събота, 6 февруари 2010 г.

Иконографският тип „Одигитрия“

Росен МИЛАНОВ  

Голяма е почитта, отдавана в християнската религия на св. Богородица от древността до наши дни. Сякаш и немощните хора, заплашвани от множество и различни опасности, се нуждаят силно от един такъв застъпник, към когото могат да се обърнат с гореща молитва.

Поглеждайки около себе си, ще видим различни паметници, свързани с почитта към св. Богородица. Множество църкви са изписани със стенописи, представящи нейния образ или сцени от живота ù. И най-различни нейни икони привличат вниманието на учените-изкуствоведи.

Един от най-известните и най-разпространени типове в иконографията на Божията майка е т.нар. „Одигитрия“ или Пътеводителка. Всъщност, как е възникнал този иконографски тип, как се е развил и кои са по-характерните образци от него?

Ето едно кратко определение за това, което може да се каже със сигурност за образа на св. Богородица „Одигитрия“: „Едно от най-почитаните изображения на Мария в Константинопол било наречено според своето произхождение в манастира „Одегон“ („Пътеводител“) „Одигитрия“ (¹ Ðdhg»tria) (Nik. Chon., Is. II. I, 7)[1]

С какви литературни свидетелства за иконографския тип „Одигитрия“ разполагаме? Трябва да се отбележи, че те не са многобройни и в повечето случаи не съдържат ясна информация за съвременния изследовател. Съществува едно място в Църковна история на Теодор Анагност, съставена около 530 г., в което се говори за изпращането на икона на св. Богородица от императрица Евдокия на нейната сестра (по-късно също императрица) Пулхерия (около 450 г.), но почти всички изследователи считат този текст за по-късна интерполация. У св. Андрей Критски пък намираме важното сведение за една икона на Божията майка, която се пазела не в Константинопол, а в Рим[2].

Какво е мястото на иконографския тип „Одигитрия“ в християнското изкуство? Трябва да се отбележи, че това е един от най-прочутите типове при изобразяването на св. Богородица, който е оказвал и оказва векове наред огромно влияние върху нейното представяне. Руският изследовател Никодим Павлович Кондаков пише: „В понататъшното византийско изкуство, чиято иконография се формирала през XXI в., образът на Божията майка „Одигитрия“ получил преимуществено значение като гръцка народна светиня и като най-тържествен и признат иконографски тип“[3].

Как е изглеждал оригиналът на иконата „Одигитрия“? Георги Писида говори в едно свое стихотворение, че св. Богородица е била представена в цял ръст, държаща Младенеца на лявата си ръка[4]. Най-подробно описание имаме от един пътешественик Р. Г. Клавихо, посетил Константинопол през 1403 г. Той казва, че иконата на св. Богородица „Одигитрия“ е била на много голяма почит сред византийците. Тя била изписана на квадратна дъска с ширина и дължина по шест пръста. Всеки вторник иконата се изнасяла на площада на града[5].

Ето едно обобщение за характеристиките на иконографския тип „Одигитрия“: „В настоящото положение е ясно, че „Одигитрия“ е представяла Божията майка стояща, в целия неин ръст, в анфас към зрителя и държаща Младенеца на лявата ръка, при което дясната ù ръка е прехващала лявата в пръстите, инстинктивно, за да я поддържа; Божественият младенец, държейки в лявата ръка, както изглежда, свитък, с дясната ръка благославял, като се е бил обърнал леко към Майката, чиято глава така също била малко наклонена към Него. Такива са параметрите на типа на византийската „Одигитрия“, както можем да предполагаме, в нейните копия от времето на възстановеното иконопочитание, макар да не знаем точно, във всички детайли и напр. не сме осведомени за положението на главата на Божията майка, на свитъка в ръцете на Младенеца и пр.“[6]

 Разбира се, не всички икони от типа „Одигитрия“ са еднакви. Общи са характерните черти, но в детайлите си те много често се различават една от друга. По различен начин се изобразява, първо, св. Богородица. Понякога, както вероятно е било първоначално, тя е в цял ръст, а друг път само до пояса. Ръцете ù също не са изобразявани еднакво. Трябва да се отбележи още, че и Христос е представян различно понякога като бебе, а друг път като малко момченце. Също така различие има и в положението Му на ръцете на Неговата майка по-рядко носен (както се носи едно пеленаче), а в повечето случаи сякаш седящ (с характерни атрибути и жестове) Съществуват и изображения, където е легнал[7].

