автор: Галина Котова
Настъпи времето за Великия пост, време благодатно всеки да се вгледа навътре в себе си и размисли за собствените си дела. Много хора не зачитат постите, считат че те са ненужни. Но същевременно мнозина спазват диети по различни причини: по лекарско предписание или пък за отслабване. Суетата да изглеждаш перфектно, образите по списанията, в които всичко е фалш, кара мнозина да се подлагат на множество неприятни ограничения и дори на гладуване. Но всичко това не води до никъде, защото не е свързано с очистването на душата, не е свързано с общението с Бога.
Хората се страхуват от дългия период на пост като казват, че няма да могат да издържат. Но Църквата не иска от всеки да започне да пости веднага по 40 дни. Затова и светите отци и учители на Църквата са приели да се пости в сряда и петък. Така, когато човек постепенно свикне на въздържание по два дни седмично, то същият по-лесно ще понесе и по-големия пост.
Постът означава цялостно въздържание. Но той не е въздържание само от определени храни, както считат мнозина. Да, наистина въздържанието от определени храни е видимата страна на поста, но не е единствена. Постът има и невидима страна, която е свързана с духовното очистване, с въздигането на душата към нашия Творец и Създател – към Бога.
Невидимата страна на поста е по-важната. Тя е свързана с покаянието, осъзнаването на собствената ни нищета и греховност. Бог иска нашето сърце. То трябва да е чисто от грях и лукавство и от всякакви скверни неща. Затова в Псалом 50 се молим: “Сърце чисто създай в мене, Боже” . Това е истински важното – чистото сърце, отдадено на Бога.
Много хора след като са кръстени наричат себе си християни. Но те не разбират, че с кръщението те се “кръщават и обличат во Христа”, очистват се от първородния грях. С кръщението се дават благодатни сили и възможност на човека да стане християнин, а това ще рече Христоносец. Защото да бъдеш християнин е процес на израстване – това е целта на нашия живот. Да си християнин означава да се богоуподобиш, да “станеш бог по благодат”. А първите стъпки за този процес сле кръщението са постът и молитвата. Истината е, че е много трудно в нашето забързано ежедневие човек да ги обеме в пълнота. А и не на всеки е дадено, тъй като Бог на всекиго дава според мярата на Светия Дух. Но най-важно е човек да има стремеж към тях, да не се огъва пред трудностите, а да се бори. Тогава и Бог ще му въздаде наяве.
Постът не трябва да бъде показен – да показваме колко много и дълго време не консумираме определени храни. Той трябва да е скрит, за да не изкушаваме брата си, както казва и св. ап. Павел. Не трябва да съдим този, който не пости, защото само Бог знае какво е в човешкото сърце. А и ние виждаме само външното, не знаем състоянието на конкретния човек. Разабира се, постът трябва да е свързан с молитвата и поканието. То ва се налага от факта, че когато плътта е немощна духът бодърства. А целта на поста е да се издигнем към Бога, да се прилепим към Него.
Самият пост ни подготвя за най-важния празник – Пасха, Празникът на празниците. Възкресение Христово е най-прекрасният от всички празници, очакван с нетърпение и стоплящ сърцата на хората. Но преди това трябва да се очистим от греха чрез покаяние и пост. Покаянието е много важна, същностна част от поста, защото ни освобождава от оковите на греха. Без покаяние, без съзнаване за цялата ни сквернота на плътта и духа, без сълзи за осъзнаване на своята нищожност, постът ще бъде само спазване на една диета. А това от своя страна не приближава човека до Бога.. Бог иска нас, иска всеки да се спаси. Затова Той пожертва Единородния Си Син – за нашето спасение. И от нас се иска да се прилепим към Бога, да осъзнаем греховността си и да желаем с цялото си сърце да спрем да грешим, да се очистим и се уповаваме на Бога. Без Бог ние сме само обикновена кал, независимо от общественото си и социално положение, която след смъртта ще се върне там, от където е взета. А човекът е сътворен за безсмъртие. И Пасха ни дава възможността да бъдем живи во Христа. Богочовекът, разпнат на кръста за нас е нашия живот и то не само в този, но и в бъдещия век. Но човек трябва сам да избере живот или смърт.
В обобщение можем да кажем, че постът е преди всичко духовно пътуване, чиято цел е Пасха. Той е необходима подготовка за осъществяването на Пасха, за истинското откровение, за началото на новия живот в Богочовека Иисус Христос.
