автор: Галина Котова
Рождество Христово е християнски празник, свързан с раждането на Христос в човешка плът. Това е реално влизане на Бога в човешката история и победата на светлината над тъмнината. Защото в това се състой същността на празника, а именно, че тъмнината, в която живее човечеството след изгонването на Адам и Ева от рая, не може да задържи светлината. Светлината на света озарява човешкия род и за него настъпва нова ера – ера на победата на живота над смъртта. Христос като новия Адам ни дава надежда и сила да победим греха и въздигнем към Бога. Земята, над която властваше сатаната, вече се чува рождественската победна песен, която ангелите пеят: „Слава във висините Богу, и на земята мир, в човеците благоволение” /Лк. 2:14/. На нас ни се дава чуден и прекрасен дар – Христовият мир. Този мир Христос дава по-късно на апостолите и на всички нас: „Моя мир ви давам” /Йн. 14:27.
В тихата и обикновена нощ, нищо неподозиращото човечество се ражда Спасителят на света, Който ни дарява живот вечен. На човека се дава реална възможност да стане бог по благодат. Цялото небесно войнство ликува и цялата природа славят този радостен и съдбовен за човечеството празник – Христовото Рождество.
В първите три века от създаването на християнската Църква, празникът Рождество Христово не се чества самостоятелно, а съвместно с Богоявление. Това е в резултат на християнския възглед за човека, според който предимство пред физическото раждане и земния живот имат духовното раждане (т.е. кръщението) и телесната смърт, която е раждане за вечен живот. Телесното раждане не е повод за радост, защото още един грешник идва в греховния свят и трябва да води битка за очистване от греха и съблазните. Физическото раждане означава труден и трънлив, изпълнен със скърби и страдания път към Бога от света на смъртта. Рожденият ден не представлява повод за честване при християните, защото човекът може по своя воля да не възприеме светлината – Христос и да остане да живее в тъмнина и мрак. Такъв избор означава, че човекът не се освобождава от жилото на смъртта, което го побеждава. Това е най-тежкото за всички християни – смъртта на грешника и неговият личен избор в посока на отхвърлянето на Христос. Защото Христос дойде в света да ни освободи от греха и примири с Бог Отец. Това е основната причина рожденият ден да няма голямо значение за християните от първите векове и да не се чества и празнува.
За разлика от телесното раждане, което не е повод за радост в християнската общност през първите три века от създаването на Христовата Църква, на смъртта на мъчениците се гледа по съвсем различен начин. Тя е наричана рожден ден и е повод за радост. Мнозина се питат как така смъртта е повод за веселие. Това е за християните апотеоз на върховна радост, защото мъченикът влиза в царството небесно и е приет от Христа. Това е и смисълът на живота ни на този свят – да живеем така, че да наследим небесното царство. Поради това и тайнството кръщение е повод за изключителна радост, защото човекът се кръсти и облича в Христа и така вече не е сам, а Христос е с него. Това са причините първите християни да не честват Рождество Христово като самостоятелен празник, а заедно с Богоявление. Едва по-късно, когато християнството става официална религия в рамките на Римската империя, под влияние на императорския двор /честването на рождения ден на императора/, този празник започва постепенно да се празнува самостоятелно.