За иконографския тип „Одигитрия“ са правени, както много често се случва, най-различни алегорични тълкувания. Разбира се, трябва да се отчита разликата между едно вторично значение, което може да се изведе по-късно, и първоначалния смисъл, влаган при създаването на едно изображение. Едно такова пресилено тълкувание, което не е в съгласие и с историческите данни за произхода на иконата от манастира Одигон край Константинопол, е следното: За композиционната схема на типа „Одигитрия“ вече е писано много. Богородица, показвайки пътя към небето, сочи с дясната си ръка към малкия Христос, Който е пътят към спасението, а погледът ù е отправен към зрителя[8].

Трябва да се отбележи, че иконографският тип „Одигитрия“ претърпява разширяване, като наред с фигурите на св. Богородица и Христос на иконите започват да се изобразяват светци, пророци, анегели. Цитираната току-що изследователка пише за изобразяването на св. Богородица в България: Не по-малък интерес представлява композицията, при която изображенията на Богородица и Христос са фланкирани от пророчески фризове. Още от епохата на Второто българско царство съществуват изображения на Богородица с пророци, които макар и косвено се свързват с внушенията на Акатиста. Пророците държат в ръце стълба, свещник, скрижали и пр. Тази композиция е резултат от смесване на библейските текстове и химнографията в чест на Богородица[9].

Във връзка със значението на иконографския тип „Одигитрия“ е важно да се каже, че през 14 в. са засвидетелствани изображения на семейни моления пред иконите „Одигитрия“ и Никопея[10]. През поствизантийския период пък, когато се развива иконографията, свързана с последните строфи от акатиста на св. Богородица, още повече се засилва почитта към „Одигитрия“[11].

В най-известната ерминия тази на Дионисий от Фурна също срещаме една изключително голяма любов към иконата „Одигитрия“. Там се казва следното: Желаещият да се научи на живопис нека да полага начало и известно времени да се упражнява в черчении и рисуване без никакви размери, докато свикне. След това да се направи молитва за него към Господа Иисус Христос пред иконата „Одигитрия“[12]. При описанието на иконографската сцена Тържество на православието (чествано на Неделя на Православието) двама дякони държат икона на Христос, а други двама — тази на св. Богородица именно от типа „Одигитрия“[13].

Една малко изследвана тема в християнското изкуство е тази за връзката между конкретни иконографски типове и богослужебните или частните молитви. Една от най-силните и красиви молитви във Великото (Голямото) и Малкото повечерие, която се чете именно пред изображението на св. Богородица от иконостаса на храма, съдържа следната просба към Божията майка: ... и ме упътвай към спасение[14]. Тази молитва е съставена през XI в. от един монах в манастира Св. Богородица Благодетелка (Евергетида), намиращ се в близост до Константинопол[15]. Дали авторът на молитвата, пишейки тези слова, не е имал предвид иконата „Одигитрия“? Като се вземе под внимание, че в цялостното съдържание на въпросната молитва има множество подобни мотиви (във връзка с помощта на Божията майка при минаването на митарствата), трябва да се признае, че едно такова предположение не е за отхвърляне. Разбира се, това си остава само една догадка.

Историята на иконографския тип „Одигитрия“ е дълга и в нея има много неясни места. Все пак възникването му, според цитирания вече Н. П. Кондаков, вероятно трябва да се отнася към VI в.[16] Произходът му е източен. Исторически сведения имаме от по-късно време Йоан Зонара разказва, че византийските императори вземали със себе си на военен поход икона. А молебени преди тези походи се извършвали в храма Одигон (Tîn Ðdhgîn(храм) на вождовете“). Този храм бил построен през управлението на Михаил III (842–867), като на същото място имало малък параклис, прославил се с почитаната там чудотворна икона на св. Богородица. Самото име „Одигитрия“ се е появило по всяка вероятност през IX в., макар и да го намираме едва у Никифор Григора и Йоан Кантакузин (от гръцките историци) и Никита Хониат (от латинските историци). Сведението на последния, който разказва, че иконата „Одигитрия“ от храма Одигон била поставена на стените на Константинопол през 1204 г., е като че ли най-ранното точно свидетелство за нея[17].

Трудно е да се проследи какво е станало с иконата на св. Богородица „Одигитрия“ след превземането на Константинопол от латинците. Има сведения, че Балдуин наредил тя да бъде пренесена на Запад, а също така и че венецианският дож Енрико Дандоло я взел при себе си, във Венеция. Н. П. Кондаков смята, че тук вероятно става дума или за различни копия от една и съща почитана сред византийците икона, или за два известни типа (може би „Одигитрия“ и Никопея)[18]. Както често се случва, и тук историческата истина е покрита с множество предания. Според едно от тях иконата била отнесена в манастира  Пантократор. По-късно пък тя се намирала в манастира Хора (сега Кахрие-Джами).

Още повече предания съществуват за участта на иконата след превземането на Константинопол от турците. Все пак историкът Михаил Дука разказва, че тя била разсечена четири части от един еничар[19].

