградация – стават по-свирепи и по- жестоки от зверовете. Самата природа ни съединява един с други, както и останалите животни, но хората не разбират това5.
“Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и
благосклонни към ония, които ги вършат” /Рим. 1:32/. Този стих се явява естествен завършек на обвинението, което ап.Павел отправя към езичниците. По неоспорим начин той доказва, че езичниците се изпълват с всякакъв порок и похот, защото не искат да познаят и се ръководят от Бога и затова те не заслужават извинение. Те нямат извинение и затова, че не само вършат зло и грешат доброволно, но и още по-лошо – те одобряват вършещите грях. А това е неизвиняемо, защото се явява покровителство на злото.
В посланието си до Римляни 1: 18-32 стих, ап. Павел изобличава греховността на езичниците, които достигат до крайно нравствено разложение. Неговите думи са още по-актуални и изобличаващи днес, когото ние наблюдаваме същите явления в нашето общество. Защото едно общество, което върви против Бога е обречено на провал и унищожение, а това е доказано и от историята.
1.Св.Йоан Златоуст.Тълкованието на св.ап. Павла до Римляни. Беседа трета, стр.29,София,1937
2.Теофилакт Охридски, Тълкувание на посланието на св.ап. Павел до Римляни, София, 2001.
3.Св. Йоан Златоуст.Тълкуванието на св.ап. Павла до Римляни.стр. 34, София, 19371.
4. Св. Йоан Златоуст.Тълкуванието на св.ап. Павла до Римляни.стр. 39, София, 1937
5.Теофилакт Охридски, Тълкувание на посланието на св.ап. Павел до Римляни, София, 2001