Трябва да се отбележи, че макар със сигурност иконата „Одигитрия“ да е представяла Божията майка в цял ръст, още съвсем рано са се появили икони от същия тип, представящи я до колената или до пояса. Н. П. Кондаков пък прави смелото предположение, че самата „Одигитрия“ като икона е била прерисувана от някой известен стенопис (на храм във Византия или пък в Сирия)[20]. Той пише също така във връзка с развитието на иконографския тип „Одигитрия“: „Допоясният образ на „Одигитрия“ естествено се предпочитал за малките образи на Божията майка, които се носели върху тялото, и във Византия, както по-късно в руското занаятчийство от XVXVI в...“[21]

В хода на тази работа трябва се спомене, че иконографският тип „Одигитрия“ присъства на множество печати. Н. П. Кондаков подробно ги разглежда, като прави уточнението, че печатите от доиконоборческия период (VIVII в.) само условно могат по някакъв начин да бъдат свързвани с иконографския тип „Одигитрия“[22]. Накрая той прави извод от изследването си, че ако не разполагахме с важните образи от типа „Одигитрия“ в храмовете Санта Мария Антиква и Санта Мария Маджоре в Рим, от печатите ние не бихме могли да извлечем основните му черти.

В по-ново време иконата на Божията майка „Одигитрия“ е украсявана с щампи. Първата известна щампа е от края на XVII или началото на XVIII в. За целия XVIII в. има само две; по-голямата част са от XIX в. В книгата C£rtinej eikÒnej. OrqÒdoxa qrhskeutik£ caraktik£ (1665–1889)[23] са представени 18 щампи, от които 15 са със светогорски произход. Осем от тях следват една особено популярна на Атон композиция, където Богородица е заобиколена от двама светци в цял ръст, а в долния пояс на изображението се представят четирима или петима светци до кръста. В редица случаи изобразяваните светци са известни монашески покровители. Най-често се срещат св. Йоан Предтеча, св. Харалампий, св. Христофор, св. Димитрий, св. Георги, св. Антоний Велики, св. Николай, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Атанасий Атонски, а понякога и св. Йоан Рилски. Подборът на светците често е свързан с имената на дарителите.

При разглеждане на най-характерните образци от иконата „Одигитрия“ несъмнено трябва да се започне с изображенията от Рим. В църквата Санта Мария Антиква се намират две фрески с образа на св. Богородица от типа „Одигитрия“. Първото изображение е на левия стълб в главната нефа, в презвитерия, и е в много лошо състояние. Според Н. П. Кондаков[24] то произхожда не по-късно от IX в. Това, което можем да видим, е, че фигурата на Божията майка е в цял ръст и нейните ръце са кръстосани и поддържат Младенеца. Втората фреска в същия храм се намира вече на входната стена това, с което разполагаме и от нея, е само детайл.

Иконата на „Одигитрия“ от храма Санта Мария Маджоре представя Божията майка с лице към зрителя, а иначе леко обърната настрани. Тя е изобразена права, като държи Младенеца на лявата си ръка и го поддържа с дясната. Той пък с дясната си ръка благославя, а лявата придържа затворената книжка на Евангелието. Св. Богородица е облечена в червеникаво-кафяв мафорий, а Христос в жълт хитон и червеникаво-кафяв химатий. Прави впечатление, че очите на Божията майка са изобразени много големи, а Младенецът е в традициите на античния тип с кръгло лице, вълнисти коси и ниско чело. Н. П. Кондаков отнася изображението на св. Богородица „Одигитрия“ от храма Санта Мария Маджоре към края на XXI в[25].

В един малък нагръден медальон вероятно от средата на XIII в.[26], намерен при разкопки в Новгород, св. Богородица е изобразена с Младенеца в чисто западен (латински, романски) стил. Във фигурите се наблюдава примитивност на пропорциите, скованост на жестовете, едра глава на тънка шия и т.н.[27]. Младенецът държи не свитък, а кълбо, което може да бъде или забраненият райски плод, или земното кълбо като израз на Неговото Всевластие[28].

Н. П. Кондаков говори за една фресково изображение в Новгород, което той смята за дело на известния Теофан Грек. Датировката според цитирания изследовател е 1378 г. Под въпрос е обаче дали тази икона е именно в разглеждания иконографски тип т.е. дали е близка до разгледаната вече икона в храма Санта Мария Маджоре[29].

В монографията Engelikonen на Ив. Бенчев е представено едно изображение на Божията майка от типа „Одигитрия“, седяща на трон[30]. Същевременно тя е заобиколена от два ангела Михаил и Гавриил. Въпросната икона произхожда от Румъния (първата половина на XVIII в.). Изображения на св. Богородица с двамата ангели обаче имаме от много по-ранно време от XIII в[31].

Разновидности на иконографския тип „Одигитрия“ има много. Н. П. Кондаков се опитва да ги обхване[32], като се спира най-много на Антиохийската и Смоленската икона и Горгоепикоос.

През 1988 г. Във Великотърновския исторически музей е постъпила една икона на св. Богородица от типа „Одигитрия“ с пророци, която се датира вероятно от XVIXVII в.[33] На нея старозаветните пророци държат в ръцете си свитъци, върху които е изписано някакво пророчество за св. Богородица. „Одигитрия“ с пророци е често разпространена икона в по-ново време (от XV в.) и в България има различни образци от нея[34].

Може би като заключение на тази работа е подходящо да се приведат думите, с които цитираният многократно Н. П. Кондаков започва темата за иконата „Одигитрия“: „Иконата на Божията майка „Одигитрия“ представлява средоточие не само на иконографията на Божията майка, но и въобще на християнската иконопис, тъй като тя образува онзи неин главен възел, чиито излизащи краища на нишките ни помагат да построим в пространството на VIXII столетие сложната система на художествените съотношения на различните страни от православния Изток и католическия Запад в главната, подготвителната епоха на европейското средновековие[35].

С оглед на разгледаното в тази работа можем и ние още веднъж да потвърдим голямото значение на иконографския тип „Одигитрия“ в християнското изкуство. Тя е един от онези паметници на почитта към Божията майка в християнската религия. Независимо от неуточненото време на произхода ù, независимо от неяснотите в нейната история, независимо и от понякога пресилените тълкувания на съдържанието ù, „Одигитрия“ не е престанала и не престава да бъде причина за почит у всеки вярващ и същевременно предмет на удивление и интерес у всеки изследовател християнското изкуство.

 

 



[1] Hallensleben, H. Maria, Marienbild. Das Marienbild der byz.-ostkirchl. Kunst nach dem Bilderstreit. B. Die wichtigsten Typen autonomer Marienbilder. 5. Maria trägt Kind auf li. Arm — „Hodegetria“. — In: Lexicon der christlichen Ikonographie. Band 3. Allgemeine Ikonographie. (Col. 168–169). Col. 168.

[2] За всичко това вж.: Кондаков, Никодим. Иконография Богоматери. Ч. II. Прага, 1915. С. 154–156.

[3] Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 192.

[4] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 159.

[5] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 159–160.

[6] Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 166.

[7] Вж. Мутафов, Е. Епиграфски хипотези за иконата „Господарка на живота“. — В: Проблеми на изкуството, C., бр. 1, 2006, с. .

[8] Тотева, Диана. Новооткрита икона на Богородица Одигитрия с пророци. — В: Известия на Историческия музей — Велико Търново, IX/1994 (С. 233–238). С. 234–235.

[9] Тотева, Д. Цит. ст., с. 235.

[10] Мутафов, Емануел. Индивидуални просителни молитви пред икони. — В: Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Т. 94 (13), 2004. С. 2006 (с. 207–219). С.

[11] Пак там, с. .

[12] Дионисий Фурнаграфиот. Ерминия или наставление в живописном исскустве. Перевод с греческого. Предварительные наставления всякому, кто желает учиться живописи. [Електронен ресурс] http://nesusvet.narod.ru/ico/books/erminiya.htm#h1_1.

[13] Пак там. Восстановление святых икон.

[14] Часослов. София, 1996. С. 187, 204.

[15] Вж. Авксентий, архим. (Делипапазов). Литургика. Пловдив, 2005. С. 310..

[16] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II. С. 156.

[17] За всичко това вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II., с. 156–157.

[18] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II. с. 157.

[19] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II., с. 158–159.

[20] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч.,  ч. II, с. 162.

[21] Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 247.

[22] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 162–165.

[23] TÒmoj I. Aq»na, 1986. 122–130.

[24] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 168.

[25] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 170–172.

[26] Вж. Рындина, А. Итальянская камея XIII в. с изображением Богоматери-Одигитрии из Новгорода. — В: Советская археология, 1968, 4 (с. 209–216). С. 209, 214–216.

[27] Вж. Рындина, А. Цит. ст., с. 213.

[28] Вж. Рындина, А. Цит. ст., с. 212–213.

[29] Вж. Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 173.

[30] Bentchev, Ivan. Engelikonen. Freiburg/Basel/Wien, 1999. S. 197.

[31] Вж. Bentchev, Ivan. Op. cit., S. 197.

[32] Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 250–292.

[33] Вж. Тотева, Д. Цит. ст., с. 236.  

[34] В статията за новооткритата икона се споменават няколко такива: вж. Тотева, Д. Цит. ст., с. 236.

[35] Кондаков, Н. Цит. съч., ч. II, с. 152.